Куджо

cujo

Когато бях малък, свързвах санбернарите с комедията “Бетовен”. Беше ми странно, че има и друга история за тези страхотни животни, макар след години да научих, че те имат малко опак нрав. Въпреки това, дори след като най-после станах фен на Кинг, дълго време избягвах “Куджо” и сигурно нямаше да я прочета, ако не бяха усилените препоръки на моя добър приятел д-р Искрен Иванов. Сега обаче, вече свършил книгата, мога да кажа, че тя е наистина страхотна, един от романите, които са в златната колекция с произведения на Стивън Кинг и спокойно могат да бъдат поставени до класики като “Сияние”, “Кристин” и “Гробище за домашни любимци”.

Куджо е един добродушен санбернар. Той е кучето на сина на местния монтьор, доста прост и груб човек, който или пие, или човърка нещо по колите на хората от малкия град Касъл Рок. Един ден, докато Куджо си играе да гони заек, той попада в малка пещера, където живеят прилепи. Едното от крилатите същества го ухапва и така започва поредица от злощастни събития, тъй като го заразява с бяс. В това време обаче хората от Касъл Рок продължават живота си и той е пълен с всички драми, които предлагат малките населени места – семейна грубост, завист към по-заможни роднини, изневяра и раздяла. На пръв поглед тези неща не са свързани едно с друго. Но когато малкият собственик на кучето заминава с майка си при сестра й, а пък един рекламен агент тръгва за големия град, за да спасява работата си, собственикът на сервиза, както и тези, потърсили услугите му, ще станат жертва на зъбите на КУДЖО…

“Куджо” е роман, който демонстрира върховите умения на Стивън Кинг в писането. Майсторско изграждане на сюжета, честен, трезв, но и съчувствен поглед към човешките съдби, леко пречупване на ежедневието през светлината на хорър елемент, което прави всичко ужасно. Мрачните тонове започват да се трупат бавно, но постепенно достигат до кресчендо на истинския ужас, което хваща за гърлото. Краят идва като в кошмар, но такъв, който си струва да сънуваш.

Ако сте фенове на Краля, сигурно вече сте чели тази книга. Ако не сте – направете го и ще станете!

Тагове:  

Оставете отговор