Златното десетилетие

80s
Да гледаш назад в търсене на измислен златен век е начинание опасно и лекомислено, както ни показва Х.К. Андерсен в своята популярна приказка „Галошите на щастието“. Най-често споменът запазва само хубавите моменти от дадена епоха, а лошите неща избледняват. Въпреки това, аз ще поема риска да погледна с носталгия назад към 80-те години на ХХ век, един период на творчески подем в жанровете фентъзи и фантастика, в който те може би достигат своеобразен пик. Бързам да уточня обаче, че в България до голяма степен това десетилетие се усети през 90-те, тъй като преди това страната е била от другата страна на Желязната завеса, разделяща демократичния свят от социалистическия.
Защо мисля, че 80-те години са най-хубавите във фантастичния жанр? Няколко са причините за това. Първите са плод на обстоятелствата. По това време в Съединените Щати президент е консерватора Роналд Рейгън от Републиканската партия. Неговите икономически политики на ниски данъци и доктрина, че в жаждата за пари няма нищо лошо създават условията за създаването на много нови произведения и лесното им популяризиране на пазара, който в ония години е издигнат в култ. Едновременно с това, творците, отговорни за въпросните произведения са плод на предишната епоха, израснали през 60-те, оформили се през 70-те и все още са автори, които искат да продадат нещо хубаво, което са измислили, а не да измислят нещо, което да продадат, както е днес. Разликата е тънка, но съществена и обяснява наличието на много сравнително оригинални произведения в контраст на римейковете и продълженията на познати брандове, което се наблюдава  в наши дни. Казано по-просто – тогава, след успеха на „Пришълец“ през 70-те, Карпентър прави „Нещото“, а Джон Мактирнан – „Хищникът“. Докато днес правят нови и нови продължения на „Пришълец“. Същото е и с книгите – тогава, вдъхновени от успеха на „Властелинът на пръстените“, авторите създават свои подобни, но все пак нови вълшебни светове. Днес отново и отново откриваме нови и нови глави от дадена обичана сага, която се върти докато свят светува /имаше и такъв сапунен сериал навремето/.
Всяка една теза обаче би била голословна, ако не е придружена от примери. В тази статия ще се опитам да ви покажа най-интересните според мен книги, филми и телевизионни продукции от онези години, за да ви обясня защо според мен 80-те години са върхови за жанра и са създали произведения, от които автори и режисьори се  хранят – може би за съжаление! – и до ден днешен.
Започвам с книгите. Трябва да се отбележи, че 80-те години са силен период именно за класическото епично фентъзи, такова, каквото го познаваме от творчеството на професор Дж.Р.Р. Толкин. Това е така, тъй като през 70-те години „Властелинът на пръстените“ бива издаден с меки корици в Щатите и се превръща в култово четиво за цяло едно поколение, като вдъхновява много творци да създадат свои собствени фентъзи епоси. Ето кои според мен са върховите произведения в това направление на жанра през 80-те:
elfstones_of_shannara_a_p~ „Камъните на елфите“ от Тери Брукс
Тази книга излиза през 1982-ра година като продължение на „Мечът на Шанара“, първата книга на автора, издадена през 1977-ма. Ако „Мечът на Шанара“ обаче е почти препис на „Властелинът на пръстените“, особено в първата си половина, то „Камъните на елфите“ демонстрират силата на автора в изграждането на силни образи, интересен и изпълнен с обрати сюжет, почти кинематографично действие. Историята използва утвърдената от Толкин раса на елфите, като обаче ги представя под нов поглед – на създания, изгубили древната си сила и изправени пред страховити врагове, които са по-могъщи отвсякога. Спасението зависи от едно момче и едно момиче, които трябва да прекосят населен с чудовища свят, докато са преследвани от може би най-жестокия и безмилостен демон, измислян в жанра. Това, съчетано с паралелния сюжет на град под обсада правят иначе масивния том четиво, което за гълта за броени дни, ако не и часове.
У нас книгата бе издадена във втората половина от 90-те и по-късно отново, през 2008-ма година. Ако може да си я намерите, прочетете я. И в никой случай не гледайте сериала на МТВ от тази година – пълна гавра с оригинала.
belgariad~ „Белгариад“ от Дейвид Едингс
Може би най-талантливият автор от този период, Дейвид Едингс се захваща с жанра „фентъзи“ по прозаични причини – след като забелязва, че две десетилетия след излизането си, „Властелинът на пръстените“ продължава да се продава добре. Или поне така казва той. Ако е вярно, не му е попречило да създаде една от най-чаровните и омагьосващи поредици в историята, сага за богове и магьосници, обхващаща цели хилядолетия, но разказана с много хумор, топлота и човещина. Историята за младия Белгарион, който открива вълшебните си сили под напътствията на леля си Поул и мистериозния разказвач, наричан Стария вълк, за да се изправи срещу тъмен бог, се е превърнала в еталон за това как се развива фентъзи сюжет, като през цялото време имаш чувството, че Едингс не се е взимал твърде насериозно, което прави книгата му далеч по-лесна за четене от имитациите на Толкин, в които автори без неговото образование опитват да пишат в неговия стил. Книгите излизат в Щатите между 1982-ра и 1984-та.
У нас „Белгариад“ бе издадена през 90-те и после още веднъж през 2005-та, но е по-лесно да намерите електронно копие в Интернет. Ако го направите ви съветвам да не пропускате възможността да се запознаете с тази класика от пет книги и епичното продължение „Малореон“, от още пет. Също трябва да се отбележи, че за написването на поредицата Дейвид е ползвал и помощта на съпругата си Лий, макар тя да бива призната за съавтор чак в края на 90-те.
