Десет малки негърчета

Ten Little Indians

По принцип не е голяма хвалба да откриеш топлата вода, но ми е невъзможно да не споделя с вас впечатленията си от една книга, която е класика в криминалния жанр, но до която дълги години така и не стигах, защото бях кон с капаци, гледащ само и единствено към фантастиката. “Десет малки негърчета” от Агата Кристи е шедьовър, който грабва вниманието ви от самото начало и не ви пуска до последната страница, след която сте като зашлевени с мокър парцал. Това е романът, който се е превърнал в синоним за творчеството на именитата си авторка и е вдъхновил любимеца ми Саймън Р. Грийн за мистериите на Ишмаел Джоунс, поради което и реших да посегна към него, правейки един от най-верните избори в живота си на читател.

Негърският остров е забулен в мистерия, купен от богат собственик, който остава в неизвестност – американски милионер или пък холивудска актриса? Така или иначе той е място, което изглежда идеално за прекарването на лятна ваканция, покана за каквато е отправена към десет човека, които нямат нищо общо помежду си. Прислужниците – ясно, те са за работа. Но какво събира на едно място детска учителка, възрастен съдия, стара и фанатично религиозна стара мома, красив младеж, падащ си по високите скорости, инспектор, авантюрист, бивш военен и лекар? Според тайнствения запис, пуснат по предварителни указания на мистериозния и отсъстващ собственик, убийства, които всеки един от гостите е извършил, но е останал ненаказан. Сега някой е решил да вземе правосъдието в свои ръце. Островът, някога желана дестинация за почивка, се оказва смъртоносен капан за гостите, които започват да измират като в старата детска песничка за десетте малки негърчета – един по един…

Още от първите страници разбрах от кой се е учил любимецът ми Саймън Грийн и какво съм изпуснал, докато съм се съсредоточавал само върху фентъзито и хоръра. Агата Кристи е създала истински шедьовър, великолепна книга, която с няколко думи изгражда живи образи, затяга атмосфера на ужас и напрежение, а после хвърля подозрението върху всяко едно от десетте малки негърчета, водейки читателя за носа до убийствения финал. Това е майсторски роман, който увлича и шокира, истинска класика, която всеки трябва да прочете. Б-Р-И-Л-Я-Н-Т-Н-А!

Тагове:  

5 коментара за Десет малки негърчета

  • Anonymous  :

    Безспорно,велика книга.В нея има много динамично действие,което липсва по принцип в творчеството на Кристи.

    • Alexander  :

      мен ми препоръчаха още “Алиби” и “Убийство в Ориент Експрес”.

  • nozo  :

    По принцип Агата Кристи няма много слаби книги особено при количеството, което е написала тъй че е хубаво да се погледнат и други, а да това заглавие е неправилно “И тогава не остана никой” е официалното име на книгата заради политкоректнос и т.н.

    • Alexander  :

      Ползвам заглавието на книгата от превода, който прочетох. Това е и официалното заглавие. Аз не съм приятел на политическата коректност.

  • Цитаделата  :

    […] за книгите на Агата Кристи – след като прочетох “Десет малки негърчета” исках още и последвах препоръката на родителите […]

Оставете отговор