Интервю с Богдан “Робърт Блонд” Русев и Александър “Ейдриън Уейн” Султанов

Интервю с Богдан “Робърт Блонд” Русев и Александър “Ейдриън Уейн” Султанов

За всички любители на книгите-игри, Робърт Блонд и Ейдриън Уейн, авторите на страхотния епос “Варварският бог” и неговото продължение “Принцът на Алкирия”, дадоха едно страхотно едно-часово интервю за нашия сайт. Приятно четене!

 

(Забележка на Ян: Интервюто се оказа огромно и се публикува с известно съкращение.)

 

Ян: Здравейте, Блонд и Ейдриън! Благодаря ви от името на Цитаделата, че се отзовахте на поканата за това интервю. Нека за първи въпрос да кажете нещо за себе си…

 

Робърт Блонд: Ами аз съм филолог по образование, но писател по душа. От малък все пиша нещо и наистина се радвам, ако на някой това му харесва. В момента пиша детски приказки, които скоро ще бъдат преведени на френски…

 

Я: С какво се занимавате в момента ще бъде основен въпрос малко по-нататък в интервюто. Ейдриън, а за теб нещо?

 

Ейдриън Уеин: Ами по първия въпрос, уча английска филология все още и се занимавам с фентъзи от 13 години насам…

 

Р.Б.: Хахаха…. И аз също от толкова време!

 

Я.: Колко книги-игри сте написали – заедно и поотделно?

 

Е.У.: Заедно са повече от десет…

 

Р.Б.: Може би са повече…

 

Е.У.: С преиздаваните сигурно са повече…

 

Я.: Е, преиздаваните не се броят!

 

Р.Б. Че кой друг освен нас има преиздавани книги-игри в България?

 

         Я.: Ами Колин Уолмбъри май имаше преиздавани книги-игри…

 

Р. Б.: Кой друг освен него?

 

Е.У.: Да бе, вярно, че Колин Уолмбъри имаше преиздавани книги…

 

         Я.: “Огнена пустиня” и “Замъкът на таласъмите” са преиздадени.

 

Е.У.: По случайност!

 

Р.Б.: Хахахахаха…!

 

         Я.: Иначе като сме заговорили за преиздавани книги, наистина стана добре, че преиздадоха вашите книги, защото новите излязоха с поправка. В оригинала на “Принцът на Алкирия” още на първи епизод липсва “Мини на 6.”. Това, слава богу, е поправено в новата версия…

 

Е.У.: Абсолютно!

 

Р.Б.: Истината е, че това беше тест за читателите!

 

Я.: Баси теста! Ами я си представете, че някой съвсем нов фен си купи книгата и попадне на тази грешка – това завинаги ще го отврати от жанра!

 

Е.У.: Това беше поредната издънка на “Плеяда”.

 

Р.Б.: И сега идва моментът да разкажем някой неща за “Плеяда”…

 

Е.У.: Хехехе… Да се върнем на въпроса за книгите. Значи пет книги заедно. Моите отделно са също толкова – три или четири… На Боби са нещо като двадесет самостоятелно… Или по-малко?

 

Р.Б.: Мисля, че общо моите, заедно с тези на Ейдриън, както и с преиздаваните са тридесет и две.

 

Е.У.: Ти си ги сметнал! Супер!

 

Я.: Добре! Как ви хрумна “Варварският бог” – вашата първа книга? Казват, че била най-добрата ви книга.

 

Е.У.: Горе-долу толкова казват също за “Принцът на Алкирия”.

Р.Б.: Ами доколкото си спомням, прочетохме няколко малки книжки-игри на английски и решихме, че са доста глупави – смисъл, че не използват потенциала на жанра и всъщност искахме да направим нещо, което на нас да ни е интересно. И аз, честно казано, смятах цялата тази история по-скоро за хоби, обаче всъщност Сашо предложи да се опитаме да я издадем и ъъъ… да я покажем на “Плеяда”, защото по това време само те издаваха…

 

Е.У.: Щото междувременно излезе “Огнена пустиня” и се убедихме, че това е пътят.

