Железният алхимик (2017)

fullmetal-alchemist-222218

Адаптацията! Ех, тази хубава дума, която някога изпълваше феновете на различни книги и комикси с надежда, а сега все по-често кара по гърбовете им да лазят тръпки на ужас. Последните години тази емоция започна все по-често да сполита и феновете на анимето и мангата, които видяха много любими свои истории в “лайфу екшън” версии, но в повечето случаи останаха разочаровани. Въпреки това японците не спират да опитват да намерят своя отговор на американските супергеройски и фентъзи филми, като последният голям опит засега е “Железният алхимик”, направен по незабравимата манга поредица на Хирому Аракава, адаптирана в две анимета, кое от кое по-хубави. Режисьор на проекта е Фухимико Сори, а в главната роля на Едуард Елрик влиза Риосуке Ямада, развил се от идол в бой банда до актьор, а докъде е стигнало това развитие ще говорим след малко.

ryuosuke edo

Историята би трябвало да е вече добре позната на феновете, но повторението е майка на знанието, пък нека злите езици говорят, че някога е и баща на затъпяването. Едуард Елрик и брат му Алфонс живеят във вълшебен свят, където на мястото на науката се е развила алхимията – принцип, според който срещу еквивалентна замяна можеш да извършиш трансмутация и да получиш нещо ново. Важно е никога да не пробваш да съживяваш човек от мъртвите, защото ще ви се случат лоши работи. Едо и Ал пренебрегват това табу когато майка им си отива преждевременно, в резултат на което баткото губи ръката и крака си, а малкия директно цялото тяло, като душата му бива прехвърлена в броня. Няколко години по-късно, Едуард вече е Железният алхимик и търси митичния Философски камък, който може да възстанови тялото на брат му – и неговите собствени крайници…

edo live action

Филмът обхваща части от сюжета на анимето, подбрани малко хаотично, за да се съберат в малко над два часа, но основните елементи са запазени – докато търсят Философския камък, двамата братя се сблъскват с мащабна конспирация в армията, забъркана от Хомункулите, митични изкуствени хора със свръхестествени сили. Японците са направили каквото могли за да изглеждат специалните ефекти като хората и резултатът се е получил добре – камъни и дърве хвърчат насам-натам по прилични начини и ако някой е недоволен на база на сравнение с блокбъстърите от Холивуд, нека да погледне в нашата паничка, където върхът на сладоледа е някой да заснеме нова история за турското робство. Приятни са и пейзажите, заснети във Волтера, Италия, като за радост не са се появявали герои от “Здрач”. Актьорите са до един азиатци, което е малко странно за европейски сетинг като този на “Железният алхимик”, но аз лично не съм недоволен от това, тъй като все пак историята си е японска. Ако американци правеха филма, като нищо да бяха взели африканци за основните роли, което щеше да е катастрофа. Как играят японските актьори вече е друг въпрос, понеже най-добрият понякога е този на Алфонс, тъй като е оживяла анимирана броня. По неговите черти има най-много емоция, което, досещате се, не говори особено добре за останалите. Ямада, който играе титулярната роля, на моменти преиграва прекалено, като за това е виновен и сценарият, а в други изглежда взима твърде присърце съветите на Мистър Бийн за това to stay casual and look sexy и изглежда като косплейър. Иначе не му отричам, че е симпатичен и има харизма, а добри думи мога да кажа още за артистите, изиграли Уинри и Хюс, както и донякъде за опасната мацка, влязла в ролята на хомункула Похот. Битките са недобре направени, на моменти мудни, на моменти забързани, което между другото може да се каже и за целия филм. Вратичката е широко отворена за продължение, така че не очаквайте окончателна развръзка. Музиката е слабичка и на моменти въобще липсва, което прави дървени отделни сцени. Това е голяма изненада, тъй като и двете анимета имаха страхотен саундтрак.

Fullmetal_Alchemist

Сега сигурно сте решили, че съм останал много недоволен от филма. Ами не е така. Въпреки множеството дефекти, които изброих, не без известно удоволствие, историята си остава трогателна и е умилително да видиш отделни любими сцени, пресъздадени на филм. Освен това не е зле и други държави да се пробват да правят фантастично кино, тъй като така зрителите имаме по-богат избор, а с натрупването на опит е неизбежно и нивото на продукциите да почне да се качва. Сега засега игралният филм по “Железният алхимик” е по-скоро интересен експеримент и трябва много работа, за да може евентуалните продължения да станат класни блокбъстъри. При все това обаче аз ще поздравя екипът, нагърбил се с неблагодарната задача да адаптира една от най-страхотните аниме истории и им пожелавам повече успехи за в бъдеще.

 

Оставете отговор