Десет български книги, които си заслужават

Bulgaria

Трети март е празник, на който е хубаво да си спомним, че трябва да бъдем малко повече българи и какъв по-хубав начин за това от това да обърнем внимание на родната жанрова литература, която в последните години поне за мен засенчва предлаганото от комерсиалните западни автори. Настоящата класация не претендира да бъде категорична и да издялва в камък кои са най-качествените заглавия на български писатели в жанровете фентъзи, фантастика и хорър. Вместо това се опитвам да ви предложа десет интересни книги, които, вярваме, си заслужават вниманието ви, като единствените ограничения, които си налагам, са да не включвам книги-игри (те заслужават отделна класация), сборници, в които участват много автори като колекциите „Мечове“ на „Цитаделата“, „Писъци“ на клуб „Лазарус“ или „Вдъхновени от…“ на „Дракус“, както и моите собствени книги „Сказания за Ледената планина“, „Черната корона“ и „Хрониките на Ралмия“, тъй като няма как да ги оценя обективно. Въпреки това вярвам, че се получи интересен списък, в който, за да няма обидени, предварително се извинявам на авторите, които не са попаднали в него и представям участниците по азбучния ред на заглавията, които са дали на книгите си:

april branko

~ „Априлска жътва“ от Бранимир Събев, ИК „Ибис“, 2015

Ако поне малко сте се интересували от родна жанрова литература, няма как да не сте срещали името на Бранимир Събев, автор, който впечатлява с качествените си сборници на ужаса. За някои може би ще е трудно да посочат кой от тях е най-добър, но аз лично нямам съмнения, че това е „Априлска жътва“, спечелил наградата за Българска книга на годината от „Цитаделата“. Жанрово многообразен, ювелирно написан и с любимото ми лично на мен произведение от автора (научнофантастичният разказ „Отмъщение“), „Априлска жътва“ излиза напред в нашия списък по азбучен ред, но аз нямам съмнения, че наистина е една от най-добрите български фантастични книги, поне от тези, излизали през последните години.

zenica 1

~ „Зеницата на смъртта“ от Силвия Петрова, ИК „Весела Люцканова“, 2012

Едно от нещата, които често липсват на родните жанрови автори са богатите сюжети и харизматичните герои. Силвия Петрова няма такъв проблем в изграждането на „Зеницата на смъртта“, своят епичен фентъзи двутомник, издаден от „Весела Люцканова“, който достойно застава по мащаб до „Властелинът на пръстените“ от Толкин или „Спомен, печал и трън“ от Тад Уилямс, а като герои – харизматични, привлекателни и загадъчни елфи, на моменти смея да кажа, че дори ги превъзхожда. Книгата бе замислена като начало на сага, която поради българските реалности засега не е продължена, но за мен си остава едно от върховите постижения от български автор.

snakes in walls

~ „Змии в стените“ от Сибин Майналовски, ИК „Гаяна“, 2015

Сибин Майналовски е известен като лошото момче на българската фантастика заради острия си език и ударните ревюта на колеги, които прави в социалните мрежи. Сборникът му само затвърждава това впечатление. „Змии в стените“ е колекция от изстрадани разкази, които поразяват както с бруталността на насилието, описано в тях, така и с искреността на емоцията, която лъха от всяка дума на автора. И все пак, в този сборник Сиби показва, че има и друга страна, на усмихнат фентъзи майстор, който винаги може да ви разсмее – любимият ми разказ „Драконът Тодор“ е пример за това.

izbranikut

~ „Избраникът“ от Явор Цанев, ИК „Гаяна“, 1996

Явор Цанев е известен основно като двигателят зад издателството за българска жанрова литература „Гаяна“, но всъщност е и майстор на словото, утвърдил се като такъв още с първия си самостоятелен сборник, „Избраникът“, появил се на родния пазар в мъртвата за България 1996-та година и получил ново издание през 2016-та. Започващ с титулния почти сатанистки разказ,  достигащ емоцията на Андерсен с „Часът на мъртвата неподвижност“ и надхвърлящ границите не само на жанра, но и на прозата изобщо с „Ловецът на бисери“, този кратък сборник за мен си е спечелил правото да бъде наречен „класика в жанра“.