 

Я.: Значи не сте чели български книги-игри, а сте започнали направо със западни?

 

Р.Б.: То нямаше български книги-игри, когато започнахме да я пишем.

 

Е.У.: Всъщност от тия книги, които четохме, една от тях излезе после в България. Ян, ти може би я знаеш – беше нещо за Виетнам…

 

Я.: А, да, “Ярост във Виетнам” на издателство TSR.  

 

Е.У.: Същата! Та те бяха шест книги в поредица и тая беше първата и ако погледнете внимателно в правилата на “Варварския бог” ще видите, че са взети от там, което още веднъж доказва това, което казва Боби.

 

Р.Б.: И така започнахме и тогава той предложи да я покажем на “Плеяда”. Аз бях много скептичен, обаче от “Плеяда” пък веднага ни скочиха и казаха “Дайте! Правете я!”, а ние в тоя момент бяхме написали сигурно около една десета от книгата, та се наложи да седнем и да работим известно време…

 

Е.У.: Цяло лято беше това, ей!

 

Я.: “Варварският бог” беше ненадмината по обем – мисля, че беше цели 777 епизода…

 

Е.У.: Да, толкова.

 

Я.: Май само “Краят на коридата” на Майкъл Майндкрайм я конкурираше, която беше от 1300 и кусур епизода…

 

Е.У.: От по един ред!

 

Р.Б. Освен това не знам за някой друг герой на книга-игра, който толкова пъти да е бил прострелван в рамото.

 

Е.У.: Хахаха!

 

Я. Следващ въпрос! Чувствахте ли  се известни след като пробихте?

 

Р. Б. Не, като пробихме изобщо не сме се чувствали, но малко по-късно, когато почна да има Панаири на книгата в НДК и ходихме да даваме автографи, тогава вече малко по малко почнахме да разбираме, че всъщност има една огромна специална група от 14 годишни момчета, които са ни фенове и ние бяхме супер разочаровани, защото очаквахме да имаме фенки, пък то кво стана…?!

 

Е.У.: …И да изкарваме пари, пък то кво стана?! Самият факт, че първото ни интервю го даваме чак сега, което е точно 14… ъъъ, 12 години след първата ни книга си е бая показателен за това колко известни сме били.

 

Р.Б.: Да но пък от друга страна и до ден-днешен ми се случва пак с някакви момчета да се запозная, които в момента са на по 19-20 години, и те ми казват как като били малки са ми чели книгите – “А, ти ли си Робърт Блонд?!”.

 

Е.У.: Да, това е истина. Навсякъде те познават хората, които са родени в тези години на книгите-игри.

 

Р.Б.: Имаше и момичета…

 

Е.У. Хахаха!

 

Я.: Правила срещу литература? Къде ви беше силата?

 

Е.У: Ами правилата…

 

(дълга пауза)

 

Е.У.: Май аз бях по правилата, макар да не ги обичам особенно…

 

Р.Б.: Аз пък движех нещата като цяло, още повече, че пиша малко по-бързо и ъъъ…. абе пишем. Имаме много добри разкази книги-игри, които си бяха почти чиста литература…

 

Е.У.: Например, “Последният убиец на дракони”, “Олтарът на тъгата”…

 

Р.Б.: От друга страна имаме страшно много нововъведения в правилата, които ние за пръв път сме използвали. Правила за движение по карти, технически ситуации и други такива работи.

 

Я.: Боби, твоя беше идеята за “мрежовите игри”, нали?

 

Р.Б.: Е, сега не знам дали е била моя, или съм я чопнал от някъде, но във всеки случай в България за пръв път се използва.

 

Е.У.: Истината е, че в България нещата се развиха страшно бързо – нещо като 2-3 години, или максимум 5. Искам да кажа, че постигнахме много за време, което други народи стигат за десетилетия.

 

Я.: Но така и така не написахте спортна книга игра! Хахаха!

 

Р.Б.: Ние мразим спорта!

 

Е.У.: От друга страна Майкъл не оставаше място на пазара.