riftwar-saga
~ „Сага за войната на разлома“ от Реймънд Фийст
Една от най-мащабните трилогии в жанра „фентъзи“, класическата „Сага за войната на разлома“ е плод както на таланта на Реймънд Фийст, така и на хобито му – да играе ролеви игри, което го кара да измисли заедно със Стивън Абрамс и други свои приятели магическите светове на Мидкемия и Келеуан, които воюват помежду си чрез вълшебните разломи, позволяващи на обитателите им да прекосяват пространствата между планетите. В основата на книгите обаче е историята на две момчета, Пъг и Томас, единият от които става чирак на магьосник, а другият мечтае да е велик воин. И двамата достигат вселенско величие и се изправят срещу страховити врагове от митологична древност, но Фийст е достатъчно добър писател, за да запази човешкото в героите и именно това придава уникален чар на творчеството му. Авторът се храни цял живот с тази си поредица, на която написа безброй продължения, но оригиналите – „Магьосник“, „Сребротрън“ и „Мрак над Сетанон“ – са книгите, които и до ден днешен си остават задължителни за колекцията на всеки един уважаващ себе си фен.
Излизали между 1982-ра и 1986-та година в Щатите, тези книги достигат до българския читател чак през 2000-та година.
dragonlance~ „Хроники на Драконовото копие“ от Маргарет Вайс и Трейси Хикман
Една от първите адаптации на ролевите игри „Подземия и дракони“, „Хрониките на Драконовото копие“ запознава читателя с вълшебния свят на Крин, където дракони на доброто и злото се борят в небесата, а под тях воюват както познатите раси на елфи и джуджета, така и екзотични създания като драконяните.
Макар Вайс и Хикман да използват раси, утвърдени от Толкин, това, с което печелят читателя са изключителните пъстрота и многообразие на „Подземия и дракони“. Всяка глава сблъсква читателя с ново чудато същество, нова древна магия, ново вълнуващо приключение. Авторите разкриват пълния потенциал на жанра и омайват читателя с иначе от днешна гледна точка не чак толкова оригиналните истории на полуелфа Танис, разкъсван от двойната си същност, магьосникът Райстлин, люшкащ се между доброто и злото, забавният кендер Тас /кендерите са нещо като много пакостливи хобити/, прокълнатия рицар на смъртта Лорд Сот.
В Щатите книгите излизат между 1984-та и 1985-та година, а у нас бяха издадени в изключително красиви томчета от „Ера“ през 2000-та година. За съжаление, намират се трудно.
icewind dale~ „Долината на мразовития вятър“ от Р.А. Салваторе
Първите две книги на Р.А. Салваторе за ролевия свят на Forgotten Realms, който подобно на DragonLance, е базиран върху ролевите игри „Подземия и дракони“, излизат в края на 80-те години и дават начало на едно от най-обичаните приключения за феновете на стила „меч и магия“, а именно това на мрачния елф Дризт до Урден. И ако сюжетите на „Кристалният отломък“ и „Сребърни реки“ са стандартни за жанра, то героят не е. Именно Дризт е това, което прави Салваторе велик автор, героят от зла раса, тръгнал по собствен път, с което вкарва известен нюанс в конфликта на светлината и мрака и запленява читателя.
На български книгите бяха издадени в началото на новия век от „Инфодар“. Препоръчвам както „Долината на мразовития вятър“, така и „Трилогия за мрачния елф“.
vampire lestat~ „Вампирът Лестат“ от Ан Райс
И след толкова много епични фентъзита, една книга, която слаломира между жанровете „ърбън“ и „хорър“, но е останала като класика и в двата. „Вампирът Лестат“ е втората част от вампирските хроники на Ан Райс и излиза в Щатите през 1985-та година /а в България – едва през 2012-та/. За добро или лошо, Райс променя завинаги образа на вампирите и след Лестат те никога повече няма да са безмозъчните кръвосмучещи чудовища. Свръхемоционален, минаващ през възходи и падения, едновременно могъщ и уязвим, Лестат е уникален и неповторим герой, вдъхновил безброй много имитации, от която обаче почти никоя не стига нивото на оригинала. А това, че е рок-звезда е толкова осемдесетарско, че нямаше как да не го включа в статията 😉
warlock
~ Книгите-игри
Книгите-игри бяха феномен у нас през 90-те години, но в Англия се появяват през 80-те, благодарение на Games Workshop. Замислени в началото като „ролева игра за един човек“, те предлагат на читателя интерактивно приключение, в което той сам взима решенията на главния герой и така щастливият или злощастен финал на приключението зависи само от него и съдбата, в чиято роля влизаха зарчетата. Първата голяма книга-игра в историята е „Магьосникът от огнената планина“ на Йън Ливингстън и Стийв Джаксън, която продава един милион и половина бройки след излизането си и вдъхновява мащабната поредица „Битки Безброй!“, от която излизат десетки книги и до ден днешен. Може би най-силните заглавия в това направление обаче бяха поредиците „Пътят на тигъра“ и „Кървав меч“, епични фентъзи приключения, които съчетаваха ориенталски и азиатски мотиви в класически вълшебни светове, добивайки уникален вкус и на моменти съперничещи дори като литература на най-доброто в жанра.
През 80-те години Games Workshop създават и епичните светове на бордовите игри Warhammer, като средновековното приключение се появява през 1983-та година, а космическото – през 1987-ма. Години по-късно, те ще вдъхновят някои от най-силните книги в жанра, но това би било предмет на статия за друго десетилетие…
Толкова за книгите!

