Векин87: Поредицата за Хари Потър ме оформи и като писател, и като човек

vekin

Скъпи читатели, за мен е удоволствие да ви представя първото ни интервю с иностранен автор тази година, а именно Vekin87, създател на култовата поредица фенфикове за Албус Потър, която ревюирахме през последните няколко месеца. Неговата история затова как е станал фен на Хари Потър, как се е решил да пише продължения и какво стои като идея зад поредицата, може да прочетете в следващите редове.

Здравей, Кев или може би трябва да кажа Векин87! Благодаря, че се съгласи да дадеш интервю за сайта ни. Първо, може би е време за кратко въведение. Как би се описал в няколко изречения?

Разбира се, нека първо се запознаем. Казвам се Кевин Макафъри и съм родом от Филаделфия, щата Пенсилвания. Започнах да пиша поредицата „Албус Потър“ на 16 под псевдонима Векин87 и я приключих на 23.

Ти си писател и автор на много популярната поредица фенфикове за Албус Потър, но преди това трябва да си бил голям почитател на „Хари Потър“. Как откри поредицата и какво те направи неин фен?

Всъщност първоначално я мразех! Трябваше да пиша за първата книга в училище, но не мисля, че бях достатъчно голям, за да я схвана. Помня, че прочетох думата „мъгъл“ и сметнах книгата за твърде трудна за четене. Няколко години по-късно обаче получих трета част за Коледа, прочетох я и се върнах назад. В крайна сметка прочетох първите четири книги в случаен ред, като ги взимах назаем от различни приятели или училищната библиотека.

За мен голяма част от магията беше в това, че бях на една възраст с Хари. Дж.К. описа много неща от училище, пърата любов, споровете с приятели, които усетих супер лично, но пречупено през призмата на невероятния й вълшебен свят. Хем съчувствах на Хари, хем се откъсвах от действителността. Чувствах, че като чета как той преодолява проблемите си научавам уроци как да преодолея своите собствени. Поредицата за Хари Потър ми позволяваше да избягам от ежедневието и ме оформи както като автор, така и като човек.

Как започна да пишеш и защо избра фенфиковете? Чел ли си други любителски творби преди да започнеш твоите?

Започнах да чета фенфикове малко преди излизането на петата книга, като повечето от тях бяха възможни продължения на поредицата, просто жадувах за още. Като малък обичах да чета и да рисувам, но не се бях захващал сериозно с това. Когато поредицата приключи, един приятел ме окуражи да напиша мое собствено продължение на историята след един разговор за Даровете на смъртта. Същото лято завърших първата книга. Но колкото и да е странно, веднъж като почнах собствените си фенфикове, спрях да чета чужди.

book 1

Една от причините творбите ти да се радват на такъв добър прием е, че успяваш да останеш близо до стила на Дж.К. Роулинг и като цяло следваш вътрешната логика на вълшебния й свят. Как се подготвяше да пишеш, за да постигнеш това?

Забавно е хората да смятат, че приближавам стила на Роулинг, предвид това, че за мен това бе само рамка при писането. Чел съм „Хари Потър“ толкова много пъти, че всъщност ми бе трудно да спра да пиша по този начин. Мисля, че приготовленията се изразяваха във внимателно изучаване на текста. Исках още книги за „Хари Потър“ толкова много, че си поставих маската на Дж.К. Роулинг, за да ги напиша. Има абзаци и цели глави от книгите й, които съм чел хиляди пъти, само и само за да хвана конкретната техника.

Що се отнася до сюжета и вътрешната логика, имах предимството да съм чел много фенфикове преди да започна. Виждах идеите на другите хора и преценявах кои следват стила на Роулинг и кои – не. Затова, когато конструирах сюжета на собствената си книга, знаех какво трябва да избягвам. Малко е странно, но за мен да направя серията така, че да звучи автентично беше по-важно от това книгите да са добри. Имах тонове идеи, които смятах за наистина яки, но не ги използвах, тъй като не ми звучаха в стила на „Хари Потър“.

Днес във фендъма е прието, че Албус е от „Слидерин“, но навремето, когато си започнал да пишеш поредицата си, това бе нестандартна идея. Защо реши да го поставиш в Дома на най-големите врагове на Хари? Очакваше ли един ден това да стане официално?