 

Р.Б.: Да, всъщност ние поне написахме идея за спортна игра…

 

Е.У.: … За първенство по пинг-понг!

 

Я.: Ето нещо, което Майкъл не написа!

 

Р.Б.: Аз си мислех, че той ще напише и шахматна книга-игра най-накрая – толкова просто беше полудял! Преди да го вземат казармата де, после нещо замлъкна…

 

Я.: Защо се разделихте?

 

Р.Б.: С Майкъл Майндкрайм ли?

 

Е.У.: ХАХАХАХА!

 

Я.: Не бе! Вие двамата защо се разделихте?

 

Е.У.: Ами много просто – в гимназията като бяхме, седяхме на един чин. После след 11 клас, аз останах в Търново една-две години, а Боби замина да следва в София. И разбираш, просто нямаше как да продължим да пишем заедно.

 

Р.Б.: Време беше за един солов албум, нищо повече! Хахаха!

 

Я.: В какви отношения сте с другите автори на книги-игри?

 

Е.У.: Хладни! Хахахаха!

 

Р.Б.: Имаше и готини автори…

 

Е.У.: Имаше ли? Верно?

 

Р.Б: Джордж беше О.К. По-скоро другите бяха толкова неприятни, че самият той спрямо тях беше цвете!

 

Е.У.: С Пепи Станимиров  се чух наскоро, ама какво да кажа… Баси!

 

Я.: Играли ли сте Ролеви игри? Какво знаете за тях?

 

Р.Б..: Играли сме на унгарска ролева игра.

 

Е.У.: И то много преди да се чуе изобщо за Рпгта в България – в далечната 1992 г.

 

Я.: На коя система?

 

Р.Б.: Една унгарска система, която си имаше всички екстри – томове правила, ръководства… Аз тогава ходех с една унгарка и с нея и нейните приятелчета унгарци играхме на ролеви игри в унгарското посолство с Dungeon Masterи всичко както си му е редът.

 

Я: А чували ли сте за Ендивал?

 

Р.Б.: Как няма да сме чували за Ендивал като един от неговите създатели (Божидар Грозданов, “Bave” – бележка на Ян) е наш голям приятел.

 

Е.У.: Аз също го познавам!

 

Р.Б.: Аз Dungeons & Dragons да си призная никога не съм виждал, но ми е попадала ShadowRun (ролева игра на изд. Fasa, в която се описват елфи и орки в един измислен кибер-свят – бележка на Ян).

 

Я.: С какво се занимавате в момента?

 

Р.Б.: Ми аз работя по разни списания и превеждам книги. Също така преведох филма “Властелина на пръстените” – и трите части.

 

Е.У.: Аз използвам английския, обаче не съвсем по предназначение. Преподавам уроци от много време насам и с това се издържам. Също така имам свои планове за издаване на ролева система в чужбина, която е момента разработвам, но за това нищо повече няма да кажа….

 

Я.: А имате ли неиздавани книги-игри?

 

Р.Б.: Имаме, да. Продължението на “Патрул за ада” така и не видя бял свят.

 

Е.У. Абе няма да казвам, ама като нищо можем да го издадем…

 

Я: А опитвали ли сте да издавате книги в чужбина?

 

(Следващата част от записа е прецакан!)

 

         (Няколко минути по-късно)

 

Я.: И накрая – нещо, което винаги сте искали да кажете, но никой не ви е питал?

 

         (Неловка пауза!)

 

Р.Б.: Ами хмм… Не сме гейове!

 

Е.У.: ХАХАХА! (притеснено) Това ще го пишеш ли на сайта?!

 

Р.Б.: Майкъл Майндкрайм е гей!

 

Е.У.: Абсолютно!

 

(двамата) ХАХАХАХА!

 

Е.У.: Истината е, че Майкъл е като всички останали – той е автор на книги-игри, не писател. А да си писател в най-великата работа! И литературата винаги остава преди всичко. Истинската литература.

 

Р.Б.: Да. С две ръце – да!

Оставете отговор