Как стояха нещата обаче с филмите? Повече от добре, бих казал аз. Макар по онова време компютърната графика тепърва да навлиза в киното /както може да видите от оригиналната версия на „Трон“/, през 80-те се създават някои от най-силните заглавия в историята на кинофантастиката, от затрогващия „Извънземното“ на Стивън Спилбърг през угнетителния, но каращ те да се замислиш „Блейд Рънър“ на Ридли Скот, та чак до „Пришълците“, чудовищното продължение на Джеймс Камерън, което превръща едно от най-страховитите създания в киното в цяла колония непобедими изчадия.
Трудно и почти невъзможно е да се изброят всички големи филми от тази епоха, но едва ли някой ще ми се разсърди ако започна с…
~ „Империята отвръща на удара“ от Ървин Кешнер
Макар оригиналният „Междузвездни войни“, днес известен като „Нова надежда“, да е чедо на 70-те години, може би най-силният епизод в цялата сага излиза през 1980-та и шокира зрителите с невероятния обрат в битката между Дарт Вейдър и Люк Скайуокър, които се оказват баща и син. Днес това е най-зле пазената тайна в популярното изкуство, но за времето си зрителите са били шокирани и дори не са вярвали на това, което гледат. Към това се добавят най-добрият дуел със светлинни мечове в оригиналната сага, появата на престарелия джедай Йода, с която в космическата поредица навлиза мъдростта на източните учения, холограмата на Императора, която за миг прави галактиката по-голяма и по-страшна, отколкото е била допреди малко, перфектно изиграната любовна история между Харисън Форд и Кери Фишър. Финалният филм на оригиналната трилогия, „Завръщането на джедаите“, също си го бива, но „Империята отвръща на удара“ е безспорният шедьовър в старата поредица и може би най-силният фантастичен филм на 80-те.

