Вълците от Кала (Тъмната кула #5)

wolves of the kalla

След кратка, но необходима пауза при прочита на толкова голяма поредица, отново се върнах към “Тъмната кула”, голямата сага на майстора Стивън Кинг, като така стигнах до петата част, озаглавена “Вълците от Кала”.

Роланд Стрелеца и неговите спътници Еди, Сузана, Джейк и скунксът Ко продължават пътешествието си до Тъмната кула, на която се крепи съдбата на цялата мултивселена. Но макар оцеляването на съзиданието да зависи от тях, те си остават Стрелци, което означава, че когато видят хора в беда са длъжни да помогнат. Това се случва, когато достигат до град Кала, по странен начин подобен на този, в който Роланд е загубил Сюзан Делгадо, първата си любов. Град на обикновени хора, запазили разсъдъка си в един умиращ свят, занимаващи се със земеделие, но дарени едновременно с дарба и проклятие. Много по-често от обичайното в Кала се раждат близнаци, ала на всяко поколение в града идват Вълците, мистериозни фигури, които взимат по едно дете от всяка двойка и го връщат само след месец като идиот. Сега ужасната жътва наближава – а Роланд и приятелите му са единствените, които могат да я предотвратят…

“Вълците от Кала”, макар и отново прекомерно голяма като обем книга, за мен представлява връщане към най-силните моменти в поредицата, след на моменти прекалено лиричните отклонения на “Магьосникът”. Кинг се развихря в стихията си, когато трябва да представи живота и хората в един малък град, като среща читателя и с още един познат и обичан образ, отец Калахан от “Сейлъмс Лот”, за чиято съдба след битката с вампира Барлоу научаваме много. Книгата е пълна и с много изненади и лошо развитие за един от основните персонажи, като постила добре сюжета за финалните две части, а намигванията към “Хари Потър”, “Марвел” и “Междузвездни войни” са интересни, макар че според мен леко похабени от склонността на Краля да подготвя дълго една в крайна сметка разочароваща битка. Все пак “Вълците от Кала” утвърждава “Тъмната кула” като една от топ-фентъзи поредиците на нашето време и аз с интерес ще прочета и оставащите книги в нея, въпреки че отново да възнамерявам да си дам кратка почивка преди “Песента на Сузана”.

Оставете отговор