Интервю с майстора на книгите-игри Ейдриън Уейн

Интервю с майстора на книгите-игри Ейдриън Уейн
1 Здравей, първо искам да ти благодаря, че се съгласи да ни дадеш интервю. Разкажи нещо за себе си, как реши да пропишеш?

Е, аз си пиша от малък – първата си стихосбирка “Зайче сиво и игриво” завърших на шестгодишна възраст. Тогава ме вълнуваха животните. Едва като станах на 15, обаче, се появи възможност да издам нещо. Тогава пък ме вълнуваха книгите-игри.

2 Разкажи нещо повече за “Варварския Бог”? Откъде се запозна с Робърт Блонд? Как се решихте да напишете толкова огромна книга?

С Боби седим на един чин от 14-годишни – в Английската в Търново. И непрекъснато измисляхме глупости заедно – училищни вестници, изискани гаври с учителите, такива неща. Така че беше много лесно да почнем да пишем заедно – на едно място, на един акъл.

А първата ни книга стана толкова голяма, защото изпълнявахме собствената си мечта: искахме нещо наистина епично – цял свят, който да те погълне така, че да забравиш всичко. Пък и аз си бях втълпил цифрата 777 за брой на епизодите. В крайна сметка: повече от половин година черен труд за нищо. С парите от хонорара си купихме по една пишеща машина – и свършиха! Но тогава бяхме твърде малки да мислим за пари – и издателите се възползваха от това. Иначе бяха хубави времена – краят на едно прекрасно дълго детство. Пък и фактът, че сто хиляди деца са “скитали” щастливо из неизбродните епизоди на “Варварският бог” ми е достатъчна отплата.

3 Продължението на Бога, “Принцът на Алкирия” разказва за сина на главния герой от първата част, а отивате по-напред във времето със следващите книжки от този свят? Какво ви накара да изберете такъв подход, наместо далеч по-стандартния с един герой?

Е, той вече беше изял достатъчно бой. Пък и, след като си убил Бога на Злото, какво повече можеш да направиш? Искахме и да сменим леко стила. Слим – приятелят на героя в първата книга – беше много готин, но умря – трагично. Да заповяда Алвиан, млечният брат на принца от продължението! Него вече не го убихме. Иска ми се да бях пощадил и Слим, но тогава си мислех, че всички спътници на главния герой трябва да умират – трагично.

4 Хрониките на Валенс също бяха много величествено фентъзи приключение, поне на мен много ми харесаха. Какво ви вдъхнови за тях?

Вече започваше да се намесва инстинктивният стремеж към оригиналност. Тогава не бяхме чели “християнско” фентъзи – аз и досега не съм, де – и искахме да направим нещо съвсeм ново и различно. Пък и Валенс е пич!

5 Имахте и две доста нестандартни истории – “Шоу на Смъртта” и “Последния Убиец на Дракони”. Страх ли ви беше да пуснете нещо различно?

Точно обратното, както стана въпрос. Вече искахме повече литература – не че в “Бога” и “Принца” беше малко – и написахме тези две новели, “маскирани” като игри. “Убиецът” и досега ми е любима. Белаур заслужава собствена серия приключения.

6 Като заклет фен на биткаджийските игри много се зарадвах на твоята история “Майстори на Меча”. Как се вдъхнови за героите и кой ти беше любимец?

Освен литературата, за мен специално беше много важна и играта. А аз под игра разбирам фантазия и логика – не математика и шанс. Така се появиха ТАКТИЧЕСКИТЕ книги-игри, където всичко зависи само и единствено от изборите ти. Тогава още се занимавах с бойни изкуства и четях купища специализирана литература на различни езици, така че битките бяха много приятни за измисляне.

Най-добър беше Сокол. Даже твърде добър. Аз лично предпочитам зверските тактики на Кенои и Ясмин. По-интересно е. Брис и Джадаг си бяха дървета, но имаше нужда и от такива. Всеки от осемте героя трябваше да има коренно различен стил, с който читателят да се съобразява, за да успее. Много обичах Хатлан – моята визия за Конан – както и “сладурите” Воймир и Лия.

Бях почнал и продължение: с Придворен поет, Циркова артистка, Берсерк и т.н., но знаете какво стана с книгите-игри. Хубавото е, че сега цял живот мога да измислям истории със завидна лекота, защото си имам стотици готови герои от онзи седемгодишен период.

7 От доста време знам, че си падаш по ориенталските фентъзита. Имаше “Синът на Пустинята”, сега “Коприна в Нощта”… какво намираш в пустинята, което го няма, да кажем и сред северните гори?

