Бронзовият ключ

bronze key
С “Бронзовият ключ” Холи Блек и Касандра Клеър стигат третата книга от поредицата “Магистериум”, написана по начин, който според мен ще я направи любима за феновете на “Хари Потър”.
Светът на маговете празнува – Калъм Хънт, Аарън Стюарт и Тамара Раджави са се върнали от опасно пътешествие с главата на Константин Мадън, ужасния Враг на Смъртта. Сега като че ли за пръв път от години бъдещето обещава мир. Ала Калъм знае, че това не е така – Мадън е жив, при това в собственото му тяло, защото той самият е Константин – макар да няма спомен нито за предишния си живот, нито за това как е прехвърлил душата си в тялото на невинно бебенце. Затова и му е неудобно да празнува с останалите, а сърцето му се стяга от предчувствие за нещо лошо, ако и за пръв път от много време да е изкарал едно лято, подходящо за децата на неговата възраст – в игри и забавления, заедно с най-добрия си приятел Аарън и баща си Алистър, който този път не иска да го заключва в избата си или да го спира да ходи на училище.
Някой обаче иска да го убие. Безименен и безлик асасин, който напада дръзко там, където никой не би могъл да го направи. На тържеството за смъртта на Константин, във водите, обграждащи Асамблеята, започва да плува труп. В стаята, където спи Калъм в Магистериума, от нищото се появяват елементали. Изпитания, които не би трябвало да затруднят маг с неговата сила, се превръщат в смъртоносни капани. А над приятелите му надвисва сянката на гибелта…
Не спирам да се удивлявам на това колко добре работи тандема на Холи Блек /известна с “Хрониките на Спайдъруик”/ и Касандра Клеър /автор на “Реликвите на смъртните”/. Виждам пъстрият и магичен свят на Холи, обогатен с както винаги многопластовите персонажи на Касандра, които се мъчат с капаните, замислени от голямото й, но понякога злонамерено въображение, ала с бързото, отмерено темпо, което пак ме връща към Блек. Резултатът е една много силна книга, но бъдете нащрек – ако направя сравнението с “Хари Потър”, тя заема място нейде между “Затворникът от Азкабан” и “Огненият бокал”, с постепенно потъмняване на един приказен свят, чиято невинност изчезва с настъпването на неочаквана смърт, отекваща в заключителните страници на романа като погребален звън.
А голямата битка остава да се разреши в оставащите два тома, при правила на играта, които се очертава да са напълно променени. Не пропускайте!

Оставете отговор