~ „Индиана Джоунс“ от Стивън Спилбърг
Едва ли може да има списък със забележителни филми от 80-те и в него да не влезе трилогията „Индиана Джоунс“ на Стивън Спилбърг и Джордж Лукас, разказваща историята на забавен и колоритен археолог, изигран от великолепния Харисън Форд, който разкрива древни мистични загадки и се изправя срещу зли сили и лоши хора. Моята любима част е за Храма на Обречените, където Инди се бори с жестоки жреци на Кали, но познавам мнозина, които обожават както „Похитителите на изчезналия кивот“, разкриващи загадка от библейските времена, така и „Последният кръстоносен поход“, където към купона се присъединява и Шон Конъри. Френетичното темпо на филмите, съчетано с много хумор и щипка хорър за вкус правят трите части задължителни за всеки киноман.

~ „Конан Варварина“ от Джон Милиъс
Едва ли би било сериозно да направим преглед на 80-те в сайт като този, без да включим могъщия епос в жанра на меча и магията, заснет от режисьора Джон Милиъс с тогава изгряващия Арнолд Шварценегер в главната роля. Милиъс използва тежкия акцент и брутална физика на седемкратния шампион по културизъм, за да изгради около него мощен филм, вдъхновен от творчеството на великия Робърт Хауърд. Силната игра на Джеймс Ърл Джоунс, който играе злодея и великолепния саундтрак на Базил Поледурис правят „Конан Варварина“ най-добрият филм в класическия фентъзи жанр чак до появата на „Задругата на пръстена“ през 2001-ва година.

~ „Нещото“ от Джон Карпентър
„Нещото“ е един от филмите, които показват ясно защо моментните тенденции като настояща оценка от критиците и бокс-офис не винаги са меродавни за качествата на един филм. Посрещнат на въпреки заради погнусяващите си визуални ефекти и останал в сянката на оптимистичния „Извънземното“, „Нещото“ се има за провал, докато не минават години и феновете на хоръра не откриват, че това е един от най-добрите филми на ужасите правени някога, а лично според мен и по-добър от „Пришълец“ на Ридли Скот. „Нещото“ също така опровергава клишето, че римейковете винаги са по-слаби от оригинала, тъй като е реплика на по-стар филм, излязъл през 50-те. Историята е вдъхновена по фантастична повест и представя група учени, затворени в полярна база с омерзително същество, което променя формата си и може да се крие зад лицето на всеки един от тях. Брутален, смразяващ във всеки смисъл на думата ужас, който лично за мен показва пика в творческата кариера на Джон Карпентър.

~ Терминатор (1984)
Единственото нещо, което не харесвам в иначе перфектния като зрелище и емоция „Терминатор 2“ е, че кара хората да забравят оригиналния филм, който е силно осемдесетарски като стилистика и драматургия и сам по себе си е сковаващ, макар и простичък разказ, който държи зрителя в напрежение от първата до последната си минута. Този филм прави Арнолд Шварценегер звезда и до ден днешен остава въздействащ с начина, по който той влиза в ролята си на изпратен от бъдещето киборг и преследва ужасените Линда Хамилтън и Майкъл Бийн по мръсните, мокри улици на един мрачен Лос Анджелис, в който веселата рок музика на 80-те полека избледнява в технологичния кошмар, оказал се битка за цялото ни бъдеще. С този филм Джеймс Камерън даде ярка заявка, че ще стане един от най-силните режисьори на своето време.

~ „Кошмари на улица Елм“
По принцип 70-те години са може би пикът на хоръра – тогава излизат класики като „Заклинателят“, „Тексаско клане“, „Ужасът в Амитивил“ и „Хелоуин“, а епохата на 80-те характеризира комерсиализацията на жанра, въплътена в сериите „Петък 13-ти“. „Кошмари на улица Елм“ от Уес Крейвън обаче е филм, който не отстъпва на нищо в стила си. Подло замъгляващ границите между сън и реалност, „Кошмари на улица Елм“ вкарва зрителя в призрачна /не/действителност през погледа на талантливи млади актьори като Хедър Лангекамп и започващия кариерата си Джони Деп, като ги изправя пред ултимативния убиец Фреди Крюгер, изигран вдъхновено от Робърт Енглънд. Едновременно забавен, чудовищно жесток и изненадващо страшен, Фреди смути съня на цяло едно поколение, а аз самият бях на тръни около седмица, след като гледах филма за него, вдъхновил, както често се случва, цяла поредица.

