Дюнкерк

dunkirk-poster-600x889

Наистина трябва да спра да се съмнявам в Кристофър Нолан.

Не ме разбирайте погрешно, това е любимият ми режисьор и аз харесвам всичките му филми. Но понеже винаги очаквам от него максимума, понякога се притеснявам. Не знаех дали ще успее да направи достойно Жокера през 2008-ма. Не вярвах да успее да направи добър филм с Бейн. Не бях сигурен дали по-старите му филми, които бях пропуснал по кината, като “Мементо” и “Престиж”, ще ми харесат.

Всички те ми скриха шайбата. Но все пак, ако има тема, която е преекспонирана до такава степен, че е станала банална, това е Втората Световна Война. Колко филма, съветски и американски, има за героичната съпротива срещу Фюрера, за трагедиите, станали в онези мрачни времена, за подвизите на незнайни войници?

Като “Дюнкерк” – нито един.

dunkirk-03

 

В “Дюнкерк” няма патос. Няма измислен героизъм. Няма идеологическа борба. Няма поръсена захар по сценария. “Дюнкерк” наистина е филм за войната такава, каквато е – започваща от нищото, сякаш без смисъл и логика, кошмар, който изглежда, че може да свърши само със смъртта.

400 000 войници са блокирани на френския бряг и очакват гибелта си, освен ако не стане чудо, което да ги спаси. Персонажите от филма са измислени, но историята е истинска, а за пресъздаването й на големия екран Нолан е използвал спомените на реални ветерани, за да опише съдбата на своите герои. Войници без имена и минало, които искат само едно – да оцелеят и да стигнат дома. Възрастен човек, който тръгва на цивилен съд към Франция, за да спаси който може. Летци, чиито актьори играят само с очите иззад маската, докато търсят с уморени погледи в небето враговете – безименни и безлики неприятели, чието присъствие бива издадено само от воя на “Месершмит”-ите и издайническия плясък във водата, който издава за приближаващото торпедо. Нолан, в миналото склонен да прави тричасови филми, този път е изненадващо икономичен и не губи време да изгражда детайлна история на персонажите, като се съсредоточава само върху борбата им за живот и в същото време успява да накара зрителя да му пука за тях, показвайки героизма в дребни жестове, а не в натежали от политика и патетика речи.

dunkirk-flonn

Актьорите се справят отлично. Фион Уайтхед е откритието на филма. Знам, че големият шум беше около появата на Хари Стайлс и певецът наистина стои адекватно в ролята си на обикновен войник с човешки вълнения и слабости. Фион обаче засенчва всички с майсторството, пресъздаващо вцепенението, настъпило в борбата за оцеляване на главния герой и в същото време запазва живеца в изпълнението си. Марк Райлънс, който ми бе непознат като актьор, ме впечатли с изпълнението на жертвоготовния господин Даусън, а Килиан Мърфи изненадва с образа на човек, изпаднал в шок – просто образ от войната, не издържал на ужаса й. Макар и невидим, силно присъствие в саундтрака има и вездесъщия Ханс Зимър, предлагащ поредния епичен саундтрак и помагащ на Нолан да пресъздаде атмосферата, която търси. Режисьорът използва огромни, панорамни кадри, които превръщат познати пейзажи като плажа и морето в зловещ безкрай, станал чудовищен и чужд заради плътната сянка на Войната. Отново и отново войниците опитват да се измъкнат от пясъчните брегове, в които се мият вълни, натежали от трупове и мазут, но Дюнкерк сякаш не иска да ги пусне, все едно е злокобно божество, пленило момчетата в кошмарно повторение, напомнящо смътно на ужаса от “Мементо”, филма, с който Нолан стана известен преди години. И все пак дори и в най-черните мигове надеждата я има, но без да гърми с обещанието на едно почти заканително добро, характерно за холивудските ленти, а с тихо достойнство, което звучи много по-силно.

“Дюнкерк” е най-силният филм, който съм гледал през тази година. Да, не е лек и не мога да ви обещая приятно изкарване в киносалона, но мога да ви гарантирам, че няма да го забравите след ден или два, както става с твърде много уж хитови продукции.

А за себе си мога да кажа, че след този филм, едва ли някога отново ще се усъмня в Кристофър Нолан 🙂

Един коментар за Дюнкерк

  • Цитаделата  :

    […] “Дюнкерк“, новият филм на Кристофър Нолан, който разказва драматична история от Втората Световна Война, дебютира на върха в американския и световен бокс-офис, въпреки тежката си тематика. Говореше се, че по-рано тази година Нолан е бил посъветван да пусне филма наесен, когато по кината се въртят филми, които участват в състезанията за престижни награди и не са толкова популярни сред масовата публика. Режисьорът обаче смятал юли за късметлийски месец, тъй като тогава през 2008-ма година постига най-големия си успех с “Черният рицар” и сега виждаме, че решението му е било правилно. […]

Оставете отговор