Бранимир Събев: Просто не спирайте да четете

branko panair

Със своите пет самостоятелни книги, множество участия по сборници и активна клубна дейност, Бранимир Събев е един от най-разпознаваемите и обичани автори на фентъзи и хорър в България, многократно ревюиран и награждаван в Цитаделата. Преди седмица се състоя организираният от него фестивал “Конклав от Светлина и Мрак” и ние го потърсихме за актуално мнение относно случващото се във фендъма и жанра у нас.

Здравей, Бранко! Макар да се виждаме често по събития и в неформална среда, от предишното ни интервю с теб изминаха вече шест години. Припомни на читателите ни кой е Бранимир Събев!

Толкова отдавна ли беше? Как лети времето… Ами, накратко, Бранимир Събев е роден в гр. Свищов преди 37 години и нещо, вече над десетилетие живее, работи и твори в София, автор на пет сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика. С останалата суха статистика – брой написани разкази, спечелени награди, участия в съвместни проекти и т.н. няма да ви досаждам.

Вече ти се понатрупаха доста книги, доста участия по сборници и немалко награди. Кои според теб са акцентите от творчеството ти?

Към момента чисто творчески акцентът стои от една страна върху трите ми книги, излезли от ИК Ибис – „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ е най-успешната, „Пустинния Скорпион“ привлече по-различна публика и стана любим на цялото ми семейство: в него почти няма хорър, основно е фантастика и фентъзи; докато „Априлска Жътва“ е личният ми фаворит, който си харесвам най-много. От друга страна, акцентът е върху литературните ми отличия. Засега те са малко над 20 броя и сред тях отличавам както двукратното първо място в литературния конкурс на СУ и Фондация „Св. Климент Охридски“ (2007-а и 2010-а), така и спечелените награди от Национален Клуб за Фентъзи и Хорър – Автор на Годината, Книга на Годината, Златна Руна за принос и останалите 😊

me and branko

През годините си доказвал, че можеш да пишеш както свръхестествен хорър, така и истории за дълбините на човешката лудост. Кой от двата типа ти е по-приятен за писане и кой според теб е по-страшен?

Всичко ми е приятно за писане – фантастика, фентъзи, ужас във всичките му форми и подразделения, дори и други жанрове. Не мога да преценя кой е по-приятен и по-страшен: важното е да сме изпитали удоволствие от писането, а читателят да изпита удоволствие от прочитането на творбата, за което, естествено, последната трябва да е качествена и изпипана.

Няколко от твоите творби са вдъхновени от Хауърд Лъвкрафт или директно навлизат в мрачната му митология. Какво те впечатлява в творчеството му и можеш ли да го наречеш свой учител?

Определено мога, да, и то не какъв да е, а Великият Учител. Към момента имам към 4-5 творби инспирирани от него, живот и здраве ще има и още. Лъвкрафт е голям вдъхновител: първо е голям майстор на перото, второ умее да те изплаши, трето специфичният му стил е вероятно най-голямата сила, която да те подтикне да напишеш нещо самият ти. Лъвкрафт пише понякога доста неясно, замъглено, той те плаши не с това което виждаш, а с това което не успяваш да видиш, да възприемеш. Това му е сериозно предимство пред Краля: ако решиш да се вдъхновиш от Кинг, в повечето случаи е лесно да се разбере точно кое и какво те е вдъхновило, понеже е ясно разпознаваем и детайлен автор. Докато Лъвкрафт е по-непознат, по-трудно разбираем и влияе индиректно на подсъзнанието ти, подтиквайки въображението ти не да стъпи върху готова излята основа, а да си я изгради самичък и историята ти да стане доста по-оригинална.

april branko

Знам, че ти си от авторите, които не спират да пишат. Има ли нещо по-специално, което ни готвиш за близкото бъдеще?

Много малко ми е необходимо, за да имам готов още един сборник с разкази, но преди него ще видите първият ми роман, в края на тази година, която е шестата ми книга поред. Историята ще е военна екшън-фантастика, войничета трепят извънземни, обещавам да е интересна, надъхваща, четивна и не прекалено дебела! Ала не се заблуждавайте, това не е някакъв повърхностен преразказ на нещо вече четено. Романът е иновативен, предлага кардинално нов поглед на нещо уж познато, съдържа много драматургия и психологизъм.

Преди няколко години създаде писателския клуб „Лазарус“. Тогава те предупредих, че не знаеш с какво се захващаш, но ти за щастие не ме послуша и сега клубът се развива като общност. Разкажи ни нещо повече за него!

Клубът влезе с гръм и трясък както в родното литературно пространство, така и в българския фендъм. Разритахме няколко гнезда на стършели, разрихме трупан с години боклук, който се размириса, спечелихме нови приятели и врагове… Естествено, бурята не подмина и нас, за тези близо три години и половина през клуба преминаха флуктуации, дойдоха нови хора, стари си тръгнаха и така. Не сме загинали и разпаднали се, както вече подочух няколко малоумни изказвания от сорта. За нас, както и за (по)читателите ни остават хубавите моменти заедно и нашите книги: както авторски, така и клубни сборни, както минали, така и бъдещи.

Клуб „Лазарус“ стои зад вече няколко сборника. До каква степен са ти скъпи, как ги съпоставяш със собствените си книги, ще има ли следващ? За последното аз подочух нещо, но питам за читателите!

