В дворците на Кносос

v dvorcite na knosos

“В дворците на Кносос” е една от любимите ми книги, вдъхновени от гръцката митология. Дело на големия писател Никос Казандзакис, аз я прочетох за пръв път като малък, когато ми попадна старото издание на ИК “Отечество”. Бях повече от приятно изненадан, когато видях, че “Сиела” я е преиздала това лято и това ме провокира да я прочета отново и да й приготвя ревю за сайта.

Крит е най-могъщата империя на своето време. Корабите охраняват острова, на чиито цар се кланят владетели от цял свят. Самият той на младини е подчинявал чужди земи на волята си. Днес обаче всичко това е в миналото, а царят се стреми само да запази вече извоюваното. Атина все още е малък град, няколко села, обединени в едно. Крит я е подчинил и изисква кървав дан от нея всяка година – четиринайсет красиви младежи и девойки, които се принасят в жертва на Минотавъра, страховитото чудовище, обитаващо Лабиринта. Ала младият Тезей, княз на Атина, е решил да избави народа си от този гнет. Той е отишъл на остров Крит, за да разбере тайните на царството. И тогава го съзира царкинята Ариадна…

Старогръцките митове и легенди са съкровищница, която е вдъхновявала автори от най-дълбока древност, та до наши дни. Всички сме чували за “Илиада” и “Одисея” на Омир, в древен Рим императорът заръчва на Вергилий да напише “Енеида”, тъй че историята и на тази империя да тръгне от митовете на древните гърци, а в наши дни тийнейджърите се веселят с приключенията на Пърси Джаксън, който е американец, ала баща му е Посейдон, бога на моретата. Въпреки това Никос Казандзакис, може би най-големият гръцки писател на отминалия век, успява да изненада и впечатли с тази само на пръв поглед детска книга. Великият автор умело преплита история и митология, за да създаде пъстър и жив гоблен, в който разгръща съдбата както на множество познати ни от митовете герои като Тезей, Ариадна и Дедал, така и на образи на привидно обикновени хора, чиято роля обаче е не по-малко важна, какъвто е случая с Хари и Крино, децата на ковача Аристид, който владее тайното умение да кове желязо. Може би най-силната част от книгата, която напълно пропуснах като дете, е впечатляващият контраст между велика култура, чиито златни страници обаче вече са останали в историята, каквато е Крит и цивилизация, която тепърва ще заблести, както става с Атина. Посланията в тази част на книгата звучат актуални и ценни и за нашето съвремие и именно това прави “В дворците на Кносос” роман, който непременно трябва да прочетете и притежавате в библиотеката си. Поздравленията са за “Сиела”, благодарение на които отново го виждаме на български – а от мен остава пожеланието да преиздадат и друга великолепна книга на подобна тематика, “Прометей или битката на титаните” от Франц Фюман.

Оставете отговор