Крал Артур: Легенда за меча

king arthur 2017

Има истории, които заслужават нова версия за всяко следващо поколение. “Крал Артур” е една от тях, но когато аз бях малък, ме прецакаха с топлата бира от Джон Бурман, направил импозантния, но досаден и излишно претенциозен “Ескалибур”, а съвременните млади ще могат да се насладят на версията, предложена от режисьора Гай Ричи, в която на моменти може и да няма никакъв смисъл, но като цяло е забавна, динамична и със звезден актьорски състав, който предлага нов поглед към легендата.

Първите паднаха в кърви и последните станаха първи. Тази библейска мъдрост описва съдбата на великия крал Утер Пендрагон (в ролята Ерик Бана – Хектор от “Троя”, не му върви на този човек), който побеждава злия магьосник Мордред, само за да бъде предаден от брат си, амбициозния и коварен Вортигерн (изигран от идеалния за такъв образ Джуд Лоу). Самият Вортигерн е запознат с черните магии и с цената на голяма жертва успява да елиминира Утер, който поне спасява хлапето си Артур, като го пуска по реката да си дири късмета. Оттук нататък може би очаквате поредната сълзлива история за добродушно селянче, което открива тайнствения си произход заедно с вървящите към него мистични сили. Да, ама не! Артур бива намерен от проститутки, които го отглеждат като снажна и добре изглеждаща средновековна мутра, но пък с добро сърце – ако някой е груб с момичетата си отнася боя, дори да е викинг. Артур е гъст и с властите, които не подозират кой е всъщност, но нещата се променят, когато се появява мистичния меч, забит в скалата. Според легендата, който го изтегли, става законен крал на Англия и както подозирате, Вортигерн не е очарован от това, още повече, че малко му остава да довърши черната си кула, която ще го дари с безгранична магическа власт. Неговите стражи тръгват подир Артур, който без да знае в какво се забърква, изтегля меча и така се превръща в последната надежда на група бунтовници…

King-Arthur-Demon

Макар да използва познати тропи и на моменти да прилича повече на “Робин Худ”, отколкото на “Крал Артур”, филмът на Гай Ричи е добре направен и си заслужава гледането. Визията е доста тъмна, но не и тонът на филма, който изобилства от пиперлив хумор, нелинейно повествование и зрелищен екшън. На моменти магията е толкова мистична, че изобщо не загряваш какво се случва, но това не затормозява зрителя, тъй като темпото е повече от динамично и има много бой, който върви с готин саундтрак за подложка. Чарли Хънам е идеален за ролята си на леко циничен Артур, който обаче има доброто сърце, изискващо се от един истински крал, а Джуд Лоу е перфектният злодей, готов на всичко, за да постигне целите си, дори да съжалява за това. На този фон недостатъците на филма сякаш губят значение, а предвид малкия брой фентъзита с мечове и магии по големия екран няма какво да му мислите – купувате билет, взимате си кутия пуканки и се отпускате пред поредното готино предложение от тази изненадващо силна киногодина.

Тагове:  

Оставете отговор