Гробище за домашни любимци

Pet Sematary BG

По принцип нямам практика да правя ревюта на книги, които вече сме оценявали в миналото, но за някои няма как – старото ни ревю на “Гробище за домашни любимци” е от преди много години и на гост-автор, а аз прочетох книгата сега и искам да споделя впечатленията си. Затова ви представям наново този невероятен роман, който може и да прилича както на някои други творби от Стивън Кинг, като “Сияние”, така и на поредицата “Маниту” от Греъм Мастертън, но си остава уникално изживяване.

Всичко започва, както често става в ужасите, когато едно младо семейство – лекар, съпругата му и двете им деца, малко братче и малко по-голямо сестриче – си купуват нова къща в  градче насред щата Мейн. Съпругът, Луис, работи като лекар в близкия университет и се очаква най-вече да преглежда непослушни атлети, които се опитват да пъчат мускули докато са контузени и хитри студенти, мъчещи се да отърват предстоящия изпит с болнични. Ала още първият му работен ден минава зле, когато се сблъсква с брутален смъртен случай на млад човек, разбил главата си така, че мозъкът буквално се показва през раната. Малко преди да издъхне, той предупреждава Луис да се пази от Гробището за домашни любимци…

Което е недалеч от къщата на младото семейство, даже техният съсед Джъд ги е извел дотам. Наистина е малко зловещо, но също и някак трогателно. По големия път, минаващ между къщите на малкото градче, често минават камиони и уви, техни жертви понякога стават невинните животинки, излезли на асфалта в неподходящия момент. Заради това много деца са погребали любимците си – кучета, котки, дори една любима зайка – на поляната, станала известна като Гробището за домашни любимци. Странно са подредени гробовете на животните, в неправилни окръжности или може би спирали, като че несъзнателно децата са извършвали загадъчен ритуал. На края на гробището има дървена преграда, която не може да се изкачи, ала пътеката, водеща до него продължава и отвъд нея, а в гората там се чуват чудновати звуци – казват, от гмурците, чиито гласове звучат необичайно нощем. Някога тези земи са принадлежали на микмаките, племе, от което са страняли дори другите индианци. В тях има сила – зла сила, която може да извършва чудеса, почти като Исус, само че прокълнати.

Преди да умре, Пасков предупреждава д-р Луис Крийд да не използва Гробището за домашни любимци. Но когато семейството на лекаря бива засегнато, той сякаш губи свободната си воля…

pet sematary pleiad

Знаете ли, Стивън Кинг далеч не е най-бруталният, а може би дори не е и най-страшният автор на ужаси, който може да прочетете. Мастертън, който споменах по-горе, определено може да бъде по-злонамерен и жесток от Краля, същото важи и за други писатели като Джеймс Хърбърт и Клайв Баркър. Въпреки това Кинг се счита за най-добрият и с тази книга мисля, че разбрах защо. Той всъщност пише драми, като от тъй наречената сериозна литература, а когато добавя към тях свръхестествения елемент, който е усвоил от творческия си учител Х.Ф. Лъвкрафт, не го прави, за да търси ескейпизъм, а напротив, за да създаде магически реализъм, подсилващ тежестта и емоцията на събитията, които описва. “Гробище за домашни любимци” разказва една чисто човешка история, за едно нормално семейство на базово свестни хора – Луис, който обича семейството и работата си, съпругата му Рейчъл, изпитваща неестествено силен страх от смъртта, пакостливата Ели, симпатичният малък Гейдж, котката им Чърч, съседа Джъд и неговата мила съпруга Норма. Обикновени, читави хора, мъчещи да се справят с живота, но попаднали в плен на нещо, което е отвъд границите на нашите разбирания. Съдбата им потъмнява полека, а разказът за житейския им път, макар и с някои лоши предзнаменования от самото начало, постепенно поема по пътя към ада, за да стигне до най-злокобния и в същото време най-тъжния финал, който може да си представите. Така Стивън Кинг създава шедьовър – поредният, написан в неговата плодовита и блестяща кариера, а аз мога само да се радвам, че съм пораснал достатъчно, за да го оценя.

pet semaraty pepi

Тагове:  

Оставете отговор