Вълче пълнолуние

vul4e pulnolunie

“Вълче пълнолуние” е роман на писателя Линкълн Чайлд (чел съм му “Зоната” и “Реликвата”, която е писал с Дъглас Престън), част от поредицата за неизвестния доскоро за мен изследовател енигмолог Джеръми Лоугън. Получих книжката като подарък за рождения си ден и ми се виждаше интересна. Доколко наистина  е така, ще ви пиша в ревюто си.

Джеръми Лоугън е човек, придобил известност като учен, разгадаващ привидно свръхестествени събития по пътя на логиката. Сега той се е оттеглил на планинска хижа, за да се отдаде на по-сериозни занимания, а именно монография, посветена на средните векове. Негов приятел обаче, който работи като рейнджър в околността, има нужда от експертното му мнение по въпрос, доста отдалечен от монографията – в района се случват зловещи убийства по пълнолуние, като че някой див звяр разкъсва жертвите си. Местните хора твърдят, че извършители са представители на изключително изостанал род, който живее изолирано от останалите, според народните поверия защото става дума за върколаци. Полицията пък подозира за убийството помилван луд, шизофреник, някога насякъл двама души с брадва. Лоугън трябва да разгадае загадката – защото изчадието, явяващо се по пълнолуние става все по-свирепо…

Както казах и по-горе, аз съм запознат със стила на Линкълн Чайлд. И в “Реликвата”, и в “Зоната” нещата при него се развиват по един и същ начин, който е налице и във “Вълче пълнолуние”. Представя ни се някакъв що годе интересен герой, запознаваме се с народни поверия, има дълго разследване и екшънът е оставен съвсем накрая – сякаш книгата е написана с идеята да бъде евтин видео филм, който гледаме петък вечер, когато нямаме възможност да идем на кино, а все пак ни се гледа нещо. В това няма нищо лошо, тъй като Чайлд е сравнително компетентен автор, който пише добри диалози, приятни описания и демонстрира ерудиция с цитати от писатели като Алджърнън Блекууд, които са били по-кадърни от него, но за жалост са останали почти непознати на българския читател. Крайният резултат е лесно забравима книга, която обаче става за убиването на няколко часа или за приспиване вечер, какъвто бе моя случай. Не е обаче заглавие, което ще остане класика в жанра.

Тагове:  ,

Оставете отговор