Интервю с Денис Маккирнан

Интервю с Денис Маккирнан

 

Денис Маккирнан е един от най-известните фентъзи автори в САЩ. Неговите книги за света на Митгар са обичани от фенове на жанра по целия свят, като най-известното му произведение е трилогията “THE IRON TOWER”.

Денис Маккирнан любезно се съгласи да даде интервю за www.citadelata.com. Благодарим най-искрено на автора и се надяваме някой хубав ден книгите му да са достъпни и на български език.

 

1 Как започнахте да пишете и какво ви вдъхнови да пропишете фентъзи? Как създадохте светът Митгар?

През май 1977 година, когато карах кросов мотоциклет в състезание клас “Ендуро” бях блъснат от автомобил. Костта на лявото ми бедро бе пръсната на поне 50 места. Лежах неподвижно за три месеца, но костта тъй и не искаше да се излекува. Лекарите решиха да ме поставят в гипс от подмишниците до петите. Ей Богу, помислих си, това ще е като да живееш в циментов блок. За да остана с разума си реших да напиша книга – фентъзи роман – и за около 14-15 часа на ден, седем дена седмично, преплувах реки, изкачвах планини, яздех коне, водих битки и вършех други подвизи, всичко това докато бях запечатан в “циментов” блок. Деня, в който ме гипсираха започнах книгата и в деня, в който свалиха гипса дойде и краят на романа. Нарекох го “Сребърния Зов” (The Silver Call).

Книгата беше написана на ръка с молив и когато поставиха само кракът ми в гипс рекох да я напечатам и когато го сторих с пишещата си машина си помислих, е, това е доста добра история, защо пък да не я пратя на издател. Направих го и издателя го хареса, но в това време вече бях написал и прелюдието (“Желязната Кула” – The Iron Tower) и помолих издателя да ги пусне в правилния ред. Той се съгласи и така Кулата беше издадена преди Сребърния Зов.

Но тези две истории бяха очевидно вдъхновени и свързани с “Властелинът на Пръстените”, а аз исках да си стана писател за себе си и тъй започнах романа “Драконовата Гибел” (Dragondoom) и именно с нея излязох от сянката на Дж. Р. Р. Толкин. От този миг нататък светът си беше мой.

 

2 Когато започнахте да пишете очаквахте ли историите за Митгар да станат едни от най-известните във фентъзито? Какво е чувството да създавате такива истории?

Когато започнах да пиша го правих за собствено удоволствие и за да остана (както отбелязах по-горе) нопрамел в гипса. Извисявах ума си докато пишех и до ден днешен съм напълно погълнат от приказката, която разказвам все едно дали е в Митгар, Ферри или земята от близкото бъдеще, описана в “Caverns of Socrates”. А за читателите, които ми пишат по пощата и по мейла и който ми гостуват на конвенции, е, изглежда и на тях световете които създавам истински им харесват.

 

3 Разкажи ни повече за Митгар, за света, за историята му, за народите му.

Ехаа, какъв въпрос! Виж (о, Боже) има едно двадесетина книги, два сборника с разкази (общо 23) и комикс, всичките все за Митгар. Така, че света е доста обширен. Има си Елфи, Джуджета, Уароуци, Феи, Рюк, Хльок(това са гоблините и орките – бел.инт.), Тролове, Гули, Скрити, Магове, Адски жребци, Сребърни Вълци, Вулги и други хора и създания. Самото съзидание е разделено на поне три селения (Висшето, Средното и Долното) и съществата, които намираме в Митгар (Средния Свят) идват и от трите селения. Митгар е свят, подобен на земята, но е средновековен, във времената преди вълшебните същества (Елфи, Джуджета, Уароуци и пр.) да ни “напуснат”. (Между другото, те ни напускат поради човешкото нахлуване по родните им места и човешката безотговорност към природата).

Историите са за битките между онези, които искат да контролират целия живот и тези, които предпочитат сами да направляват съдбата си. Историите са за война, за преследване и отмъщение, за спасявания, за доброто и злото, за пътешествия, за взаимотношенията между хората, за герои и злодеи и за всичко това, което прави фентъзито това, което е днес.

Мога да говоря още и още за Митгар, но всичко е 12-те книги и 23-те разказа.

 

4 В центъра на “Желязната Кула” и “Сребърния Зов” са Уароуците, Малкия Народ, а не елфите, джуджетата или могъщите магьосници. Защо избрахте Уароуците за главни герои и какво прави такива същества тъй привлекателни за фентъзи читателя?

Уароуците въплъщават “всеки човек”. Те не са най-силните, най-бързите, най-умните, нито най-добрите в каквото и да е било. Те не са супергерои. Те въплъщават нас. Имат си характер и сърце и инат и плачат, когато някой техен приятел умре. Имат съчувствие и съпричастие. Те се смеят и обичат и плачат. Те са като нас или по-скоро като това, което бихме искали да бъдем. Отекват с невинното в нас. Всички бихме искали да сме човечни като Уаороуците.

