Давиде Симон Мадзоли

Давиде Симон Мадзоли

 

Author: Darth Sparhawk
Date: 22.03.2015

 photo eb1ec8e7-5fc0-4d3b-86cb-cb28d66e79e7_zps3qlh34gz.png

Давиде Симон Мадзоли, автор на романа “Мисията на последния пазител”, първи от поредицата “Вълшебните земи на Мидендхил”, се съгласи да даде интервю за сайт “Цитаделата” и читателите си в България!

Уважаеми г-н Мадзоли, преди всичко искам да ви благодаря сърдечно за интервюто, което е голяма чест за нашия сайт „Цитаделата“. Бих искал да започна с въпрос за това как започнахте да пишете, кои са любимите ви жанрове и кога насочихте интереса си към фентъзито?
Благодаря ти, Александре, много съм щастлив от възможността да дам това интервю.
Започнах да пиша като малък – първите си приказки написах когато бях на осем. Сред тях помня една, която разказваше за приключенията на момче, загубило се до езерото Лох Нес и сприятелило се с Неси…
Любимите ми жанрове за трилърите и фентъзито. Започнах кариерата си като издадох малко особена биографична книга, после се прехвърлих на трилърите, а накрая и към фентъзито. Доколкото мога да преценя, с трилърите се обръщам към тъмната страна на ума си, докато фентъзито ми е по-оптимистично.
 photo midendhil-cover_zps6xawcaxs.jpg
Как създадохте света на Мидендхил и какво ви вдъхнови за него? Трудно ли бе да комбинирате елементи от толкова много различни митологии в един-единствен свят?
Мидендхил се роди в сън, който имах една нощ преди единайсет години. Намерих се в място, което по-късно нарекох Иалон, но всъщност виждах всичко до бреговете на езерото Нертхурис. Около мен бяха лузогамите и един от тях ме заговори, като ми показа осем сфери, въртящи се над главата. Невероятно, нали? До ден днешен не го разбирам напълно. Дали това бе сън? Видение? Не зная.
Така или иначе от тази нощ нататък, цели девет години започнах да изучавам световната митология. Предполагам, че исках да намеря значението на това вдъхновение, което, доколкото разбирам, не бе показано само за мен. Проучих легендите, религиите, забравените култове, древната история и с това знание проясних образа на света, познат днес като Мидендхил.
С проучванията си исках да дам отговор на всяка загадка в нашия истински свят, подреждайки я в алхимичен ред. Да, в Мидендхил няма нищо случайно – имената, съществата, философията на магията има своя корен в истини, днес забравени и отхвърлени.
За мен част от чара на книгата идва от това, че първата част описва живота на италианските тийнейджъри, който звучи като да е по-интересен от този на българчета или американчета! Събитията от първата част базирани ли са на личен опит?
Да, много от събитията са вдъхновени от живия живот. Книгата не е биографична, но трябва да призная, че в училище имах своята „Мая“, най-красивото момиче в училище, което дълги години ме виждаше само като приятел, но после стана моя жена и майка на истинския Леонардо.
Дали това не бе магия от Мидендхил?
 photo 0af0af60-6da6-4a06-ac1a-3156325e0208_zpsb7alza8y.png
Според мен Леонардо е герой, който не може да не харесаш! Разкажете ни повече за това как го създадохте? Той ли е любимият ви герой от книгата?
Аз много обичам да чета, но съм уморен от приключенията на герои, които не познават страха, нямат тъмна страна и имат невероятни сили. Не исках Леонардо да е такъв. Трябваше да е истински. Момче със страховете и притесненията си, способно да се ядосва. Какво би станало, ако истински тийнейджър установи, че има невероятни сили, както става с Леонардо? Дали ще е мъдър като героите от всички тези книги и комикси? Отговорът е не. Истинско момче ще иска да отмъсти, ще прави грешки, защото само с грешките израстваме истински. Това е Леонардо за мен – изследване на собствения ми характер. Всички имаме невероятни сили, трябва само да повярваме в тях.
Коя част от книгата бе най-приятна и коя най-трудна за написване?
Първата част бе невероятно трудна, четири пъти я преработвах, докато получа версия, която да ми хареса. Исках да увлека читателя с историята на обикновено момче с обикновен живот. Исках да направя така, че погледът на Леонардо да е поглед и на читателя и поради това избрах разказът да върви в първо лице, сегашно време. След това, спечелил доверието ви, обърнах всичко с главата надолу. С хастара навън. Въвлякох Леонардо в приключение отвъд реалността и така позволих на читателя да се почувства като самия герой.
Кога излиза следващата книга, как се казва тя и какво да очакваме от нея? Колко книги ще има в поредицата?
Временното заглавие на книгата е „Пътят на Акаша“. Втората книга със сигурност ще е по-епична от първата, предвид факта, че цялото действие се развива във вълшебните земи на Мидендхил. Структурата на сагата е планирана като страхотен трилър, пълен с интриги и неочаквани обрати. Във втората книга читателят ще намери отговори на някои от въпросите. Сюжетът ще се развива на високи обороти, така че да не ви остави да си поемете дъх от обратите. Така ще е от самото й начало!

В YouTube намерих невероятно видео за светлинното шоу, вдъхновено от Мидендхил! Може ли да ни разкажете нещо повече за него? Дали е възможно някой ден да видим и филм по Мидендхил?
Аз не се занимавам само с писане на книги. Автор съм на идеи за тематични паркове, занимавам се с изкуство, сериали, филми. Мидендхил е проект, в който обединявам знанията си в тези различни сфери и имам концепция за телевизионни формати, увеселителни паркове и игри по книгите. Всичко все още е в етап на развитие, но миналата години в Мирабиландия, който е един от най-големите паркове в Европа, стана страхотно светлинно шоу за Мидендхил, което стоя на сцена 62 нощи и се хареса много на публиката. Надяваме се следващото лято да е в друг парк. Това е проект, по който работя здравата.
Midendhil
Можете ли да ни кажете кои са любимите ви автори, вдъхновили ви най-много? Харесвате ли съвременните фентъзи поредици като „Хари Потър“ или „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“.
Несъмнено авторите, които ме вдъхновяват са Толкин и Фийст. От по-съвременните обожавам Роулинг. Тя е велик автор, който използва познати мотиви, за да създаде нови и вълнуващи приказки.
Кажете на българските автори нещо за довиждане!
Александре, искам да ти благодаря за вниманието, което ми посвети и да кажа „здравей“ на всички читатели от вълшебна България. За един автор най-голямото удоволствие е да сподели историята си с читателите. Това е истинската магия. Толкова сме далеч, а в същото време и толкова близо един до друг. Нека Ютът бъде с вас, приятели!

Оставете отговор