Блатна треска

blatna treska

“Блатна треска”, сборник с разкази, който излиза под номер #24 от колекция “Дракус”, е дебютната книга на писателя Даниел Иванов от хорър клуб “Лазарус”. От известно време аз следя развитието на Дани като автор, като останах впечатлен от скока, който той направи във “Вой” спрямо “Мечове във времето”, затова и очаквах с нетърпение излизането на антологията му.

“Блатна треска” започва със стоплящ сърцето предговор от майстора Сибин Майналовски, който е редактор на книгата и това личи много. Сиби е не само добър писател, но и умее да извлича най-доброто от всеки автор, което личи и тук.

Първият разказ в сборника е “Конче-вихрогонче”, пародия на пост-апокалиптично бъдеще, вдъхновена от някои реални обществени тенденции. Любителите на по-пиперливия хумор ще останат доволни, а аз харесах най-много изненадващо песимистичния финал, който вкара нишка, повтаряща се и в останалите разкази – че каквото сами си направят хората, друг не може да го стори.

“Лексикон” е трилър за сериен убиец, преследван от уморено ченге и ще ви напомни за епизод от любим сериал като “Престъпни намерения”. Добре написан и издържан разказ, но аз лично имам забележка към финала му – не съм борец за социална правда, но дойде прекалено хомофобски.

“Куфарчето на дявола” е един от най-добрите разкази в книгата. Той не блести със сюжетност, а с емоция, която е почти лирична в меланхолията за човек, извършил непростимото с най-близките си. За съжаление, дяволски актуален за България.

“Проектът “Дъга”” е също много силно предложение за екипаж на кораб от близкото бъдеще, който трябва да отпътува в миналото, за да предотврати Третата Световна Война. За жалост, нещо се обърква и корабът отива в бъдещето, което не е никак приятно. Отново най-силната част от разказа е финалът, който е отчайващо правдоподобен.

“Блатна треска” е разказ, който хареса лично на мен, защото много ми напомни на моя си “Тримата пазители и златната ябълка”. Група ловци се подготвят за специална плячка, която идва не от този свят. Ако загубят, лошо за цялото човечество. Много екшън и страхотни описания на оръжия, които ми напълниха душата.

“Списъкът” е психотрилър с елементи на хорър, в който една майка иска да отмъсти за детето си. Всичко върви по план, докато не попада на извънредно садистичен противник… Този разказ не е за хора със слаби нерви, но на мен ми допадна, особено финалният сблъсък, който напомня на една любима сцена от Sinister 2.

“В пръстта” е разказ за човек, погребан жив, за да бъде отвлечен в робство. Страшното е, че звучи като нещо, което може да се случи в нашия сбъркан свят.

“Психоза” е публикуван и във “Вой”, но ще се повторя – това е най-доброто, което Дани е писал, завладяваща история за разследванията на престъпленията в лудница, като накрая се поставя под въпрос кое е реално и кое – не. Много ювелирна работа, ако Дани успее да култивира този стил в бъдещи книги, го чака бляскаво бъдеще като автор.

“Сблъсък в Амазония” е екшън хорър, в която група елитни командоси попадат в лаборатория, в която таен военен експеримент е излязъл извън контрол. Сега те са изправени срещу орди от уроди, с които трябва да се справят въпреки намаляващите си боеприпаси. Дани пише, че се е вдъхновил от “Хищникът” за тази история, но на мен ми напомня и на сюжетите от игрите “Biohazard”/”Resident Evil”. Излишно е да казвам, че останах много доволен.

Накрая авторът е споделил няколко думи за всеки от разказите си и е благодарил на хората, помогнали на книгата му да види бял свят. Като цяло Даниел Иванов може да бъде доволен от първата си книга. Има някои трески за дялане, които са неизбежни при всеки дебют, но потенциалът е налице, като аз очаквам следващите му произведения да бъдат още по-силни. Поздравления!

Оставете отговор