Силвия Петрова: Чудеса стават не само в книгите

silvia petrova

Малко преди настъпването на Великден имаме удоволствието да ви представим интервю със Силвия Петрова, автор на епичното фентъзи “Зеницата на Смъртта” и дългогодишен фен на Цитаделата. В нашия сайт тя е публикувала безплатно дръзкото сказаниe “Под сянката на веригата“, а през миналата година взе участие и в сборника “Сказанията на Стрикса” с повестта “Лудостта на величието”. Ето какво сподели Силвия за опита си като писател и читател пред нас!

Здравей, Силве и благодаря,че се съгласи да ни дадеш интервю. Ти не си от хората с постоянно присъствие в социалните мрежи. Разкажи нещо повече за себе си на читателите ни 🙂

Здравей, Сашо. За мен е удоволствие да дам интервю за любимия си литературен сайт. Така е, не отчитам голямо присъствие в интернет пространството, нямам и голяма възможност да посещавам литературни събития, но и за себе си нямам много за казване. Обикновен човек, с обикновени мечти и семейство, както и с неудържими пристрастия към фентъзийното и…котките 🙂

Как започна да пишеш и какво те насочи към жанра „фентъзи“?

Още от дете имах творчески напъни, но под формата на стихотворения, без никаква представа, че някога ще напиша роман. За изписването на хилядите страници заслуга има добър мой приятел Николай Боянов, който една вечер ми каза: „Четеш толкова много, защо не напишеш книга?“ От месеци оформях идея и неговите думи бяха спусъка. Така се появиха и първите изписани страници на „Прокобата да се родиш Таргиен“. Проект, който е по-мащабен като свят от „Зеницата на смъртта“, но с отчайваща нужда от пренаписване 🙂 Любовта ми към фентъзито ме насочи и към писането в този жанр и не малко влияние оказа върху мен цикленето по цели нощи на MMORPG играта Lineage 2.

„Зеницата на смъртта“ е твоето най-голямо издавано произведение досега. Какво те накара да се захванеш с толкова мащабна творба и как стигна до издаването й?

Когато започнах да пиша „Зеницата на смъртта“ бях с нагласата за книжле от рода на 300 страници. Изобщо не я бях замисляла като нещо голямо, но идеите идваха, обемът растеше…и все още продължава да расте, макар и бааавно. Главният герой Кринс беше причината да започна „Зеницата“. Когато цъфна във въображението ми, реших, че трябва да напиша книга с него, нищо че нямах нито свят, нито история. До издаването й се стигна с по-малко перипетии от колкото очаквах, благодарение на издателство „Весела Люцканова“, които бързо отговориха на имейла ми и не се поколебаха да кажат „ДА“.

„Под сянката на веригата“ е произведение, което според мен не отстъпва на „Зеницата на смъртта“, макар да излезе в Цитаделата, а не на хартия. Началото му напомня на моите „Сказания за Ледената планина“! Разкажи ни нещо повече за него?

Започнах да пиша „Под сянката на веригата“ в момент на творческа криза, следвайки съвета на Стивън Кинг да пиша всеки ден, дори да са глупости. Кой знае, от тези глупости нещо може да излезе. Така и стана, но главно благодарение на теб и останалите читатели в Цитаделата, писането на глупости се превърна в създаването на сюжет, свят и герои. Придоби цел и се превърна в роман.

„Лудостта на величието“ направи много силно впечатление в първия том от „Сказанията на Стрикса“, според мен може би най-силното произведение в колекцията досега. То изглежда като началото на по-мащабно произведение. Как се вдъхнови за него и може ли да очакваме продължение?

„Лудостта на величието“ според мен също до момента е най-доброто, което е излязло изпод перото ми. Може би, защото открих в себе си една малко по-различна Силвия Петрова и тя изненада и мен. Появата му беше случайно. Преди това бях започнала да развивам една хрумка за пустинно фентъзи с работно заглавие „Принц на нищото“, но усещах, че нещо му липсва, някаква връзка. Един ден на работа в скуката си, взех листа и химикалката и написах първите редове на „Лудостта“. Тогава всичко се нареди, вече знаех какво липсва – предистория. Написах разказа като такава. Съвсем наскоро започнах и следващия разказ от света, който се развива главно през очите на Алозис Златния (онези прочели „Лудостта на величието“ го познават ) и тогава ще премина отново на главния конфликт в „Принц на нищото“.

strix 1

Ти си от авторите, които с лекота заплитат много мащабни и големи произведения. Как събираш във въображението си толкова много герои, събития и местности?

