Злочестие

zlochestie
Ревю на Ивета Станиславова
Тази година излезе финала на трилогията за Супер злодеите на Брандън Сандерсън “Възмездителите”. Книгата е с ключовото заглавие „Злочестие“ и е доста силен финал, макар и да оставя лек привкус за възможни още части. Книгата е отново шедьовър – за мен най-красивата корица от поредицата и една от най-красивите корици изобщо. Определено когато я видях се зарадвах, че съм купила.
Историята се развива съвсем малко след края на втората книга. От Възмездителите не е останало почти нищо. Цялата организация е унищожена отвътре заради един Епичен. Оцелелите членове са малко и неорганизирани. Не са останали сигурни места или съюзници и те са принудени да търсят алтернативни методи за оцеляване. След неуспешни опити за контакт с единствения източник на технологии за организацията, останалите Възмездители са принудени да предприемат отчаяни действия. Така стигат до човека, който създава цялата технология, основаваща се на Епичните. След много трудности успяват да го привлекат на своя страна, но това далеч не е достатъчно.
Действието в книгата се развива в поредния голям град, собственост на Епичен. Илдития се издига от останките на някогашната Атланта. Града се движи непрестанно, но въпреки това не е особено труден за намиране. Изграден е изцяло от сол и съответно оставя огромна диря мъртва земя след себе си когато солните сгради се разпаднат. Илдития освен, че се движи наоколо, самия е постоянно разпадащ и изграждащ се. Цикъла на живот на града е 7 дни и хората, живеещи вътре са свикнали на постоянното местене. Въпреки това града привлича все повече обикновени хора с постоянното търсене на работна ръка и сравнително спокойния живот.
Илдития е във властта на Крадеца, може би най-силния жив Висш Епичен. Неговата сила е кражбата на силите на други Епични. Така той събира най-разнообразни сили и с времето става все по-могъщ. Въпреки това запазва сравнително нормално поведение. Той е бил едва дете когато получава силите си и с порастването развива предпочитания към охолен, но сравнително спокоен живот. Така той привлича определени Епични около себе си и изгражда град, в който да може да получава всичко, което поиска.
След Нюкаго и Вавилар, Илдития също е на прага на война. Към града се е насочил още един могъщ Висш Епичен, с намерението да го направи свой. Градът е изправен пред тежка битка и сигурно унищожение. Крадеца избира да се скрие с надеждата, че другия Епичен ще се откаже. Така той потърсва Възмездителите като единствен вариант за скривалище в собствения си град. По този начин въвлича оцелелите от организацията в конфликта, а самите Възмездители имат друга цел. Те търсят начин да спрат всички Епични веднъж за винаги.
Финала на поредицата като действие поддържа нивото на предишните книги. Бърза и с постоянен екшън. От към история книгата отговаря на много въпроси, поставени в предишните, но в същото време оставя възможност за още истории в света. Самия финал за мен не беше кой знае какво – дойде ми малко твърде лигав. Отдавам това, че все пак историята е за подрастващи и няма как да не получи своя сладникав и даже леко захаросан край. Но определено книгата ме държа на нокти до последните 15 страници. Върви бързо, динамично и завладяващо до сами финала.
При всяко положение Сандерсън определено се качва много високо в личната ми класация за автори. Цялата поредица е с много добър замисъл, интересни и пълнокръвни герои и силни злодеи. Четох я с удоволствие и продължавам напред с автора и всичко излязло под неговото име!

Оставете отговор