Железният алхимик: Завоевателите на Шамбала

shamballa poster

“Завоевателите на Шамбала” е пълнометражен анимационен филм, който завършва историята от оригиналното аниме “Железният алхимик“, като пренася сюжета в нашия свят. То излиза през 2005-та година и печели редица награди на критиката, но аз останах по-скоро със смесени чувства, макар да не съжалявам, че го гледах. Преди да продължа с резюмето на историята, имайте предвид, че ще разкрия ключови събития от финала на първия сериал, така че ако още не сте го гледали и възнамерявате да го направите, сега е моментът да спрете четенето на това ревю.

shamballa edo

За да спаси брат си Ал, Едуард Елрик е извършил немислимото и е прекосил Портата, която го е извела в нашия свят, в Германия, малко преди възхода на нацистите. Страната е изгубила Първата Световна Война и се намира в криза, а валутата й постоянно се обезценява. Озверели от глад и немотия, дори свестни хора се настървяват по реториката на Хитлер. В това време обаче Едуард се чувства сякаш целият този свят е като сън. Той иска отново да види обичния си брат Ал, но не знае как да се върне в родния си свят. Това обаче се променя, когато търсенето на вече порасналото момче го отвежда до Обществото на Туле, мистици, които смятат, че славата на Германия ще се върне ако открият и завладеят мистичната страна Шамбала. Техните изследвания са ги отвели до родния свят на Едуард и те са убедени, че това е земята, която им трябва. В същото време, в нея Алфонс е израснал и повторно е научил тайните на алхимията, като също не спира да търси брат си. Опитът му да отвори Портата към нашия свят ще го срещне с двама от оцелелите хомункули…

shamballa

Като цяло аз имам едно правило, че когато замесят Хитлер в дадена история, то тя непременно става тъпа. Като цяло “Железният алхимик” има достатъчно индиректни аналогии с режима на германците отпреди и по време на Втората Световна Война, за да го набутват директно и поради това на моменти филмът ми звучеше нелепо. Въпреки това обаче талантът на сценаристите успява да преплете в клишетата някои много интересни идеи като концепцията за паралелни светове и наши двойници в тях, както и да покаже по реален и човешки начин жертвите на една агресивна идеология, сред които са както някои от отчаяните й симпатизанти, така и хората, желаещи просто да живеят живота си, но попаднали без своя вина на мушката й. Битките не са на нивото на тези от сериала, но са достатъчно напрегнати, а финалът, както е традиция за тази поредица, е горчивосладък и леко отворен.

Като цяло, нестандартна история за любимците ни Едуард и Алфонс, която най-запалените им фенове няма да искат да пропуснат.

Оставете отговор