Вихър през ключалката (Тъмната кула)

vihar

Никога не можеш да станеш твърде голям за приказките, Бил. Без значение дали си мъж или момче, жена или момиче. Никога не сме твърде големи или твърде стари за хубавите истории. Те придават вкус на живота ни.
~ Роланд Стрелеца

Бях се зарекъл да си оставя “Вихър през ключалката”, осмия том от поредицата “Тъмната кула”, за Коледа, но издържах около седмица без Стивън Кинг, след което я започнах и ометох за няколко дни. Хронологично поставена между четвърта и пета част, тази книга е толкова вкусно разказана, че на моменти ме накара да се запитам дали всъщност не ми става любима от цялата поредица, а защо не и от цялото творчество на автора. Ще трябва да мине време, за да преценя това, но определено останах силно впечатлен – според мен с нея Кинг достига на места изяществото на автори като Толкин и Луис, без да губи характерното си мрачно очарование.

Преди да стигнат Кала, където се изправят срещу Вълците, Роланд Стрелеца и неговите спътници Еди, Сузана, Джейк и Ко, се оказват в неочаквано премеждие, когато от нищото връхлита мразовей – свирепа ледена буря, която сковава всичко по пътя си в лед и лишава човека от живота му. За щастие, нашите герои намират скришно място в изоставена сграда, където си разпалват огън, а какво правят хората, когато навън вие вятърът, а те са на топло и сигурно място? Разказват си истории и приказки. Така Роланд отново се връща към миналото си когато…

Е още млад мъж, наскоро преживял загубата на Сюзан Делгадо, любовта на живота си, но все още невидял падането на Гилеад. Баща му Стивън го изпраща на друга опасна мисия, в затънтен край, където вилнее преображенец. Чудовището се явява някога като мечка, друг път като огромна котка, а трети – като алигатор. Видът обаче няма значение, общото е едно – след появата му остават трупове, разкъсани и размазани, каращи големи мъже да повръщат от ужас. Един Стрелец би трябвало да може да разгадае каква е загадката и да разбере чии човешки лик прикрива зверска същност – ала единственият му свидетел е дете, което може да предразположи с още една приказка…

За Тим, момче, син на дървар, загинал в гората от драконов огън. Поне тъй разказва вторият му баща, свиреп мъж със слабост към чашката и тежка ръка, която не жали майка му. След поредното му изтъпление жената остава сляпа, но синът й е решен да помогне, дори ако за целта трябва да потърси помощта на омразния събирач на такси, Сбирокнижника, човек с черни дрехи и бледо лице, който владее зла магия… и изпраща момчето на смъртоносно пътешествие в леса, където бащата му е изгубил живота си.

“Вихър през ключалката” е прекрасна книга, написана великолепно от Кинг и преведена виртуозно от Адриан Лазаровски. Подобно на историите на Шехерезада, тя повежда читателя от разказ в разказа, като и за миг не изпуска вниманието му, а това, че е странична на основния сюжет само показва, че Кинг е прав затова, че пътят до Тъмната кула е по-важен от самото й достигане. Въпреки това, в книгата има достатъчно намигвания към феновете на поредицата с появата на любими герои и злодеи, а също и малки, но важни разкрития за миналото на Средния свят, които ще възбудят ума на фена, потопил се напълно в света на Краля.

Истински шедьовър и връх във фентъзи жанра, “Вихър през ключалката” не заслужава да бъде пренебрегната като просто допълнение към основната поредица – тя е едно от най-добрите неща на Кинг, които съм чел и истинска Книга.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор