Междузвездни войни: Последният джедай

the-last-jedi-theatrical-blog

Скъпи фенове и приятели, отидох да гледам този епизод от епичната и легендарна сага с много очаквания, амбиция и надежда. Трейлърът на филма показваше, че става дума за продукция на много високо ниво, макар отзивите да бяха противоречиви. Аз обаче твърдо вярвах, че впоследствия противоречия няма да има. Но след като изгледах филма промених мнението си. Епизод 8 няма да се хареса на повечето фенове. Или поне на онези от тях, които искаха да го видят. Но нека ви разкажа.

landscape-1502299470-kylo1

Филмът може да бъде условно разделен на три части: увод, изложение и заключение. След събитията в епизод 7 Републиката е почти унищожена, а Първият ред – наследникът на Галактическата империя е успял да овладее почти цялата Галактика. Малкото оцелели бунтовници са предприели отчаяна стратегия – те решават да евакуират всички свои бази на територии от познатата Вселена и да се изтеглят в Непознатите региони. Там генерал Лея Органа – Соло иска да прегрупира последните остатъци от Новата Република и да се хвърли в нова битка срещу Върховния лидер Сноук и империята, която той строи. Въвеждащата част на филма е белязана от космическа битка. Тя завършва с победа за бунта, макар че Лея губи голяма част от пилотите и всички си бомбардировачи в битката с генерал Хъкс. Същевременно Рей, добре позната ни от епизод 7 успява да намери Люк Скайуокър, който обаче никак не се радва да я види. Той отказва да я обучава в джедайското изкуство без да й дава обяснения защо. Изложението на сценария ни отвежда на три фронта – гонитбата между генерал Хъкс и Лея, опитите на командир Поу да спаси остатъците от бунтовниците и сблъсъка между Рей и Сноук. Заключение е повече от нестандартно – самият аз изобщо не очаквах такъв развой на събитията, който меко казано ме потресе. Но на вас оставям реакцията от него.

star-wars-last-jedi-oscar-isaac-810x610

Сега дойде трудната част – положителните и отрицателните качества на този филм. Ще започна с първото. За мен най-положителното нещо в „Последния джедай“ беше играта на Адам Драйвър – Кайло Рен. Актьорът е постигнал значителен напредък в ролята си, усвоил е точно онова, което изисква тя и играе класи над останалите. Някои биха казали, че образът му е слаб и нерешителен, страхлив и невзрачен. Аз бих казал обратното – Кайло доказа, че е силен лидер, има своята кауза и умее да прощава. Той вече не е играчка в ръцете на Върховния лидер. Сваляйки маската си, той се превърна в символа на силния човек в сагата. В него има дълбоко съжаление за това, което направи в епизод 7. Това съжаление обаче беше много превратно изтълкувано от Рей, която бидейки замислена като свръхсилен феминистичен образ се постара да направи всичко възможно за да го представи като слабия мъжки образ. Потенциалното преминаване на Кайло към светлата страна беше погрешно интерпретирано като своеобразно подчинение на Рей – мотив, който обслужва т.нар. политкоректност в отношения между мъжките и женските образи. При тези обстоятелства няма нищо егоистично и злодейско в това, че Кайло отказа да бъде пионка на Рей. Вторият положителен аспект във филма се отнася до тези симпатични малки същества от острова на Люк – поргите. Няма как да не предизвикат вашите усмивки. Тяхното присъствие смекчава всяка една драматична сцена, което за мен беше много полезно в този филм. Някак си ме отпускаше. И още нещо – в някои отношение филмът отново се опитва да се завърне към добрите стари космически битки. Донякъде се справя с това в началото – макар да не е като битката за Корусант, сблъсъкът е зрелищен.

