Конспирацията “Моцарт”

mozart conspiracy

Когато видях на морето оферта да си купя нова книжка в комплект със списание криминални разкази за по-малко от 5 лева, не можах да повярвам на очите си. По-късно разбрах, че книгата е ново издание на вече издаван роман, но това няма значение – аз го нямах, не го бях чел и получих възможността да се потопя в наистина вихрен екшън за малко пари.

Оливър е известен пианист, опитал на младини да стане войник, но в крайна сметка отказал се от това поприще. Негова мания била да изследва обстоятелствата около смъртта на Моцарт, която според него не е била естествена. Докъдето и да са го отвели заниманията му обаче, един ден всичко свършва – излиза с жена, напива се, отива да танцува върху заледено езеро, повърхността на което се чупи и той се удавя.

Звучи като странна история, нали? И Бен Хоуп, бивш боец от британските спецчасти и приятел на Оливър, повикан на помощ от сестра му, смята така. Някогашният военен, който днес изпълнява много сложни мисии за справяне с кризисни ситуации – ще рече намира жертви на отвличания и се разправя с похитителите им – не вярва, че нещата са се случили така, както са описани, а когато подир сестрата на убития тръгват загадъчни въоръжени мъже се уверява, че нищо не е такова, каквото изглежда. Хоуп скоро разбира, че противниците му имат връзки с полицията и няма да може да се опре на закрилата на закона. Това, което обаче не подозира е, че се изправя срещу древен таен орден, създаден във времената на Австро-Унгарската Империя – а за да се справи с него ще трябва на свой ред да потърси истината за смъртта на Моцарт…

На корицата на “Конспирацията Моцарт” от Скот Мариани пише, че книгата ще се хареса на всички фенове на Дан Браун. Аз не съм от тях, тъй като не съм чел нито “Шифърът на Леонардо”, нито която и да е било друга книга от този автор, но въпреки това я харесах, тъй като мога да оценя един качествен, здрав екшън. Романът върви като някой от филмите с Лиъм Нийсън – “Твърде лично” или “Среднощно преследване” например, като Бен Хоуп е наистина харизматичен протагонист, злодеите са отблъскващи, а романтичната нишка е елегантно вплетена и не сладни, а нагарча, особено на финала. Действително драматургично “Конспирацията Моцарт” следва абсолютно всички клишета на жанра – загадъчният боец с мистериозно минало в армията, красива певица, тайни общества и подривни движения, заклет враг от миналото – но това е книга, която купуваш, защото знаеш какво ще получиш от нея, а именно задъхано, напрегнато действие и кървави битки. Изчетох я на плажа и във влака, като останах много доволен. Ако и на вас ви се чете екшън, не се колебайте – “Конспирацията Моцарт” няма да ви разочарова!

Оставете отговор