– На този въпрос и аз търся отговор, честно 🙂  Не зная как, но те всички са там и напират да излизат върху белия лист.

Макар световете ти да са много богати, усещам у теб едно привличане към елфите. Какво ти допада в тези същества? Има ли друго създание в жанра, което да ти е толкова симпатично?

Обичам онова неземно излъчване в елфическите образи, докато пиша или чета за тях. Всичко около живота им е по-приказно, без значение дали са представени като добри или зли. Друго създание в жанра? ДРАКОНИ! 😀 Когато чуя за дракон другото, което веднага си представям е елф и обратното…може и някое друго джудже 🙂

Макар в България да имаме много добри автори на фантастика и фентъзи, пазарът като цяло изглежда по-скоро свит. Вярваш ли, че това може да се промени или трябва да се търси реализация навън?

Зависи каква точно реализация, но ако говорим за финансова сигурност чрез писане в България – не мисля. Ако човек търси просто сцена, без финансови очаквания, може да намери такава, дори да е малка. Няма как да не вметна, че моята малка българска сцена е безценна. Винаги ще си остане такава, дори един ден да успея да пробия навън. Надявам се, че един ден българския книжен пазар ще предоставя много повече на авторите. Уви, за да се случи това, първо трябва да се променят много други неща в държавата ни. Всички знаем какви са те.

Имаш ли любими български автори в жанра или ги възприемаш като конкуренция? Известно е, че понякога отношенията между писателите в България са обтегнати…

Не възприемам никого като конкуренция. Радвам се за всеки успял да издаде в България. Как да сметна за конкуренти любими автори в жанра като теб, Делиян Маринов, Кръстю Мушкаров и други, като обичам да ви чета? 🙂

А кои са любимите ти световни творци в жанровете фентъзи и фантастика? Считаш ли някой от тях за свой учител?

Разбира се, ще започна с Толкин. След него се нареждат Стивън Ериксън, Брандън Сандерсън, Роджър Зелазни, Джордж Мартин, Майкъл Съливан, Гав Торп… Всеки един ме е вдъхновявал, но да ги смятам за учители, струва ми се малко пресилено. Моите учители главно са опит-грешка и градивната читателска критика. Да не пропусна и съпружеската критика, не минавам без нея 🙂

Нека помечтаем малко! Представи си, ако някое филмово студио предложи да направи филм по твоя книга? Коя би избрала и кои актьори би искала да видиш като своите герои? Или може би предпочела аниме?

Ех, колко хубави са мечтите! Бих се спряла на „Прокобата да се родиш Таргиен“. Като мое първо произведение, то ми е най-мило, въпреки че на този етап не е за читателски очи. Много съм опитвала да слея образите на героите ми с тези на доста актьори, само където не ми се получава. Ето защо предпочитам да бъде аниме. Пък си имам и неизлечима слабост към анимето.

Можем ли да очакваме нещо ново от теб в скоро време? Ако да, кога? На хартия или в електронен формат планираш да го издадеш?

Най-вероятно новото от мен, ще бъде безименния в момента разказ за Алозис Златния в света на „Лудостта на величието“. Кога? Мога да кажа единствено, че се надявам да е скоро. Проблемът при мен е, че пиша бавно, понеже все не мога да си повярвам и постоянно мисля и търся недостатъци. Трудно успявам да удовлетворя себе си. Дали ще е на хартия или електронно, също не зная. Както ми се удаде възможност.

Пожелай нещо за довиждане на българските читатели!

Благодаря ви! Винаги имайте вяра в себе си, в живота! Чудеса стават не само в книгите.

zenica 1

Оставете отговор