Интервю с Елена “Върджил Дриймънд” Павлова

Интервю с Елена “Върджил Дриймънд” Павлова

Интервюто взе Дамян “Yann Gamgee” Христов

 

(yann_gam@yahoo.com)

 

Продължавам с интервютата на автори на книги игри. Този път на прицел е небезизвестната Лени Кинг, Върджил Дриймънд или просто Елена Павлова. Един от най-добрите писатели-фантасти в България беше с мен на наградите на Фентъзи клуб “Конан” в кино “Одеон”. Ето какво сподели тя за вас, феновете на книги и ролеви игри:

 

Ян: Имам традиция първо да ви благодаря, че приехте поканата за това интервю. Нека да започнем с няколко думи за самата вас – кой е Върджил все пак?

 

Елена: Общо взето то това май е най-сложният въпрос от цялата история. Като цяло, аз съм дете-кучкарче, което е израснало с фантастиката и фентъзи и там си е останало в общи линии.

 

(Забележка на Ян: Елена Павлова развъжда кучета, така че понятието “дете-кучкарче” да не ви учудва.)

 

Ян: Колко книги-игри сте написала?

 

Елена: Ами последно, когато ги броих май излязоха 25 или 24, ако включвам и неща, които не са излизали, а също и недописани книги-игри.

 

Ян: Коя ти е любима книга от всички тях?

 

Елена: Вероятно за Ринглас историите. Те ми допадат най-честно казано.

 

Ян: Как ви хрумна “Водопадът на дъгата” и “Принцът-герой” – може би вашите най-известни книги, ако изключим поредицата за Ринглас Мечоносеца?

 

Елена: Ами по принцип “Водопадът на дъгата” първоначално трябваше да бъде едно абсолютно нормално, класическо фентъзи, което обаче се оказа, че не е много възможно да стане и постепенно започна да се пълни с всякакви шантави неща… Играта даже включваше Страт, който така не излезе за съжаление. Иначе лично на мен, най-любимата ми сцена е, когато в пирамидата бъркаш в една дупка и Пришълеца ти отхапва ръката, хахаха…

 

Ян: Чувствахте ли се известна, след като пробихте?

 

Елена: Звезден прах и миг на слава – общо взето по панаирите на книгата. Но иначе както става при актьора да те разпознават по улиците, няма такова нещо.  Реално даже дълго време не се знаеше даже, че Върджил е жена…

 

Ян: А това с мъжкия псевдоним стратегически ход ли беше?

 

Елена: Ами общо взето така беше прието. Дори самата аз много се притеснявах, когато се разкри реално, че Върджил Дриймънд всъщност е Върджиланка, но слава богу, не се получи спад в продажбите на книгите.

 

Ян: Правила срещу литература? Къде ви е силата?

 

Елена: Лично според мен в литературата. Правилата винаги така да се каже са ми куцали и не са ми най-любимото нещо реално

 

Ян: Липсват ли ви Стратегическите игри и по-специално “Дракони, напред!” – вашият най-амбициозен проект?

 

Елена: На мен ми липсва изобщо времето, което беше тогава. Липсва ми възможността за осъществяване на новата идея, най-точно казано. Изобщо начинът, по който се чувстваш, работейки във връзка с хората, която е по-вече или по-малко пряка – тогава нямаше мейли – е нещо изключително. И още нещо, мисля, че именно книгите-игри навремето са подготвили прехода към самите ролеви игри, което до определена степен беше целта на занятието, но за съжаление до истинските ролеви игри във вида, в който ги познаваме днес, не се стигна.

 

Ян: А в какви отношения сте с другите автори на книги-игри? Кой от тях ви бе най-симпатичен?

 

Елена: Безспорно това е Любо Николов, Колин Уолмбъри. С него сме си говорили много често, но все пак той беше звезда, знаменитост още далеч преди времето на книгите-игри… И всъщност и сега е звезда, но той ми беше най-симпатичен.

 

         Ян: Това интервю с вас ще бъде публикувано на сайт, където доста хора се интересуват от ролеви игри, нещо да кажете по темата?

 

Елена: Ми общо взето, да, играла съм навремето. На Dungeons & Dragons съм играла – това, разбира се,   беше съвсем начинаещ опит, но беше интересно да се види и изпробва.

 

Ян: А самата вие смятала ли сте да пишете ролева игра?

 

Елена: Ами как да кажа? То си остана като бъдещи планове предимно…

 

Ян: А сега с какво се занимавате?

 

Елена: Това са най-вече преводи. “Аргус”, “Елф” “Лира принт” естествено, това са издателските къщи, с които работя в момента. Превеждам също и от руски език.

 

Ян: И накрая най-болния въпрос – защо умряха книгите-игри?

 

Елена: Заради пазара най-вече и защото пренасищането на един продукт води до крах на фирмата производител. Това реално е прозаичната истина. Може би проблема трябва да се търси и в разпространителите, които в последно време напълно отказваха да продават книги игри, но истината е една – жанрът рязко и окончателно се срути и умря.

 

Ян: А мислила ли сте за издаване в чужбина?

 

Елена: Ами по принцип имаше такива планове за издаване на мои книги в Германия, но нищо не се получи.

 

Ян: И последният въпрос може би е най-странен от всички – нещо, което винаги сте искали да кажете, но никой не ви е питал?

 

Елена: BG автори RULES!

Оставете отговор