Гробище за домашни любимци (2019)

pet sematary poster

Стивън Кинг е от авторите, които имат честта още приживе да видят книгите си адаптирани на голям или малък екран, в неговия случай често това се случва повече от веднъж. Най-новият хит, вдъхновен от Краля е “Гробище за домашни любимци”, екранизация на “Парамаунт” и продуцента Лоренцо ди Бонавентура (“Трансформърс”), която предизвика сериозен интерес още с първия си трейлър, издаващ високо ниво на продукция и добри актьори, сред които личи името на ветерана Джон Литгоу. Отидох да гледам филма още в първия ден на излизането му, въпреки тежкият грип, който ме връхлетя изневиделица и останах с нелоши впечатления, макар книгата да остава чувствително по-добра.

pet-sematary-procession

Луис е лекар, който се мести със семейството си от Бостън в малко градче на щата Мейн, като новият му дом е голяма къща, чиито заден двор граничи с местната гора. Още докато се настанява с жена си, двете си деца и котката, Луис научава, че в горската част от имота му има гробище за домашни любимци, като съседът Джъд споменава, че местните дечурлига погребват там починалите си животинки, а малката Ели става свидетелка с майка си на странната процесия, която съпътства ритуала. Зловещите и необясними събития съпътстват семейството на Луис, като той става свидетел на смъртта на ученик в първия си работен ден, жена му постоянно мисли за отдавна починалата си по отвратителен начин сестра, а малкият Гейдж сякаш вижда някого, който не трябва да е там. Белята обаче става, когато котката на семейството загива – Джъд решава да помогне на Луис, като го отведе отвъд преградата на Гробището за домашни любимци, където земята е гнила…

pet-sematary-cat

Още преди излизането на филма си знаех, че “Гробище за домашни любимци” е една от най-неблагодарните книги за адаптация на големия екран, тъй като разчита до голяма степен на драматургия и психологизъм, които трудно могат да се разгърнат във филм с продължителност от под два часа. Все пак екипът на ди Бонавентура е уловил добре атмосферата на индианското гробище, а актьорите вършат прилична работа, като специална похвала заслужава момичето, изиграло Ели – блестяща е. Сюжетът следва сравнително вярно историята на Кинг до средата, след което прави обрат, който според мен се е получил. Впечатляващо е, че като внушение филмът е още по-зла история от книгата, а тя е доста песимистична. Не можах да не направя паралел с популярния хит отпреди няколко години “Sinister”, макар “Pet Sematary” да не е чак на неговото ниво. Въпреки това новото “Гробище за домашни любимци” е съвсем приличен хорър филм и добре ще ви подгрее за втората част на “То”, която излиза наесен. Аз обаче си признавам, че се надявах на малко повече.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор