И В ТЪМНИНА ЩЕ ГИ ОБВИЕ

И В ТЪМНИНА ЩЕ ГИ ОБВИЕ

 

Мракът е търпелив и щедър, и винаги печели.

Ситска поговорка

 

Отминаха годините, в които най-популярните фентъзи истории бяха весели и не допускаха никаква загуба на добрите. В последните години разказите за магии и вълшебства станаха все по-мрачни и по-мрачни. Ако не вярвате, вгледайте се в “Хари Потър и Нечистокръвния Принц” или “Отмъщението на Ситите”. Вгледайте се в това, което стана с Ранд в последния том от “Колелото на Времето”. Вгледайте се в идващата сага на Тери Брукс за Армагедон.

Не, че мрачните истории са нови. Винаги ги ги е имало. “Шанара”-та на вече споменатия Брукс например винаги е била много тъжна, особено тетралогията за Потомците. Самия “Властелин на Пръстените” също не е съвсем оптимистичен, макар падението на Саурон – с него умира и магията.

Въпреки това фентъзито постепенно ставаше все по-весело и добрите с относителна лекота се справяха с лошите. Прекрасните истории на Дейвид Едингс за “Белгариад” и “Малореон” дадоха тон за това, а традицията продължиха Пъг и Томас във Войните на Разлома, Дризт до Урден в книгите за Забравените Царства и Люк Скайуокър в продълженията на “Междузвездни Войни”. Малкия Хари Потър също в първите две книги набързо опатка осмелилия се да се весне лорд Волдемор и неговия Базилиск.

Но мракът, както зловещо нашепват Ситите е навсякъде и винаги печели.

През средата на 90-те започнаха да се появяват мрачни и сурови истории, в които доброто и злото се замазаха в някакво кърваво сиво, както в “Песен за Огън и Лед” на Джордж Р. Р. Мартин. Сивото стоя на мода няколко години, след това цикълът се изпълни и дойде ред битките с Мрачни Владетели да се подновят по всички фронтове с ожесточение…

Само, че този път Черните Лордове държат предимството.

Вижте, да кажем, “Хогуортс”. Последния път, когато го видяхме над него грееше ужасния знак на Лорд Волдемор, а славния му директор бе подло убит от уж верния Сивириъс Снейп, който се оказа най-гаден предател. Опитите на Хари Потър да оправи нещата бяха с лекота отблъснати от Нечистокръвния Принц и сега Момчето-Което-Оцелява трябва за една последна книга да изчисти всички Хоркрукси, да мине някакси през най-отвратителни смъртожадни и накрая да победи самия Черен Лорд, нещо което беше пряко силите на самия Дъмбълдор.

Звучи зле, нали?

Пак си помислете, докато гледате галактиката на “Междузвездни Войни”. Новата трилогия показа смразяващия поход на Императора към властта и бруталния начин, по който той изтри хилядолетния джедайски орден и превърна най-славния им герой в своя гротескна дясна ръка. И ако мислите, че нещата са оправени в “Завръщането на Джедаите”, достатъчно е да погледнете към задаващите се вълни книжки и комикси по далечната галактика, за да научите, че 40 години след Епизод VІ Люк сънува нов Дарт Вейдър, а още 100 години по-късно за Галактиката спорят въстановена Империя и нов Ситски Орден.

Мракът е навсякъде и винаги печели…

Тази зловеща мисъл няма как и да не преминава през русата глава на Ерагон, докато гледа в небето новия драконов ездач на Империята (за който и българите съвсем скоро ще научат във втория том “Eldest”) и се сеща, че неговия господар Галбаторикс е дори още по-лош.

Следвайки челния опит на родата Скайуокър, Ранд ал-Тор от «Колелото на Времето» също остана с една ръка по-малко за идещия последен 12-ти том от маститата сага, в която Тъмния се очаква да изпълзи окончателно от Шайол Гул и да потроши Колелото на Времето и всичко, което мине на пътя му.

Ввключително Преродения Дракон. Щом Ранд не излиза цял от битки с Отстъпници, как възнамерява да победи господаря им?

Но ако говорим за мрачно бъдеще, то най-тъмната визия си остава на Тери Брукс и за идващата му през август нова сага, започваща с първи том с гробовното име “Armageddon’s Children”. Действието се развива в плашещо близко бъдеще, обитавано от ужасни демони, служещи на Бездната, които са твърдо решени да прекратят съществуванетно на и без това влезлия в Червената книга човешки род. Срещу тях, всичко на всичко, има двама Рицари на Думата, търсещи талисмани, даващи евентуална надежда за някакво бъдеще…

 

Да, наистина над любимия ни жанр в момента плющят черни криле. Нима злото е спечелило? Нима Хари е обречен да загине? Нима Тъмната Страна ще владее завинаги Галактиката, както обеща още Императора? Нима Ранд ще остави три съпруги да ридаят за него, а Ерагон ще е принуден да бяга от Алагезия, докато бездната обвива нашия свят в новата сага на Брукс, обещавайки невижданите ужаси на Господаря на Магиите и Шадуините в бъдещия свят на “Шанара”?

Да, може и така да стане. Както казват Ситите, водени от новия си лидер Дарт Краат, Мракът е щедър, търпелив и винаги печели.

Но в неговото могъщество се крие и едничката му слабост, защото и една свещица може да го разпръсне. А любовта, която движи добрите герои е много повече от свещица.

Тя създава звезди, горящи с мощния огън на надеждата и напомнящи старата мъдрост, че най-тъмно е преди зазоряване.

 Автор: Sparhawk

Оставете отговор