Не, определено не съм очаквал да стане официално, тъй като подобно на повечето фенове не смятах, че ще получим нещо повече след „Даровете на смъртта“, само енциклопедия. Честно казано да поставя Албус в Слидерин беше повече заради сюжета, отколкото защото съм предугадил как ще се развие като герой. Знаех, че искам историята му да е различна от тази на Хари, да бъде история за изолацията. Хари прекарва цялата поредица в опит да открие семейство, а Албус неговата в опит да намери свой собствен път, тъй като семейството му е голямо и известно. Реших, че ако го изолирам, ще ми е най-лесно да добавя оригинални персонажи и нови идеи. Ако го бях поставил в „Грифиндор“, всички второстепенни образи щяха да са негови роднини – братовчеди, лели и чичовци. Исках да избегна това.

book 2

Едно от най-интересните решения в поредицата ти е да създадеш протагонист, чиято етика е по-неясна. Албус наистина е изключително храбър, досущ като баща си, но си има и тъмна страна. Трудно ли беше да разгледаш това в рамките на седем книги?

Мисля, че темите в поредицата се сменяха с времето, но една от основните бе за идентичността и това колко трудно е да се намериш в себе си. Бях около възрастта на Албус, докато пишех и знаех, че ми е трудно да си намеря идея или истина, в която да повярвам. Поредицата за Албус беше страхотен начин да изследвам това. Албус мени идеите си и понякога се съгласява с татко си, друг път с Феърхарт или Уолдънсуорт, а понякога дори и с Арес. Мисля, че това отразяваше фактът, че сам не знаех какво ми е мнението. Да го напиша на хартия бе по-трудно, отколкото да го измисля в главата си.

Малцина биха възразили, че комплексни и сиви в морално отношение герои като Дъмбълдор и Снейп превърнаха поредицата „Хари Потър“ в класика. Бих казал, че и ти имаш такива герои, също толкова интересни, например Санктитус Феърхарт и Реджиналд Арес. Може ли да ни кажеш какво те вдъхнови за тях?

Персонажи като Арес и Феърхарт са най-големият пример за идеите и гледните точки, които съществуваха в главата ми, но не бяха приели форма. Мисля, че за Роулинг, Дъмбълдор е нещо като гласът й, този, който споделя гледните й точки и ти дава възможност да надзърнеш в ума й. В моята поредица няма такъв герой, тъй като аз още търсих идеите си. Имаше случаи, в които Арес и Хари спорят и аз просто ги наблюдавам, тъй като до известна степен съм съгласен и с двамата. Както и спора между Феърхарт и Албус за убийството. Няма скрито решение, просто двама души спорят за неща, които никой от двамата не разбира.

Роулинг се справи толкова блестящо със спора между светлината и мрака, че реших сивотата за единственото място, останало за развитие в поредицата, затова от самото начало реших всички основни персонажи да бъдат с неясен морал. Забавно е да пишеш за образ като Арес, който с действията си направлява сюжета, а с идеите си мотива на поредицата.

book 3

В твоята поредица си успял да развиеш и политическата страна на света на „Хари Потър“, като вкара в сюжета „Пръчки на Изкуплението“, групировка от фанатици, врекли се в служба на доброто. Как ти хрумна да добавиш и такава гледна точка в конфликта?

Това е нещо, което исках от оригиналната поредица. Голяма част от историята за Албус е затова, което исках Роулинг да напише или за което мисля, че е пропунала възможността да развие. Спомням си, че когато четох „Орденът на Феникса“ очаквах да има много повече за самия Орден като групировка от борци за свобода против правителството. Поредицата обаче се насочи към конфликта между Хари и Волдемор, а това остана на заден план. „Пръчки на Изкуплението“ беше моят вариант затова как такива организации биха могли допълнително да усложнят ситуацията.

Като цяло политиката е сложна за писане, понеже е изключително важна за уплътняването на един измислен свят, обаче един писател не бива да отчуждава читателите си. Както казах, докато пишех поредицата самия аз разсъждавах върху много политически, религиозни и дори икономически идеи, като смятам, че това подпомогна за развитието на сюжета. Дори когато намирах дадена идея за неправилна, си спомнях защо я бях подкрепял, колко смислена ми е звучала и как в някои отношения остава валидна. Девизът на „Пръчки на Изкуплението“ – „Защитавай себе си, а не разчитай на правителството“ до голяма степен е продукт на това.

book 4

Макар лорд Волдемор да е ужасяващ свръхзлодей, трябва да призная, че харесах Дясната ръка на Смъртта, основния антагонист в твоята поредица, дори повече. Струва ми се, че макар да не е толкова страховит или интелигентен, той е изключително находчив, което се оказа също толкова опасно. Как избра такъв подход за Себастиян Дарви?

