Венъм

venom

Холивудските продукции са пълно с „добри злодеи“. Но при Сони това е рядкост. И все пак пример в това отношение е „Венъм“. Въпреки резервите, които имах към новата продукция на комиксовата вселена, за мен е удоволствие да напиша това поредно ревю тъй като останах приятно изненадан от филма.

sei_26813989-fbd5

Началото на филмчето ни отвежда в далечна Малайзия, където изследователска сонда на Фондация „Живот“ се разбива след сблъсък с комета. Фондацията, която оперира на глобално ниво редовно изстрелва такива машинки за да търсят извънземни форми на живот. И този път успява в своето начинание…почти. След като совалката се разбива полицията открива три капсули с мистериозна биологична субстанция. По-късно става ясно, че капсулите са били четири и в тях е имало паразити, които си намират човешки гостоприемник. Ако симбиозата е успешна тялото става носител на паразита, но ако не е – човекът, който носи паразита умира. Една от формите на живот обаче успява да избяга и сменя няколко гостоприемника. Същевременно Фондация „Живот“ започва нова поредица от опити, с които се стреми да получи повече информация за това на какво са способни тези форми на живот. Тези опити обаче ще изиграят на хората зловеща шега.

riz-ahmed-as-carlton-drake

Том Харди има много роли в киното: като се започне от Стар Трек и се стигне до историческия епос „Дюнкерк“. Но в ролята си на Венъм той е повече от всякога близък до легендарното си изпълнение в последния филм на Нолъновата трилогия по Батман. Най-подходящият актьор за тази роля, който игра най-добре в този филм. Същото може да се каже и за главният злодей, в чиято роля влиза Риз Ахмед, познат ни от „Rogue One”. Само че тук единствената прилика е, че образът му е също толкова трагичен. И специални поздравления за Мишел Уилямс, която направи страхотна дебютна роля в този жанр.

gallery-1518099686-michelle-williams-venom

Може би този път бях много по-кратък от обикновеното, но ако искате да научите повече дълбоко ви съветвам да отидете и да гледате „Венъм“. Има защо.

Ревю на Искрен Иванов

Тагове:  ,

Оставете отговор