Зарево

zarevo
Ревю на Ивета Станиславова

В началото на тази година издателство Артлайн Студио издаде двете продължения от поредицата „Възмездителите“ от Брандън Сандерсън. Втората книга от поредицата се казва „Зарево“ и е достойно продължение на историята. Отново прекрасна работа по външния вид на книгата, макар че моята се разлепи отвътре около 120 страници четено. Въпреки това я дочетох с огромно удоволствие.
Историята продължава директно от действията в първия роман, но в един от другите големи градове в Разединените Щати – Вавилар, стария Ню Йорк Сити. Градът е управляван от един от най-лукавите Епични – Регалия. Тя владее силата да манипулира водата и за да затвърди своето владение наводнява Манхатън и го превръща във надводен град. Уменията й включват пълен контрол над вода, възможност да чува и вижда през всяка открита водна повърхност и създаване на свои копия от вода, чрез които управлява реално града.
Самия град е превърнат в райско кътче – из цялата непотопена част избуяват странни дървета. Дърветата раждат плодове и изхранват хората, а нощно време целия град свети в странни цветове, излъчвани от най-различни неща – растения, улични графити, цветни дрехи. Водата от своя страна също осигурява прехрана с всичките морски дарове на една ръка разстояние. Всичко това като допълнение към сравнително спокойния характер на Регалия, прави града предпочитано и търсено място за живеене от обикновените хора. Те заселват високите етажи на сградите и изграждат система от мостове, която свързва цялата обитаема част.  Звучи като място, от което Възмездителите няма да се поинтересоват – има къде по-неприятни места за освобождаване от къде по-отвратителни Епични. Това е и причината клонът на организацията във Вавилар да е малък и с основна цел наблюдение. Така е в продължение на години, но малка промяна кара цялата организация на Възмездителите да насочи вниманието си към града. Регалия допуска вътре в града, а и най-вероятно сама кани, един от най-неуравновесените Епични в Разединените Щати – Разрушение.
Разрушение още в зората на Епичните застава начело на един от големите градове, но с времето полудява и разрушава града до основи. Той е Висш Епичен, с основна сила на принципа на ядрените бомби – извлича топлината от всичко живо и след това я освобождава като мощен взрив. Втората му сила в самозащитна – всеки път когато е заплашен, дори и да не осъзнато, силата му го телепортира. След като взривява първия си град, продължава да обикаля Разединените Щати. Целта му е да изчисти света от Епични и нормални хора. Вече няколко града са били негови цел, а след него остава само прах.
Явно реда на Вавилар е дошъл и господарката му няма нищо против. Даже като че да се забавлява с опитите на Възмездителите да решат проблема.
В тази книга се доразгръща идеята за това колко могъщи и в същото време отегчени от живота и озлобени са Епичните. Започват да се задават въпроси защо е така и няма ли как това да се промени. Ключовото, около което се завърта сюжета е дали има добри Епични. Сандерън успява да покаже и третата страна в света, а имено обикновените хора, които не са част от Възмездителите. Това задълбочава света още повече и, според мен, определено показва майсторството на автора. Света не е просто черно и бяло и това личи много силно в тази книга. Разбират се много неща за начина на мислене на Епичните и в крайна сметка защо правят това, което правят.
Трябва да призная, че „Зарево“ определено ми е фаворита от поредицата. Рядко ми се случва да нямам нужда и желание книгата да свърши, особено когато е над определен брой страници. С тази определено беше точно така. Силна, интригуваща, а и аз обожавам вода – история във воден град е точно за мен. А края определено е като удар с мокър парцал – неочакван, неприятен и силно отворен. А това като за втора книга от трилогия е настина добър завършек.
Аз затваряйки я имах щастието да притежавам вече третата и просто да прелея от едната книга в следващата. Иначе съм сигурна, че щях да тичам към книжарница!

 

Оставете отговор