Магьосницата от Даршива (Малореон #4)

Sorceress of Darshiva

Безкрайното пътешествие на Белгарион и неговото семейство от вълшебници приближава своя завършек в “Магьосницата от Даршива”, четвъртата книга от сагата “Малореон”, която приключва епичния разказ за битката на богове, магьосници и Пророчества, започната в класическата поредица “Белгариад”.

Крал Белгарион и спътниците му са успели да се измъкнат от Закат, императора на Малорея и сега отново са по дирите на магьосницата Зандрамас, отвлякла принц Геран. Пътят отвежда нашите герои в Даршива, земя, раздирана от война, в която освен смъртни войници, крачат и демони, призовани неблагоразумно от Урвон, последния измежду чираците на мъртвия бог Торак. Той има амбиции да стане новия бог на ангараките, предсказан от древните пророчества, но в действителност е само марионетка на Нахаз, Господаря Демон на Каранда. Амбиции за световно господство има и Агачак, върховния жрец на гролимите от Ктхол Мургос. Всички те искат да стигнат първи до Мястото, което вече не съществува, където ще бъде избран новия бог… ала още никой не знае къде точно е то, нито пък какво представлява. За сметка на това обаче Кълбото на Алдур, което Белгарион носи на меча си, засиява яростно, усетило присъствието на своя извечен враг Сардиона, талисман на злото със свое съзнание – и желание да потопи цялата вселена в хаос…

sorceress - darshiva

Читателите, стигнали толкова напред в развитието на сагата вече ще са наясно не само със силните, но и със слабите страни на автора – макар да замисля сюжети с епични мащаби, Едингс не е голям фен на това да създава напрежение и книгите му са по-скоро забавни пътеписи на измислените от него светове, където слушаме колко опасни са враговете, но накрая те биват покосявани мимоходом. Но това няма значение, когато авторът пише толкова вкусно, а Дейвид Едингс е майстор в занаята си. Героите, които е изградил са колоритни и като живи, а диалозите им са написани с такъв хумор, че да се смееш с глас, докато разлистваш книгите му. Не на последно място идват и трогателните моменти, в които виждаме не Доброто с главно Д, а добротата на неговите герои и това защо те заслужават да спечелят, макар мнозина от тях да имат чисто човешки недостатъци – Силк е алчен, старите вълшебници Белгарат и Белдин свадливи, Поулгара високомерна, Се’Недра суетна. Единствено Ерионд изглежда ангелски в присъствието си, макар на пръв поглед да изглежда, че е загубил тотално ролята си на протагонист спрямо Гарион. Защо обаче този образ е съществен и е такъв, какъвто е става ясно в “Пророчицата от Кел”, петата и последна книга от сагата “Малореон”, която приключва хронологически легендарния епос на Дейвид Едингс. В него, нашите герои най-после ще се изправят лице в лице със злодейката, дала името на четвъртата книга – Зандрамас, Магьосницата от Даршива…

SorceressofDarshivaCover1

Оставете отговор