Годзила: Кралят на чудовищата

godzilla

След дълго колебание се реших да гледам най-новия филм за Годзила, взел името, с което оригиналната японска продукция от 1954-та година дебютира в Щатите – “Кралят на чудовищата”. Направих го със съзнанието, че американците не се справят много добре с представянето на това същество и със съжаление мога да кажа, че старите им грешки рецидивират и в този им опит с поредицата.

Няколко години след нападението на Годзила в Сан Франциско, на планетата Земя се пробуждат все повече Титани – древни колосални същества, обитавали планетата преди милиарди години. Според американските армия и правителство, те трябва да бъдат унищожени, защото представляват риск за човечеството, докато други гласове, като на учения д-р Серизава, зоват за мир с тях. За съжаление група екотерористи стига по-далеч от Серизава и решава да събуди най-опасното от съществата, Колос Нула или както е известен в древните предания, крал Гидора, триглав змей, който може да управлява всички подобни създания без Годзила. Те вярват, че така ще спасят живота на планетата, като принудят хората да живеят в хармония с природата. За съжаление обаче плановете им се оказват погрешни – Гидора е извънземен организъм и фалшив крал, който иска да ликвидира живота на Земята и да нагоди условията й на живот към себе си, а Годзила е единственото същество, което има силата да го спре…

FAH202.0001_200.tif

Сюжетът на филма не блести с особена оригиналност – подобни истории има и в японските серии за Годзила, а дилемата около съжителството с подобни видове я гледахме и миналата година в “Джурасик Свят: Рухналото кралство”, но все пак никой не отива на такъв филм заради драматургията и психологизма, които и този път са излишно натегнати с поредната драма на американско семейство. Важни са ефектите и за беда, те са направени с двете си леви ръце. Във филма няма и една битка, която да се провежда на ясно време. Първо е в снеговете на Антарктида, където, естествено, има виелица, после сред пясъците на Мексико (всъщност в тази страна има и други неща, освен пясък, но няма как да го разберете от американските филми), а накрая и след дъжд, който плющи немилостиво и сред чиито капки зрителят вижда как се млатят някакви създания, но трябва упорито да се взира, за да различи кое кое е. Затова и крайният резултат, въпреки опитите на актьорите Кен Уатанабе и Вера Фармига от човешка страна, е крайно разочароващ. Финалът на филма обещава трета част, в която Годзила ще се бие с Кинг Конг, но аз бих предпочел американците да оставят кайджу сюжетите на мира. Трети път пробват и все не е задоволително, няма причина да очакваме, че за в бъдеще ще е различно. Хванах последната прожекция на този филм в кварталното кино, но не се радвам за това – можех и спокойно да го пропусна.

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор