Интервю с Йън Ървайн

Интервю с Йън Ървайн

 Скъпи читатели, пред вас е най-новото ни експлузивно интервю, взето от австралийския топ-фентъзи автор Йън Ървайн, създал знаменитите Три Свята.

  Уважеми г-н Ървайн, преди всичко искам да ви благодаря за интервюто, което ни давате. Сигурен съм, че то ще зарадва българските фенове и мога само да се надявам, че ще е приятно и за вас.

 

– Кога започнахте писане и защо избрахте фентъзито? Очаквахте ли успехи?

Й. Ървайн: Започнах да пиша през 1987 година и завърших първата чернова на “Сянка по Стъклото” в края на същата година, макар, че след това прекарах много години преписвайки и поправяйки както нея, така и останалите книги от тетралогията “Взор през Огледалото”.  Избрах фентъзито защото винаги съм харесвал него и фантастиката много, като него най-много. Не очаквах успех тъй като знаех, че да бъдеш издаден е много трудно, а за австралийски автори по това време още по-трудно – тогава в австралия не издаваха много фантастика и фентъзи.

– Какво ви вдъхнови да създадете такава величествена вселена като Трите Свята?

Започнах създавайки гигантска карта на Сантенар, с размера на входна врата. По-малка версия има в книгите. Винаги съм се интересувал от карти и учих геология в университета и ми беше забаво да създам свой собствен свят. Това беше много отдавна, през 70-те години, много преди да започна да пиша, но след като направих много версия на картата започнах да работя по историята на света и пишех по някой разказ, тъй, че щом, години по-късно, започнах “Сянка по Стъклото” вече имах доста информация върху която да градя.

– Атмосферата във вашите книги е мрачна и понякога дори зловеща. Защо решихте да пишете в такива тонове?

Предполагам защото обичам да чета такива истории. Моите герои понякога си изкарват приятно и създават големи приятелства, но страдат много и им се налага да минат през доста беди и отчайващи моменти. Проблема с хубавото е, че не е много интересно да четеш за него. Най-интересния момент е когато героите се сблъскват с невъобразими заплахи, привидно отвъд възможностите им или пък много сложни конфликти. Когато се сблъскват с такива трудности, те стават по-човешки и разкриват по-дълбоки страни на характерите си, а аз мисля, че затова тези истории са толкова привлекателни за читателя. Ние се идентифицираме с героя, с неговите болка и страдание, с мечтите им, с надеждите им и много искаме нещата да се наредят за тях. И това прави историята добра.

– Наскоро “Сянка по Стъклото” бе издадена у нас и получи много похвали от феновете. Кажете ни нещо за тази книга.

Това е главно историята на Каран, млада жена от знатно някога семейство, което се е сринало в тежки времена и тази на Лиан, младеж, който е брилянтен хроникьор (историк) и разказвач на Великите Предания в света на Сантенар, но и мечтател, който бленува да е герой, въпреки, че няма потенциал за такова нещо и в действителност не знае нищо за обкръжаващия го свят.

Каран чува преразказа на Лиан за Древно Предание, което той казва при завършването си и задава въпрос, който в последствие, след няколко месеца завършва с изхвърлянето на Лиан в реалния свят, където той е изпратен да я спаси от враговете и. Те са преследвани из Сантенар, не знаейки какво става и защо Каран е преследвана и преминавайки през много отчаяни приключения те бавно си подреждат мозайката за древно престъпление, което сега ще се върне да измъчва света, което ще завърши с титаничен сблъсък за оцеляване между отделните човешки раси, а също така и ще отвори процеп към бездната.

– Какво могат да очакват читателите от следващите томове на “Нзор през Огледалото”?

Повече сблъсъци и опасности по места, за каквито преди не са чели в коя да е фентъзи книга, моменти на велик героизъм и ужасни предателства и страховита битка, която ще оформи бъдещето на Трите Свята.

– Има и други истории за Трите Свята. Разкажете нещо за “The Well of Echoes”. 

Действието вThe Well of Echoes” също се развива в Сантенар, но започва около два века след финала на “Взор през Огледалото”, света е много променен заради случилото се в края на предходната поредица. Няма да разкрия какво е то, но сега Сантенар е въвлечен в ужасна война с интелигентни крилати хуманоиди от бездната, лиринкс, вече над 150 години. Човечеството губи Войната.

Целия свят и култура са променени с една-едничка цел, оцеляване и евентуално опит да се спечели войната. Магията също е напреднала много. Сега тя се извлича от естествени полета и се ползва за всякакви приспособления, като бойни колесници, задвижвани от осем механични крака. Магическата сила се извлича от определени кристали и Тиаан, една от героините в поредицата, е млада работничка в кристалните мини в началото на поредицата, в книгата “Geomancer”. Тя открива много рядък кристал, с необикновени сили…

За нещастие всяко човешко изобретение е пресрещнато от подобно от страна на лиринкс, които имат своя магическа сила – оформяне на плътта. Така и двете страни изсмукват повече и повече магия, докато самите полета са под заплаха.

– Нещо да ни кажете за “Последния Албатрос”… тя не е фентъзи.

“Последния Албатрос” е първия от трите еко-трилъра, които съм издал и които се занимават с еко-тероризма в близко бъдеще, с промените в климата, с глобалното затопляне и с ефекта, който те ще имат върху човечеството в близките 30-40 години. Другите две книги са “Терминаторски Ген” (в който Ню Орлиънс е унищожен от ураган…) и “Лотарията на Живота”.

Аз съм специалист по околната среда вече 20 години (специалността ми е морско замърсяване, но съм правил и проучвания по промените в климата), а тези теми са много интересни и чувствах, че имам какво да кажа за тях.

