Кристин

john-carpenter-christine
Ако отидете на някое ретро рали, често ще чуете гордите собственици на стари автомобили да казват, че колите им имат душа. Този факт е безспорен и във филма “Кристин” на режисьора Джон Карпентър, адаптация по едноименния роман на Стивън Кинг, която излиза на голям екран през далечната 1983-та година.
Арни и Денис са двама приятели, но не биха могли да бъдат по-различни един от друг. Денис е красив, силен рус младеж, звезда в училищния отбор по футбол. Арнолд е смотан очилатко, държан изкъсо от взискателните си родители и тормозен от училищните бабаити. Когато Арни импулсивно решава да си купи една таратайка на старо, Денис е убеден, че момчето прави гаф и действително, строгите му майка и баща са вбесени. Този път обаче на Арни му е писнало да ги слуша – той решава да запази Кристин – колата си има и име! –  и започва да я ремонтира, докато тя не се превръща в лъскава червена красавица, истински звяр на четири колела. Заедно с Кристин нещата се подобряват и за Арни, който излиза от имиджа си на вечен лузър и забива най-готиното гадже в училище, докато Денис изпада в беда и получава тежка контузия по време на мач. Когато обаче хулиганите, които тормозят Арни докосват колата му, скоро с тях започват да се случват странни неща. Кратко проучване за историята на Кристин води Денис до ужасяващата истина за автомобила и начина, по който той напълно обсебва вниманието на собственика си…. както и за това какво се случва с онези, опитали се да разделят колата от притежателя й!
christine fire
Подобно на старите автомобили, хорърите от 80-те години имат специфичен чар, който ги кара да бъдат идеални за програмата на коя да е петък вечер, особено ако имаш и студена бира под ръка. “Кристин” е стилно заснет филм на ужасите, който напомня на “Хелоуин”, също направен от Джон Карпентър, по това, че представя на зрителя страховит злодей в самото начало, след което бавно изгражда характерите на персонажите и действителността им, за да ги изправи във фатална битка с непобедим убиец. Едновременно с това феновете на Кинг със сигурност ще доловят някои от темите, които вълнуват автора, като проблемите с израстването, сблъсъка с авторитета на родителите и внезапно освободената от порастването енергия, която превръща доскорошния безобиден малчуган в чудовище. Аз лично предпочитам по-бързи и динамични хоръри и смятам, че “Кристин” не е сред най-добрите филми на Карпентър – това са “Нещото” и “В устата на безумието” – но пък колата е толкова красива, а осемдесетарския дух така готин, че няма как да не го харесаш. Играта на иначе неизвестните за мен актьори също помага, като както Кийт Гордън, така и Джон Стокуел се справят много добре, макар да остават в сянката на колкото очарователния, толкова и брутален автомобил.
Но пък точно той си заслужава и да е звездата. Джентълмени, запалете двигателите!

Един коментар за Кристин

Оставете отговор