 

5 Докато четох “Тъмната Вълна” (“The Dark Tide”) бях впечатлен от начина, по който описвате същества като живите мъртви или вълкообразните Вулги. По-късно, в “Сенките на Гибелта”(Shadows of Doom) и “Най-Черния Ден”(The Darkest Day”) бях вледенен от Модру и неговият господар Гифон. Трудно ли е да се описват такива зли същества.

Всъщност не. Макар авторите да разчитат на личния си опит докато описват разните неща в книгите си ми се ще да вярвам, че нищо от това, което съм виждал не е като злодеите и отвратителните чудовища в Митгар.

 

6 Забелязъл съм, че понякога сте суров към собствените си герои, понякога те загиват, а дори и да спечелят, са изтрадали много. Трудно ли е да “убиеш” герой?

Има места в книгите ми, които не бих бил в състояние да прочета на глас. Много съм емоционален за това. Смъртта на любим герой ме кара да се задавям и да не мога да изчета думите на глас.  Когато пиша такива сцени, най-често сълзи се стичат по лицето ми. Но едно от посланията, които отправям с тези сцени е: това, за което си струва да се бориш, да победиш, това е нещо, за което си струва да умреш. И добри хора умират защит.авайки това, в което вярват.

 

7 Написали сте толкова книги за Митгар, коя ви е любимата и защо?

Ах, Александре, питаш ме кое ми е любимото дете. Обичам си ги всичките.

 

8 Вашите най-нови романи са в нов свят, от това, което разбирам те са преразказани приказки? Можете ли да ни кажете повече за тях?

Написал съм пет книги за света на Ферри (Faerie) – “Имало Едно Време в Една Зимна Нощ” (“Once Upon a Winter Night”),  “Имало Едно Време в Един Летен Ден” (“Once Upon a Summer Day”), “Имало Едно Време в Една Есенна Вечер” (“Once Upon an Autumn Eve”), “Имало Едно Време в Едно Пролетно Утро” (“Once Upon a Spring Morn”) и накрая, “Имало Едно Време в Един Ужасен Час” (“Once Upon a Dreadful Time”). За първите четири книги, базирам историята върху известна приказка. Петата и последната книга е базирана на всичките четири. И, като всички вълшебни приказки, те включват романтика, пътешествия, заплахи, война, изгубена любов, вещици, вълшебници, рицари, принцове, принцеси, магия, странни и чудни народи и тъй нататък.

 

9 Населили сте книгите си с многобройни фентъзи създания, като елфи, джуджета, дракони, кракени и разбира се, Уароуците, кое ви е любимото?

Пак ме питаш за любимо дете. Този път обаче мисля, че мога да ти отговоря. Обичам Уароуците заради сърцето им, Джуджетата заради свирепостта им, Елфите за философията им, Баерон за силата им във всичко, Драконите зарад презрението им към всичко, което не е на драконите, феите заради връзката им с природата и другите поради връзката им с Митгар.

 

10 А кой е героя, най-близък до сърцето ви.

Може би елфът Араван. Но ти ще го срещнеш за пръв път (хронологично) във Voyage of the Fox Rider.

 

11 Какво смятате да пишете за в бъдеще?

В момента мързелувам, тъй като надбягах издателя си – имам три книги за публикуване, последната от които за 2008. Но мисля да се завърна в Митгар след това.

 

12 Кратък списък на любимите ви автори?

Патриша Маккилип пише много добри фентъзита, Тес Геритсън добри трилъри, Тони Хилерман добри загадки, както и Робърт Б. Паркър. Любимата ми история е “Властелинът на Пръстените”. Харесвам и Робърт Хауърд (“Конан”, “Соломон Кейн”, “Брекънридж Елкинс”). Фен съм и на хумористичните истории “Шлок Холмс” на Робърт Фиш, пародии на Шерлок Холмс.

 

13 Повече от две десетилетия от излизането на “Желязната Кула” книгите за Митгар са още популярни, а фентъзито става все по-силно. Какво прави жанра толкова обичан?

Обикновено разказва истории за Доброто и Злото (като уестърните). Така жанра отеква с най-доброто в нас.

 

14 Бихте ли искали да видите филм по някоя от книгите си и по коя?

Най-лесната за филмиране е първата в света на Ферри, Once Upon a Winter Night. Книгите за Митгар биха отнели десетки милиони долари за филмирането си, като “Властелинът на Пръстените”.  С толкова високи бюджети не е много вероятно книга по Митгар да отиде по кината. Но ако пари се намерят, най-вероятно филмирана ще бъде “Окото на Ловеца” (“The Eye of the Hunter”).

 

15 Накрая, пожелайте нещо за довиждане на българските читатели.

Е, ами аз започнах писателската си кариера след като ме блъсна кола. Не ви препоръчвам да започвате по този начин каквато и да е кариера.  

 

Оставете отговор