ИЗДАТЕЛСКИ И ЧИТАТЕЛСКИ НЕВОЛИ

ИЗДАТЕЛСКИ И ЧИТАТЕЛСКИ НЕВОЛИ
автор: Sparhawk

През 2001 година, още докато водех newsletter, а не сайт, бях написал една статия за проблемите с родното книгоиздаване и по-точно за многото липсващи книги – важни заглавия в развитието на жанра, заглавия, които ще допаднат на феновете, заглавия, които те биха потърсили.
Днес, през 2006, промяна липсва. Книгите, които тогава споменах като липсващи все още са такива (с изключение на “Спомен, печал и трън” на Тад Уилямс) – все още са такива, а списъка, със скока на фентъзито оттогава насам, започва да расте главоломно. Свръх всичко вече дори познатите заглавия се превеждат страшно бавно (11-тото Колело на Времето например, а и – къде, за Бога е Eldest?!), а за какво – не е ясно изобщо, преводите изобилстват с грешки, неточна фразеология, дразнещ подбор на думи и изрази, издаващи крещяща липса на редакция.
На всичко отгоре и оформлението става все по-неясно и странно. една книга от един автор излиза в един формат, следващата в друг. Кориците се мачкат, огъват, белят или хвръкват нагоре като китова паст. Сега чета шестия том от Warcraft на Ричард Кнаак и както си се радвах на книжката (много е готина, между другото) с ужас останових, че ризата ми е обсипана с гнусни хартийки, падащи от томчето с всяка разлистена страница.
Не трябва, не бива да се издава така.
Не бива между томове от една поредица, излезли отдавна да минават месеци, не бива новите книги да се обявяват за Коледа, а да излизат за Великден, не трябва като ги четеш, да ставаш като стиропор, нападнат от кокошка поради ръсещите се боклуци.
Не може да се зарежат най-добрите автори като Реймънд Фийст, Дейвид Едингс или Тери Брукс, дори да не запознаеш читателите с класически автори като Денис Маккирнан или Лойд Александър, да не издадеш основополагащи книги като “Legend of Huma” за Dragonlance или Shadows of the Empire за Star Wars и да пропускаш цели цикли от тях (пак за споменатите два свята), карайки читателите да се дивят, да се направиш на сляп за новата вълна популярни, а не маргинални автори, а да издаваш съмнителни произведения от слабоизвестни писатели, фокусиращи цели трилогии върху уродливи същества или пък да пускаш многотомни бози, правещи кеф на няколко души псевдолитерати.
И въпреки това нашите го правят.
Е, аз нямам желание повече да се боря като прасе с тиква с нашите издатели. Няма да си купувам тяхната продукция. Разбира се, ако нещо ми хареса, ще си го взема, но ей тъй, просто защото е излязло “ново фентъзи” няма да стане. Няма да ми налагат тъпотии, когато искам да си чета истински фентъзита с дракони, магии и приключения. По-добре да дам повече пари за книга на английски или пък да бода очите на компютъра, отколкото шепа издателски феодали да ме програмират да чета това, което им излиза евтино или пък им допада на изчанчения вкус.
Разлика няма и на мен не ми пука.
Преди година си говорих с един книготърговец, интелигентен човек и той ми каза, че след като влезем (макар това да не е май много сигурно) в Европейския Съюз, западните издатели ще си направят филиали тук и ще вдигнат качеството и конкуренцията.
Нямам търпение това да стане.

Оставете отговор