kamennoto qice

~ „Каменното яйце“ от Петър Бобев, ИК „Народна младеж“, 1989

Една класация няма да е пълна, ако в нея няма нещо ретро и в случая моят избор се спря върху „Каменното яйце“ на Петър Бобев, вихрена приключенска фантастика, излязла малко преди падането на комунизма и разказваща история, която ще допадне на всички, обичащи филми като „Джурасик Парк“ или „Годзила“. Тиранозавър от древността е съживен в наши дни и изпуснат в африканската савана, където започва да нанася унищожителни щети на местната фауна и дори заплашва живота на хората. Макар стилът на Бобев днес да звучи малко остарял, екшънът в тази книга е на ниво, а началото си плаче заснемане в Холивуд.

klinika v sredata na noshta

~ „Клиника в средата на нощта“ от Димитър Цолов, ИК „Гаяна“, 2014

Първата книга от превърналата се в култова поредица „Дракус“ е на врачанския автор д-р Димитър Цолов, който скромно заявява, че с нея е опитал да напише нещо в стила на филмите за „Подземен свят“. Да, ама „Клиника в средата на нощта“ е доста по-добра от въпросните филми, като впечатлява с доброто светостроене в стегнат обем и разказва история, която макар и наистина да е населена с вампири и върколаци, като класа повече напомня на френските продукции с Лиъм Нийсън. Финалът е убийствен.

krustoput

~ „Кръстопът“ от Димитър Запрянов, самиздат, 2016

Отсъствието на българско фентъзи за юноши е голям проблем, тъй като в световен план именно то е най-популярното. Тази липса обаче частично бе запълнена от димитровградския автор Димитър Запрянов, който на собствен мускул издаде мощен фентъзи епос за ангели и демони, започващ в нашия свят и завършващ с космична битка в отвъдното. Книгата изобилства от колоритни герои, но протагонистът Гарет, тръгнал по пътя си като обикновено момче, за да достигне божественото, е героят, от който родната жанрова литература имаше нужда.

sofia wizards

~ „Софийски магьосници“ от Мартин Колев, ИК „Сиела“, 2017

Макар да раздели читателите при излизането си, няма как класацията да мине и без най-касовата българска фентъзи книга от последните години, а може би и от идването на демокрацията изобщо. „Софийски магьосници“ се превърна в събитие не само заради атрактивната корица, но и заради интригуващия сюжет, в който столицата ни става арена на сблъсък между майстори на магията, а провалилият живота си вълшебник Свилен ще трябва да се стегне, за да защити младия талант Бриян както от колегите си, минали на тъмната страна, така и от невидимо зло, което не подбира по убеждения жертвите си…

tears

~ „Сълзите на дракона“ от Кръстю Мушкаров, ИК „ИвиПет“, 2017

Кръстю Мушкаров е един от най-щедрите и незлобливи автори в родния нет, изпъстрен от хора със силни характери, но и голямо его, като е известно, че по правило разпространява творбите си онлайн и безплатно. Въпреки това „Сълзите на дракона“ стана първото заглавие от каталога на младото издателство „ИвиПет“, като според мен това е една от най-приятните и сгряващи душата книги, излизали у нас през последните години. Томчето проследява приключенията на вещицата Алгира и дракона Риналу, между които по неволя припламва приятелство, което ще поведе хората от вълшебния им свят в битка за свобода. Сладка и очарователна, „Сълзите на дракона“ е фентъзи книжка, която трогва и ти става истински приятел, а това в крайна сметка е най-важното.

udari

~ „Ударите на съдбата“ от Донко Найденов, ИК „Е-книги“, 2012

Завършваме подбора си с антологията на ужаса, дело на писателя Донко Найденов. Тя съдържа три новели – „Изчезналият близнак“, „Сборището на ренесансовите сатанисти“ и „Въплъщението на сатаната“, а в тях Донко изпъкна като българския автор, който като класа и стил най-много доближава гения от Провидънс, станалия безсмъртен с творчеството си Х.Ф. Лъвкрафт. „Ударите на съдбата“ е вкусно написана и полека изгражда атмосферата в своите произведения, но когато сюжетът затегне хватката около героите си и читателя, измъкване няма. Познавам Донко и смея да кажа, че той е най-скромният от българските автори и никога не би тръгнал да препоръчва творчеството си. Затова аз не се колебая да го направя. Донко е любимият ми български автор – издирете си книгите му и ги прочетете!

Оставете отговор