~ „Шотландски боец“
Макар този филм обективно да не е от най-големите на епохата си, ние сме фентъзи сайт и поради това няма как да не го отразим. „Шотландски боец“ /1986/ на Ръсел Мълкахи разказва невероятната история за безсмъртни воини, които воюват от най-дълбока древност до наши дни, като се борят с мечове, а единственият начин да умрат е, ако изгубят главите си. Днес са оцелели малцина, а от тях най-опасен е Къргън, свиреп варварин от руските степи. Ако той остане последният безсмъртен, ще придобие огромна сила, с която да завладее света. Единственият, който може да го спре е Конър Маклауд, Шотландския боец.
Атмосферен филм със зрелищни за времето си битки с мечове, чудесна актьорска игра на Кристоф Ламбер, Шон Конъри и Кланси Браун, както и уникален саундтрак на „Куин“. Има и продължения, но повечето от тях просто не стават. Оригиналът обаче още си го бива, макар и за заклети фенове на осемдесетарското кино.

~ „Хищникът“
Предпоследният филм в моя осемдесетарски списък е култовия екшън от 1987-ма година „Хищникът“, в който режисьора Джон Мактирнан изправя екшън легендата Арнолд Шварценегер, тук в ролята на командос, срещу неуловим и невидим извънземен убиец, който избива елитен отряд войници в южноамериканската джунгла. Може би най-мъжкият филм, който съм гледал в живота си – със здрав като камък главен герой, груб и пиперлив хумор, вонящ на барут екшън и подгизнал от кръв хорър, осигурен от съвършения извънземен враг.
И тук е моментът да запитам – днес може ли да излезе такъв филм? Едва ли. И затова осемдесетте са номер едно.

~ „Батман“
Днес филмите за супергерои излизат горе-долу по един на месец и според мен цялата магия около този тип персонажи се е изгубила. Когато обаче „Батман“ /1989/ се появи по кината, целия свят, включително и България, занемя. До този филм комиксите се екранизираха доста лежерно и видимо за по-малки деца, докато историята на Тим Бъртън вкара изключително мрачна готическа стилистика и уникални специални ефекти, които придадоха неповторим вкус на филма, в който Джак Никълсън изигра себе си по най-екстравагантния начин, влизайки в ролята на Жокера. Що се отнася до Майкъл Кийтън, към чиито избор в началото е имало голям скептицизъм, то той просто Е Батман.

В края на тази статия от големия екран ще се насоча към малкия, като спомена само няколко заглавия, които да ви покажат защо имам такава носталги към 80-те години. От това десетилетие излизат забележителни сериали, като аз обаче ще се огранича до седем – три игрални и четири анимационни.
~ Алф
Заради този сериал от 1986-та родителите ни пускаха да стоим до късно събота вечер, за да гледаме историята за нахално извънземно, което катастрофира на Земята и се превръща в забавен, но досаден спътник на нещастното семейство Танър. Алф гарантираше добро изкарване с невероятни ситуации, в които поставяше домакините си.

~ Бенджи, Закс и Звездния принц
Трогателна приказка, в която извънземен принц от далечна планета се крие на Земята, където може да разчита само на помощта на малкото си роботче Закс и кученцето Бенджи. Ако трябва да съм напълно честен, спомените ми от историята са смътни, но чувството за топлота и уют още е останало. Едно обаче помня ясно – колко се разстрои един полицай, когато разбра, че звездния принц никога не е ял поничка.