Всеки нормален автор възприема новата си книга, да го кажем като едно духовно новородено. В тази връзка, един такъв сборник на LAZARUS е ако не мое бебе, то поне съм помогнал за израждането му 😊 Работим върху следващия сборник, имаме обединяваща идея, корица от Пепи Станимиров, както и потвърдено участие от 18 клубни члена. Естествено, сега остава най-трудното: да седнеш и да напишеш творбата. Идеята беше до края на годината да излезе, но като гледам, по-вероятно да остане за догодина.

Branko Classic

Дългогодишните ти занимания с литература, било самостоятелно, било на клубно ниво, са ти дали представа за това каква е ситуацията с книжния пазар у нас. Според теб в каква посока вървим – нагоре, надолу? Или може би настрани?

Ох, като гледам ситуацията специално последните 3-4 години имам чувството, че автори, издатели, разпространители и др. сме малко като орел, рак и щука. Един дърпа насам, друг натам, трети назад… Все си мислех, че няма накъде да става по-зле, а си вървим на практика надолу. Прекалено ни е специфичен както пазара, така и народопсихологията. Силно се надявам някакси да постигнем консенсус и взаимно да си помагаме едни на други, вместо да си въртим кални номера.

Писателския клуб „Лазарус“ и Цитаделата са в прекрасни отношения. По мое впечатление се разбираме чудесно и с клуб „Аркадий и Борис Стругацки“. Невинаги обаче отношенията между различните фантастични общности са толкова гладки. Как оценяваш състоянието на фендъма у нас?

Допреди десетина години, че даже допреди петилетка фракциите във фендъма бяха по-активни, с повече членове. Имахме допирни точки, срещи, карахме се, някои имаха добри отношения, други направо се мразеха. Сега има едно примирие, което е следствие не защото сме пораснали или поумнели. Примирието е следствие от това че намаляхме като бройка: някои напуснаха средището, други заминаха в чужбина, трети вече изобщо не им пука и са се пренасочили било към работа и семейство, било към нещо съвсем различно. Фракциите са пак същите, просто по-малобройни, почти не поддържат някакъв контакт една с друга, всеки си чопка своята нивичка и така. Апатията ни е затиснала повсеместно, вече не прехвърчат искри и никой нищо не го интересува. Хубаво е, че ние трите клуба специално поддържаме прекрасни отношения, не е изключено към това мило братство да присъединим и други хора и фракции! Е, разбира се, не всички.

Освен писател, ти си и почитател на фантастичните литература и изкуство. Какво според теб е развитието им в световен мащаб? Хорърът сякаш се завърна сред топ-жанровете?

Да, това е доста приятна изненада, специално във филмов аспект хорърът се завърна, има немалко нови заглавия, постоянно излизат и още, при това са много добре направени, което може само да ни радва. Чат-пат се появява и по някой сериал. В книжен аспект обаче, изключая родните творци и чичко Стиви, които сме си редоваци, сякаш има затишие. Излиза на български тук-там по някое преведено заглавие, ала то или е сборник с много стари творби (на които авторите са починали преди 70+ години и правата са паднали), или е нещо, което в оригинал е излизало преди 30-40 години.

vankata i branko

Да се върнем на родна почва. Организира срещата „Конклав от Светлина и Мрак“, която събра автори и фенове от цяла България, макар да бе само с покани. Доволен ли си от начина на протичането й? Смяташ ли това да се превърне в традиция?

Първият „Конклав от светлина и мрак“ бе действително само с лични покани, както и с тайно събитие във фейсбук. Събрахме се малко над 30 души, писатели и фенове, членове на LAZARUS, Цитаделата и Клуб Стругацки. От известно време ми се въртеше в главата организиране на мероприятие, подобно на ежегодните Таласъмия и Булгакон, но да не е с напълно свободен достъп – затова и не е конвент, а конклав, хахаха! По този начин, естествено, няма как да не се пропуснат и хубави хора, но съм си извадил бележки и догодина знам вече как да увеличим бройката на поканените. Присъстващите бяха по-малко, но всички бяха доволни и споделиха, че са си изкарали много приятно и са успели да си починат. Конклавът се проведе в гр. Белене, хотел „Престиж“ на дунавския бряг и продължи три дни. Програмата му включваше разходка в околностите и обиколка на местни културни забележителности, лекции, прожектиране на хорър-филми, писателска работилница, представяне на книги и др. Почти никой от присъстващите досега не бе идвал в Белене (повечето за пръв път дори посещаваха подобно събитие!) и останаха приятно изненадани, защото в съзнанието на всеки, щом чуе Белене, изникват асоциации с бившия концлагер или АЕЦ-а. А всъщност, Белене е много красиво място, досами хотела има и природен парк със стотици видове птици, защитени и редки видове и какво ли не още. Хотелът бе чудесен, страхотно място, персонала бе много учтив и ни помагаха във всичко, а обслужването на ниво. Да, смятам това да се превърне в ежегодна традиция, както и да поувеличим посетителската маса.

Както казах в началото, шест години минаха от предишното ни интервю. Къде виждаш себе си и жанра след още шест?

Дано всички сме на по-хубаво място, на по-добра позиция от днешната!

Кажи нещо за довиждане на нашите читатели!

Просто не спирайте да четете и да си купувате нови заглавия. Напук на всички фактори, които са против вас.

branko skull

Интервюто взе: Александър Драганов

Оставете отговор