Описвах Дарви с почтителност към това, което Дж. К. постигна с Волдемор. От самото начало, от първа глава на поредицата ми, не исках да връщам Волдемор и определено не исках нов, още по-мощен суперзлодей, тъй като сметнах, че това би обезсмислило приключенията на Хари. Затова развих Дарви като злодей, който има личен конфликт с Албус. Той е първия му модел за поведение, за който Албус се хваща. След разочарованието започва търсенето на собствена идентичност. Волдемор бе изключителна физическа заплаха, исках Дарви да е психологически злодей, такъв, за който Албус се мрази, че е харесвал, кара го да се чувства наивен и глупав. Мисля, че важното, което отличава Дарви е това, че за повечето хора в света на магьосниците той е просто злодей, но за Албус той е човекът, тласнал го в опасна посока. Мисля, че всички ние сме срещали злодеи, които не са такива защото са силни или страшни, а защото ни карат да действаме по начин, който не ни допада и оттам да се уважаваме по-малко.

albus potter and the silver wizard

Твоята поредица фенфикове е приета много добре и има хиляди читатели. Очакваше ли този успех и как реагира като видя такъв огромен интерес?

Никога и в най-смелите си мечти не съм предполагал такъв успех. Безумното е, че се случи така постепенно, че не помня кога точно го осъзнах. За мен писането беше терапевтично, начин да се отплатя на фендъма, който ми беше дал толкова и познато място, в което да споделя както идеите си, така и любовта си към оригиналната поредица. Колкото повечето читатели имах, толкова по-голяма отговорност чувствах, защото само с това, че четат хората ми даваха толкова много, че се мотивирах да продължавам и да ставам по-добър. Чак последните години успях да се отпусна и да си кажа, „Леле, някой ме спомена в Редит!“. Това е нещо, което ме изненадва до ден днешен. Чувствам се изключително голям щастливец да бъда част от него.

albus potter 6

В миналото си казвал, че си приключил с фенфиковете и си се съсредоточил върху оригинални произведения. Все още ли намеренията ти са такива и ако да, може ли да ни кажеш кога и какво можем да очакваме в обозримо бъдеще?

Феновете ми все се шегуват, че никога няма да допиша оригиналните си творби, но не съм се отказал от тях. След края на историята за Албус бях зает да уча и да работя, затова забавих ход с писането, но още повече с редактирането. Затова е малко трудно да вадя нови неща. Все пак с удоволствие мога да кажа, че очаквам скоро да споделя нещо оригинално. Имам два фентъзи романа, които са готови на 99%. Не знам кога ще ги ошлайфам, но в същото време имам завършени разкази и мисля да ги публикувам в Интернет до месец-два. Не мога да гарантирам за качеството им, тъй като са много различни от фиковете за Албус, но хората искат да ги четат, така че в скоро време ще ги пусна.

Не знам дали това не е болезнен въпрос, но все пак трябва да попитам – какво ти е мнението за официалното канонично продължение на основната поредица, „Хари Потър и Прокълнатото дете“? Разочарова ли се, когато научи за него или остана доволен от това какво излезе накрая?

Да ви кажа честно, нито съм гледал пиесата, нито съм чел сценария. Нося си невежеството като значка. Несъмнено е вълнуващо поредицата да се качи на сцената и няма начин да съм против това Джо да си развива собствените герои, но много читателите ме предупредиха след излизането на пиесата, че няма да ми хареса, затова не съм се запознавал с нея. Може би някой ден ще размисля.

Кажи нещо за довиждане на българските читатели и благодаря за интервюто!

Искам да благодаря на всички, участвали в това приключение и да им кажа, че се надявам да ви е било приятно да четете поредицата, както за мен бе да я напиша. Да знам, че толкова много хора от най-различни места споделят поредицата с мен е изключително преживяване и се надявам българските ми читатели да знаят колко ги ценя. И също искам да благодаря на Цитаделата за времето, отделено за това интервю и възможността да достигна читателите по такъв начин. За мен бе истинско удоволствие и се надявам да си е струвало!

albus potter and the war within

Интервюто взе и преведе: Александър Драганов

 

Оставете отговор