~ Капитан Пауър и войниците на бъдещето
Още една уникална фантастична история от 80-те, която събираше летуващите в почивната станция „Черноморец“ пред телевизора всяка вечер – и не говоря само за децата. В далечното бъдеще капитан Пауър повежда елитен отряд войници на борба с биодредите – чудовищни създания, завладели земята. Сериалът изобилстваше с култови образи, от самия Капитан Пауър и войниците му, до злодеи като хвърковатия Соарон, страховития лорд Дред и негов слуга, от който съм запомнил само репликата „живея за да ви служа“ 😀

~ Трансформърс
И ето нещо, което помня съвсем ясно, тъй като гледах сериалчето миналата година. Адаптация на „Хасбро“ по японски играчки, „Трансформърс“ се превръща в поп културен феномен. Историята за роботи, които стават на колички и самолетчета е популярна и до ден днешен, а за милиони американски деца героичния камион Оптимус Прайм е като втори баща, най-вече заради епичните му битки с коварния Мегатрон.

~ Костенурките Нинджа
Най-невероятната анимация по онова време, филмче, което ме караше да припявам темата на френски /у нас сериалчето пристигна на този език, но иначе си е американско/ в градинката до нас. Всички знаят историята на четирите костенурки, мутирали в нинджи, но според мен тайната на успеха е в това, че типажите на четиримата герои, носещи имена на велики художници, пасваше на основни характери на децата – хлапето, което обича да казва на другите какво да правят /Леонардо, мой любимец, как/, хлапето, което не обича да му казват какво да прави /Рафаел/, хлапето, от което всички си преписват домашните /Донатело/ и хлапето, което като пораснахме всички усетихме, че е най-готино /Микеланджело/. Освен това, заради костенурките нинджа, цяло едно поколение обикна пицата.

~ „Волтрон – Защитникът на вселената“ и „Конникът и звездните шерифи“
Пускам тези две сериалчета, адаптации на японски анимета за западна публика, в комплект, тъй като са правени от едни и същи продуценти и ги излъчваха едно след друго по телевизия „7 дни“, като още имам болезнен спомен, че преди тях имаше телевизионна игра, в която печелившите сред серия мъчителни въпроси печелеха качамак. И двете сериалчета имат в общи линии един и същ сюжет, група храбри хора обединяват заедно огромен робот и се бият срещу други роботи, идващи от друго измерение или планета… и мога да ви кажа, че бяха страхотни.

Интересен факт е, че по принцип „Волтрон“ е по-старата анимация, но у нас излязоха в обратен ред, поради което мнозина си предпочитат „Конникът и звездните шерифи“. За мен лично Волтрон е по-яко като робот, но екипа на шерифите беше по-интересен като човешки персонажи, като мои любимци бяха Огнегръм, Колт и злодея Джеси Блу.

~ „Патешки истории“
В началото на 90-те уикендите децата бяха паркирани всяка вечер у дома, тъй като събота даваха трогателен игрален филм, а неделя чудесни анимации, сред които най-обичани бяха „Патешките истории“. Те също са заснети в края на 80-те, но у нас пристигат през 90-те и запознаха цяла България с това кой е чичо Скрудж. Ако не знаете, патица, въплътена от Дикенсов герой, който днес помнят недостатъчно хора. Но имаше и зли магьосници, и роботи, и какво ли още не…

Мда, 80-те бяха едно щуро десетилетие, нищо, че ние ги преживяхме през 90-те. И да, след това, разбира се, отново е имало прекрасни филми и книги. Но немалка част от тях са вдъхновени от стореното през онези откачени, златни, незабравими години, когато някой непрекъснато измисляше нещо ново и изливаше душата си на хартия или на екрана, без толкова да го е еня дали е достатъчно политкоректен, търсейки пазар за продукта си, а не както е твърде често днес – продукт за пазара. Онези времена надали ще се върнат, но какво пък – благодарение на Интернет и общностите в социалните мрежи, те остават на една ръка разстояние, глътка носталгия към времената, когато и много от нас бяха по-малки и светът им се струваше по-чист, по-невинен и пълен с повече възможности.

Тагове:  

Един коментар за Златното десетилетие

  • Цитаделата  :

    […] Третата предпоставка за успеха на “То” е брилянтното решение на сценаристите да пренесат сюжета в 80-те години на миналия век, период, за който много американци си спомнят с носталгия било заради ситуацията в държавата им по време на силните Рейгънови години, било заради невероятният творчески подем от онези времена, когато всякакви режисьори и автори експериментираха с всевъзможни герои и сюжети, но все пак имаха някаква морална яснота в историите, които разказват – повече за това златно десетилетия може да прочетете ТУК. […]

Оставете отговор