Лъвкрафт – театър в киното

Lovecraft - Theater in the Cinema

Можете ли да си представите Жокера на Марк Хамил и Ригън Макнийл от “Заклинателят” да призоват Ктхулу в киносалон? Аз също нямаше да мога, ако не бях видял нещо подобно от “Метеор”, двойката актьори Леонид Йовчев и Галя Костадинова, които изнесоха лекция-спектакъл от в Дома на Киното, посветена на великия писател Хауърд Лъвкрафт, създател на съвременния хорър жанр и автор на поредицата произведения, дали началото на Мита за Ктхулу. Режисурата, сценарият и музиката са на Ани Васева, художник е Стефан Дончев, а участие с гласовете си взимат Боян Манчев и Цветан Цветанов.

Признавам си, че аз никога не бях присъствал на нещо подобно и в началото ми беше малко странно, но останах очарован. “Метеор” са направили много добра лекция на Лъвкрафт, като си личи, че имат отношение към автора, разучили са внимателно биографията и творчеството му и са акцентирали върху представянето така, че да обяснят защо са решили да обърнат внимание на този толкова странен писател и какво ги очарова в ужасяващите му видения. Особено много ми хареса следния цитат, представен на страницата на събитието и във “Фейсбук“:
Лъвкрафт пише за завръщане в къщата на детството – стара, потънала в разпад, сред завземаща я мрачна зеленина. Копнежът по красотата на бавното разложение на подложената на естествения ход на времето материя е това, което ни привлече към Лъвкрафт. Да, разбира се, и чудовищата, и страхът от непознатото, непредставимото, безформеното. Но в тях се съдържа любов към всичко онова, което надскача баналната, вечно обновяваща се, досадно фертилна ежедневност на брутално оцеляващия както може, възхваляващ възможността, винаги предпочетена пред невъзможността, свят. Ние избираме невъзможното.
Искаме да намерим оазиса на разпада.

Но разбира се, забележителното в иначе съвсем не безинтересната лекция е начинът, по който е представена. Играта с осветлението, музиката, психотичното изпълнение на актьорите, които могат да те накарат да повярват, че аха-аха ще се превърнат в чудовища, са забележителни; преправянето на гласа, гримасите, чудовищните стойки на иначе хармоничните им тела – всичко това вкарва зрителя в онази атмосфера, която Лъвкрафт описва така:

долавяха се нотки на уродлива нереалност, сякаш бе изменен някакъв основен елемент от перспективата или светлосянката.
(“Цветът от космоса” в превод на Любомир Николов)

Знам, че когато това представление излезе, пожъна голям успех, но аз тогава бях болен, имах работа и страдах от мързел, та не можах да се наканя да ида. Радвам се, че сега, през април, успях да го направя, защото срещнах един нестандартен, вълнуващ поглед към творчеството на любимия ми автор, видях нещо, което ми бе непознато, странно, но и много интересно  и привлекателно – като творчеството на самия Лъвкрафт.

 

Тагове:  

Оставете отговор