Оригиналност. Стана въпрос, че това е най-важното. Мога да обясня логично, но предпочитам да не го правя.
Приемете, че цял живот ме е теглило натам, дори да не съм го знаел. Имам страшно силен вроден усет за “фентъзи” – специално възприятие, което ме кара да настръхвам и да се вдъхновявам, когато се намирам на красиво място. Точно този усет ме отведе натам. За мен арабските земи са “най-фентъзи”. Още си спомням експедицията в южен Тунис, която предприех, за да намеря нужното вдъхновение да завърша “Танц с вятъра”. Порутените минарета, безумните залези, воя на ходжите и чакалите, изоставените берберски Градове на Вятъра и Котките, погледите над фереджетата и дивите жребци – не е тук мястото да ги описвам.

Така или иначе, ще имате възможност да се потопите в тази красота. Пет от деветте епични истории, които разработвам от осем години са малко или повече “арабски”! А първата е “Танц с вятъра”.

8 Защо според теб книгите-игри замряха при все комерсиалния успех, който имаха? Имаха ли вина за това кавгите, подскокоросани от Майкъл Майндкрайм или издателствата са виновни?

Всичко е до време. Книгите-игри се появиха в такъв момент, в който хората имаха пари за харчене, а нямаха достъпни забавления. Сега е обратното – нямат пари, но имат неограничени възможности. Да не забравяме, че книгите-игри бяха отмрели в световен мащаб дълго преди това да се случи тук.

Кавги имаше само около Майкъл и от това никой не е изгубил. Той, в частност, дори спечели неимоверно, защото хората си купуваха книгите му дори само заради “Няколкото думи на автора”. Тогава нямаше форуми и простотията беше нещо рядко и ценно.

Издателствата, разбира се, имат огромна вина. Първо – нямаше никакъв подбор. Да те издават редом с идиоти като Сим Николов и Монт Диас си е кръвна обида – и обезсмисляне на труда ти. Второ – точно когато книгите-игри започнаха да губят популярност ( ’98 ) “Мега” се нахвърлиха да изтискат каквото още могат от останалите читатели, издавайки познати боклуци – но в огромни количества. Това беше възможно най-сигурният начин за бързо ликвидиране на пазара. А като почнаха и с тия “стратове”… Ако имахме дори един добър издател, книги-игри щяха все още да се издават – макар и в далеч по-скромни тиражи спрямо тогавашните.

9 Ти би ли прописал фентъзи книги, а не игри?

Много важен въпрос! Само че трябва да е в обратен ред: дали някога пак бих писал книги-игри? И отговорът е: писах книги-игри като малък, докато ми беше интересно. Сега се занимавам с измисляне и писане на истински истории, които нямат място в нещо толкова ограничено като книгата-игра. Интерактивността и добрата история винаги са обратнопропорционални.Така че никога повече не бих писал книга-игра. Най-много впоследствие да направя “игрова” адаптация на някой от романите, които подготвям за издаване.

10 Кои бяха любимите ти книги-игри, не излезли под твоето (или на Блонд перо)? Наистина ли българските са по-добри или това е малко пресилено?

Затрудняваш ме. Аз бях голям фен, де, и съм чел много от книгите-игри, дори някои боклуци. Нали ви казвам – като няма човек избор. Истински ми допаднаха (и то тогава) само една-две книги на Тим Дениълс. Ако се чудите кой пък е тоя – това е псевдонимът на Любомир Николов за издателство “Астрала”. Помня, че като изиграх с голям кеф “Господарят на зверовете” си помислих “Брей, появи се конкуренция!”. Оказа се, обаче, че това е старият Любо, който просто сериозно се беше постарал.

Българските бяха по-добри доколкото за 1-2 години постигнахме неща, до които на запад не са стигнали и за двайсет. Тактическите книги-игри, например. Съмнявам се и че някъде другаде съществуват книги-игри написани със стила на Богдан Русев. Но и сред западните, закономерно, има истински “диаманти в калта”. Имахме щастието да получим достъп до един от тях – и това е “Кървав меч”, може би най-добрата серия в световен мащаб. Моите благодарности на издателство “Еквус Арт”.

11 Говорех все за миналото, но кажи сега за сп. “Кютех” и новия проект “Фентъзи Арт”?

Да, миналото вече е безпредметно. Както споменах, вече осма година работя по няколко епични истории, които най-накрая са готови да бъдат представени на публиката. Първите три са “Шаман”, “Пътят на душите” и “Танц с вятъра”. Те ще бъдат издадени и като романи, и като комикси.