star-wars-8-last-jedi-leia-death-scene-1036502

Сега да поговорим за това, което не ми хареса. Преди всичко ми липсваха точно тези епични битки в космоса, за които споменах. Макар в началото да имаше опит за такава аз не мисля, че тя е достатъчна за да компенсира тази липса. Малко повече динамика, малко повече изтребители и не на последно място – повече разрушители щяха да с в много по-голяма полза на филма от показаната гонитба. Липсваха ми и лазерните мечове. С тях имаше само една единствена сцена и тя не включваше традиционните сблъсъци между джедаи и сити…може би защото такива почти няма както се изрази и самият Люк. А що се отнася до образа на Скайуокър – той беше обрисуван затрогващо, но студено. Люк е придобил всичко онова, което придобиват остарелите джедаи – чувство за превъзходство. Колко е уверен, старият учител, че е прав като е решил да посегне на един от своите ученици. Може би първо е трябвало да се запита защо е загубил един толкова кадърен млад човек като Кайло Рен и какво е трябвало да коригира в начина си на обучение. Иначе късно е либе за китка. За Лея какво да кажа – достолепен, но също много студен и елегичен образ. Кери Фишър е дала всичко от себе си, за което – респект. Може би моето най-голямо разочарование беше образът на Върховния лидер Сноук. На него всъщност се възлагаха надеждите да внесе изненада във филма. Е, той я внесе, въпросът е, че на много хора тя ще подейства като ледената кофа. Образът деградираше с всеки изминал кадър. От достолепен и мистериозен лидер с осанката на сит, Сноук се превърна в обикновен и леко истеричен старец, чиято гордост както обикновено става му коства прекалено много. И все пак не е допустимо основният злодей в един филм да бъде развит така претупано, още повече, че самият Сноук беше натоварен със страшно много очаквания и от Серкис – неговият актьор. И разбира се – отново за да се демонизира Кайло Рен, а добрата да излезе – Рей. Нямам нищо против женските образи, но не и когато стремежът да се покаже колко са силни засенчи основната сюжетна линия. Целта на филма е не урок по научен феминизъм или лекция по политкоректност. Нека новата ученичка на Люк да има огромен потенциал, но няма логика той да е толкова величествен, че едва след три дни обучение тя да е в състояние да ступа човека, опълчил се срещу Вейдър и Императора. Странно, че тя винаги получава шанс за изкупление, а при Кайло той някак си отсъства.Дали защото има тенденциозно отношение? Надявам се, че не. Участието на Йода беше хубав момент тъй като връща зрителя обратно в старата трилогия. И все пак старият учител става все по-ексцентирчен, дори когато е едно със Силата. За жалост във филма има и няколко дълбоко заложени тенденции, които крият опасен заряд. Идеята, че две силни жени – Лея и Рей ще водят бунта, а един разколебан и нерешителен мъж – Кайло Рен ще бъде злодеят е ясно доказателство за тенденциозната политика Кейтлин Кенеди, силно повлияна от философията на Маркузе. Второ, сюжетните линии лека-полека започват да се изчерпват. В този филм бе похабен най-големият коз – лидерът Сноук. Интересно как той беше просто жертван само и само за да няма никакво съмнение, че Кайло е новият злодей. Накрая, но не на последно място – очевидно е, че Междузвездни войни поемат съвършено нов курс на развитие. Нестандартен, а може би още неразбираем, но се надявам да е за добро.

Supreme-Leader-Snoke-Andy-Serkis-Last-Jedi

След като гледах филма мога да кажа само едно – наистина е време за джедаите…to end. Що се отнася до ситите – те отдавна не са на дневен ред. Сякаш филмът цели да размие понятията за добро и зло. Как обаче при това положение ще разпознаем коя е светлата и коя – тъмната страна? В такива случай се сещам за яркия червен цвят във финалната битка на филма…той сякаш се опитва да ни втълпи, че и доброто и злото са просто проява на фалшиво самосъзнание. Но дали наистина е така?

Един коментар за Междузвездни войни: Последният джедай

  • Alexander  :

    Дано наистина са последните, защото беше много скучен и хаотичен филм.

Оставете отговор