– От всичките ви книги, коя ви е любима? Кой е любимия ви герой?

Предполагам, че “Сянка по Стъклото” е моя сантиментален фаворит, тъй като е първата книга и прекарах много години преработвайки я. По същите причини Каран е може би любимия ми персонаж. Бих казал обаче, че най-важните ми книги са еко-трилърите, тъй като се занимават със социални проблеми и такива на околната среда, които най-вероятно ще са огромна грижа в идващите десетилетия. Книгата, на която най-много се наслаждавах пишейки я, и която, между другото може би е и най-добрата ми е детско фентъзи на име “Рънсибъл Джоунс, Вратата на никъде”, книга първа от общо пет за 12-годишното момче Рънсибъл Джоунс.

– Коя е любимата ви раса?

Не съм сигурен, че имам такава,  макар, че се възхищавам на Карон за тяхната сила, достойнство и благородство, а също тъй и на вътрешните им сила и решителност. Наистина, аз харесвам обаче всичките си творения (макар, че и не ми допадат някои техни характеристики – не ги обичам безрезервно).

– Какво да очакваме от вас за в бъдеще?

В момента пиша първата книга от моята нова трилогия за Трите Свята, казваща се “Песен на Сълзите” (“The Song of Tears”),  която се развива 10 години след края на “Кладенеца на Ехото”. Отново исках да трансформирам света напълно, така ,че да имам ново и свежо поле за писане. В края на “Химера”, всички полета, от които вълшебниците черпят енергия са унищожени, оставяйки живачните сълзи, извлечени преди като единствен източник на Тайното Изкуство (магията) в света. Те обаче са в ръцете на безскрупулен диктатор, който иска да направи себе си безсмъртен крал или бог.

Предизвикателството е за излезлия от затвора Ниш, който трябва да се противопостави на най-могъщия човек в света, без напрактика да има собствени сили. Харесвам, когато моите герои се изправят срещу много неравностойни битки, на практика без надежда за победа, а накрая да им намирам реалистичен начин, по който да успеят. Често  когато поставям тези предизвикателства, нямам идея как героя ще се справи с тях и истинското предизвикателство е да намеря правдоподобен начин. Много е забавно!

Също така, януари 2006 тук ще бъде публикувана и първата книга за Рънсибъл Джоунс. Ето някои детайли за нея.

Runcible Jones 1, The Gate to Nowhere

Рънси винаги е мечтал да прави магии, но сега магията е превърнала живота му в катастрофа. Майка му Мили е в затвора за притежаване на нелегална магическа книга, книга, върху която баща му е писал преди да умре. Макар тя да е единствената му връзка с покойния му баща и Рънси силно желае да разбере нещо за него, той обещава на Мили, че няма да се занимава с магии.

Тогава загадъчен странник, изненадан докато тършува из стаята на Рънси бяга и остава магически пергамент зад гърба си.  Рънси е сигурен, че от него може да научи истината за баща си, но заради обещанието си не може да го прочете.

Рънси и приятелката му Мариам са нападнати от училищни побойници в акаденията Гриндгрим, най-лошото училище в страната и ако те намерят пергамента, който е незаконна магия, Рънси и Мариам са обречени. Има само един изход.

Рънси нарушава обещанието си и прочита пергамента, който ги отвежда в света Илтиор, където науката е забранена, а магията доминира. Цял Илтиор е бесен, тъй като резонанси от земята покваряват Илтиорския начин на живот, те са решени да ги спрат независимо от цената.

Децата са отвлечени от чаровната магьсница Трандиманилон, която открива странна дарба у ужасяващата се от магии Мариам, дарба, с която ще върне властта у хората си. Рънси е изхвърлен, но след много приключения спасява Мариам и двамата избягват в пустошта, преследвани от пълчища врагове.

Те разкриват, че пристигането им заплашва да промени Илтиор завинаги и понеже той е свързан със Земята чрез 11-тото Измерение, тя също е в опасност. Илтиор и въздейства по някакъв начин, за който никой не знае или…

Децата трябва да се приберат вкъщи преди нещо ужасно да се случи и магията е единствения начин. За нещастие, Рънси е единствения човек в Илтиор, който не може да я използва и преди да могат да избягат най-могъщия вълшебник в Илтиор ще го постави на гибелен тест – избор между това, в което най-силно вярва и това, което най-страстно желае.

– Какво прави фентъзи жанра така популярен днес?

Мисля, че причината е, че хората видяха, че научния и техническия прогрес на последния половин век не ги направи по-щастливи, а медиите постоянно фокусират върху войните, бедствията, убийствата и другите ужасни неща в живота, а света е станал тъй комплексен, че никой не може да го разбере. Та сега хората мечтаят да избягат от всичко това в един по-прост свят, където героите срещат тъмни и отчайващи заплахи или да се сблъскват с вътрешни конфликти и дилеми, но са способни да ги преодолеят със собствените си сили на кураж,  благородство, чест, решителност и други хубави човешки качества.

– Бихте ли искали да видите филм по вашите книги?

Да, макар, че има страшно много фентъзи книги и малко филми по тях, така, че скоро не очаквам нищо, за съжаление.

– Кратък списък на любимите ви автори?

Тад Уилямс (“Спомен, Печал и Трън”, “Shadowmarch”)

Лоис Макмастър Бюджолд (фентъзито повече от фантастиката)

Джордж Р. Р. Мартин

Реймънд Фийст и Джани Вурц (“Трилогия за Империята”)

– Кажете нещо за довиждане на нашите фенове!

Надявам се да харесата “Взор през Огледалото” и очаквам да го чуя от вас. Приятно четене!

 

Благодаря за интервюто.

 

Интервюто с  Йън Ървайн взе Ал. Драганов.

Оставете отговор