Началото на комикс-адаптациите (в предварителен, неошлайфан вид) на “Шаман” и “Танц с вятъра” видяхте “предпремиерно” в двата броя на списание “Кютех”. В пълният им блясък ще се появят до месец-два, в месечно комикс списание на издателство “Артлайн”. Илюстрации на героите и подбрани картини от най-добрите съвременни художници можете да видите в първия фентъзи арт-албум в България “Фентъзи Арт”, който току що излезе на пазара.

Далеч по-важно, обаче, е излизането на първия фентъзи илюстрован роман през май! Това е “Танц с вятъра” – приказна любовна история “от 1001 нощ”, в която едно красиво китайско момиче и един доблестен индийски воин трябва да се борят за щастието си срещу най-опасния човек под слънцето – демоничния Хасан ибн Сабах, Старецът от планината, предводител на митичните хашишини – първите арабски терористи-самоубийци, вдъхновили днешната “Ал Кайда”…

12 Защо според теб фентъзи-списания пробиват и оцеляват трудно у нас?

У нас всичко е трудно. Фентъзито е комерсиален жанр, обаче – така че едно добро списание има, макар и малък, шанс да се задържи на пазара. Въпросът е, че за да има списание за каквото и да е, то трябва да има базата на достатъчен брой постоянни потребители. Не съм сигурен, че фентъзи жанрът в България има такъв потенциал. Едно списание за Хари Потър, виж…

13 Сред многото художници, с които си работил през годините, кой е най-добър?

Вече разбра, че точно в момента работя най-усърдно с художници. Съответно всеки, който може да мине за най-добър в стила си, е част от екипа: Евгений Йорданов, Сатанасов, Светлин Велинов, Борис Клисурски и Георги Бандеров. Можете да видите творбите на повечето от тях в арт-албума.

14 Кой е любимия ти фентъзи-автор (на нормални книги)?

Авторите на книги-игри не се броят за писатели, така че няма какво да ги споменаваме.
Нямам единствен любимец. Имам твърде много изисквания и единственият, който ги покрива (и то не изцяло) е Бари Хюгарт с “Приказки за господаря Ли”. Прекрасни постижения имат Толкин, Лейбър, Мартин, Зелазни, Кай и Харисън (“Вирикониум”). Сигурен съм, че има и много други добри писатели, но не съм стигнал до тях, защото се губят в океана от посредствено, занаятчийско фентъзи.

15 Играеш ли ролеви игри? А компютърни?

Компютърни – не. Играех навремето, когато беше нещо ново. Прекарал съм голяма част от младостта си пред “сандъците” със “Самурай Шоудаун” и в плейстейшън-клубчетата с “Теккен 2” и “Соулкалибур”. Сега просто не е интересно. От една година имам новия “Плейстейшън” с няколко игри – и го използвам единствено като ДВД. Вися в интернет, обаче. Това го нямаше навремето.

РПГ-то би ме привлякло единствено с брилянтен водещ, а на такъв рядко съм попадал. Понякога водя аз – напомня ми на писането на книги-игри.

16 Знам, че си киноман. Кои са ти любимите фентъзи и фантастични филми?

“Властелинът на пръстените” – гледал съм ги общо 30 пъти, броим само големия екран. Чувствам се голям късметлия, че живея в “епохата на този филм” – единственият, който успя да ме върне в детството. Като малък бях още по-впечатлителен. Голямата ми сестра, която ме водеше от съвсем малък на “Междузвездни войни”, и досега съжалява, защото смята, че точно това ме е тласнало по “несериозния” писателски път. “Индиана Джоунс” и Шаолинската серия също имат вина. Първият ми фентъзи филм, обаче, който ми отвори вратите към другия свят, беше “Конан Варваринът”. До появата на “Властелинът” твърдо го смятах за най-доброто фентъзи. “Лабиринт”, “Приказка без край” и “Уилоу” също бяха важни – помня, че ги гледах всичките в рамките на една учебна година – но точно Конан, две години по-късно, ме промени безвъзвратно.

17 Какво мислиш за нашия сайт?

Прекрасна инициатива, предназначена да събира сродни души. Хубав интерфейс и богато съдържание.

18 Кажи нещо за довиждане на читателите!

Никакво довиждане! Казвам им “Здравейте отново!” с “Танц с вятъра”. Чака ни дълго и вълнуващо съвместно пътешествие през фентъзи света.

Оставете отговор