Зимата във фентъзито

Зимата във фентъзито

автор: Sparhawk

 

С настъпването на най-студения сезон и идването на първия сняг се замислих за зимата, за това колко хубав сезон е тя, въпреки всички неудобства, които създава и как винаги събужда детското в душата, бидейки едновременно страшна и уютна.

Аз още от малък обичах зимата и историите, свързани с нея, затова и в захлас четох северните приказки на Туве Янсон (“Невидимото Дете”) и Астрид Лингдрен (“Роня, Дъщерята на Разбойника”) винаги изпитвайки особено чувство, докато чета за снега, студа, изпитанията и странното умиротворение, което те носят. По-късно тръпнех за Белия зъб в книжката на Джек Лондон, съпреживявайки приключенията на младия вълк. Не пропуснах да се запозная и с митовете на древните викинги, носещи в себе си зачатъка на самия фентъзи-жанр.

Казвам ви всичко това за да разберете колко много обичам зимата и каква странна привързаност имам към падащия сняг и удоволствието да го гледаш иззад прозореца на топлия дом. Замисляли ли сте се някога за многобройните празници през зимните месеци? Сега за нас те са нещо съвсем обикновено, даже досадно. В миналото обаче те са били време за почивка и уединение, в което селяните прекарват студения сезон по домовете си, гостувайки си един на друг, на практика откъснати от околния свят, в който точно по това време според преданията плъпват зли духове, търсещи душите на непредпазливите.

И наистина, колкото е уютна представата за зимата в топлия дом, с огън, весело пукащ в камината, толкова е страшна зимната пустош – независимо дали става дума за безкрайна снежна шир или за смълчана, зловеща гора. Въображението на хората очаква със студа да дойде нещо лошо, страшно и невъобразимо. Американския хорър-режисьор Джон Карпентър отприщи злонамереното си въображение във филма “Нещото”, където проклетото извънземно ловуваше в снега, Пришълеца и Хищника също се сблъскаха също в подземния лед.

И все пак именно фентъзито е жанра, което може да въплъти зимния дух най-добре в себе си, в неговата светла и тържествена светлина на празненства, провеждащи се край домашния огън и в неговата тъмна и мрачна част на дебнещата в студа смърт. Зимата калява смелите, тя крие тайни и съкровища, опасности и награди.

Може би най-известното дете на зимата е Конан Варварина, роден по мразовитите възвишения на Кимерия. Именно тази ледена закалка е направила от варварина такъв свиреп, опасен и непобедим войн. Щом той е оцелял в северната пустош, какво може да го нарани в изнежения юг?

Задругата на Пръстена усети на гърба си пълната мощ на зимната виелица, докато се опитваше да премине покрай върха Карадрас, едва не затрупвайки ги със сняг и принуждавайки ги да преминат през мрачните мини на Мория.

Младия Люк Скайуокър също приближи опасно смъртта на ледената планета Хот в петия епизод на “Междузвездни Войни” – “Империята Отвръща на Удара”. Тогава бъдещия джедай едва не загина, след като се загуби в безкрайната снежна шир и едва не бе изяден от чудовищен обитател на мрачния лед. А малко по-късно самото съществуване на бунтовниците бе поставено под въпрос, когато имперската армада на Дарт Вейдър удари.

Също тъй сурово място, макар и в Забравените Царства е прословутата Долина на Мразовития Вятър, населена с трудолюбивите и твърдоглави хора от Десетте Града, с безрасъдните варвари и с немалко джуджета. Именно в нея Р.А. Салваторе ни запозна с любимия Мрачен елф Дризт до Урден и оттам започнаха неговите приключения – когато заедно с младия Уолфгар, свадливия Бруенор, мошеника Риджис и красивата Кати-бри той се защити хората от атаката на лудия магьосник Акар Кесел, манипулиран от злокобния Кристален Отломък.

Дълбоко в северните планини пък се спотайват мрачните елфи на Реймънд Фийст в “Сага за Войната на Разлома”. За да спаси отровената си любима, смелия принц Арута навлезе дълбоко в заснежените планини в търсене на лековития сребротрън.

Сред леда живеят и мрачните елфи на Тад Уилямс – скръбните норни, управлявани от безмилостна и древна кралица. А тя чака завръщането на своя още по-мрачен потомък, Инелуки, Краля на Бурите, който иска да скове земята във вечна зима – както пък в “Хрониките на Нарния” на К.С. Луис направи свирепата Бяла вещица.

Но може би най-ужасните чудовища на студа са в огромната сага на Джордж Р. Р. Мартин “Песен за Огън и Лед”. Това са Другите, идващи от далечния север, с пищящи остриета и орди от изправени мъртъвци, решени да сложат край на света на хората.

Но аз говорих твърде дълго за десетките лоши неща, спотайващи се в натрупалите преспи сняг и макар, че скоро ще се върна на тях преди това искам да обърна внимание и на хубавата страна на зимата, страна на топлина, на уют и на спокойствие. Та нали именно в зимните си къщи младите Ерагон от “Наследството” на Кристофър Паолини и Ранд ал-Тор от “Колелото на Времето” започнаха своите пътешествия. Друг такъв герой – великия Белгарион на Дейвид Едингс си спомняше винаги с умиление за зимните дни, прекарани в кухнята на леля Поул докато още бил малък. По-късно заедно с приятелите си той мина през планините Улго и в една пещера направи първото си голямо заклинание, връщайки към живот едно малко конче. А пък дядо му Белгарат бе известен в това, че с гласът си умее да имитира дори падащия сняг.

Вълшебно, нали? Такива силни моменти са характерни за Едингс, моменти, в които той съчетава своя прекрасен стил с красивата зимна атмосфера.

Като стана дума за вълшебства, почти пусто през зимата е Училището за Магьосници “Хогуортс”, когато повечето ученици се връщат при семействата си за празниците. Тогава младия Хари Потър остава сам със себе си и мислите си, търсейки отговори и събирайки смелост за следващия си сблъсък с Черния лорд.

Защото във фентъзито мрака, винаги дебне отвън, в студа и чака да нанесе своя удар. Това разбра Ранд ал-Тор, когато видя щръкналата космата глава на тролока да се издига пред него в собствения му дом. Това разбра по трудния начин и Ерагон, когато безмилостните Ра’зак с един жесток замах отнеха семейството му, и Люк Скайуокър, който едва не бе унищожен с приятелите си по време на имперската атака на Вейдър над Хот. Това разбират ден след ден войниците на Вала в суровия свят на Джордж Р. Р. Мартин, отбивайки едвам едвам атаките на Другите.

Но може би би най-запомнящата се битка със силите на мрака в студа се разигра в драматичния шедьовър на Тери Брукс, “Ангелски Огън на Изток”. Там, в емблематичната къща на Нест Фриймарк край заснежения парк Синисипи, събрала толкова много съдби, тя и уморения Рицар на Думата Джон Рос срещнаха предизвикателството на живота си, мъчейки се да опазят загадъчната циганска морфа от Финдо Гаск . “Има зли демони, а има и по-зли и от най-злите”, каза на Нест малкия дървесен силван Пик. “Според мен Финдо Гаск е отделен разред сам за себе си”.

Срещу този ужасен враг добрите герои изпитаха своите най-големи кураж, смелост и саможертва.

За да запазят надеждата – тази малка нужна топлинка в студената зима.

 

Оставете отговор