Битката за Светия Граал

Битката за Светия Граал


Author: Darth Sparhawk
Date: 19.01.2008

Photobucket

ПРОЛОГ
В Рива беше поредния дъждовен ден. На островът валеше почти винаги, поради което дейностите на крал Белгарион бяха силно ограничени в това да спори със съпругата си Се’недра, да играе със сина си Геран, показвайки му това-онова от вълшебствата и да се отдаде на проучвания върху безкрайните трудове на дядо си. Или на Белдин, но Гарион винаги се чувстваше глупав, когато се опитваше да схване сложните съчинения на гърбавия магьосник.
В момента риванския крал се бе усамотил в библиотеката на замъка и изучаваше доказателствата на Белгарат, че дракона е птица, а не влечуго. Цялото занимание бе доста безплодно разбира се, предвид факта, че последния дракон бе убит преди няколко години именно от Гарион, но въпреки това риванския крал четеше с интерес текста.
Внезапно познат глас се чу в съзнанието му:
“Здрасти, Гарион”.
“ Ти още ли си тук?” – възмути се леко младия вълшебник.
“Принципно не, но в случая изникна нещо и ти ми потрябва” – отговори Пророчеството безцеремонно.
“Не ми казвай, че отново нещо се е отлюспило от теб. Предишния път отне няколко еона, за да се оправят нещата” – ехидно коментира Гарион.
“Не, нищо толкова фатално няма. Просто един магьосник отиде на място, където не му се полага да бъде, искайки да вземе нещо, което не му принадлежи и няма място в съдбата му. Искам да го спреш.”
“Но защо аз?” – раздразнено отговори Гарион. Обидено мълчание се възцари в главата му.
“Били сме през това и преди” – отговори накрая Пророчеството – “Виж, приеми, че си най-добрия. Това стига ли ти?”
“Не, но ти така и така ще ме накараш да извърша каквото ти трябва, нали? – кисело попита Гарион.
“Разбира се” – жизнерадостно отвърна Пророчеството – “Радвам се, че прие мисията. Ако това ще те зарадва, ще замъкна и още едного за ушите там”.
“Познавам ли го?” – попита Гарион.
“Едва ли, той също е от друго място. Ще те чака когато стигнеш на мястото. Виж сега за какво става дума….”
***
Хари Потър спеше неспокоен сън. Напоследък все лоши неща се случваха на младия магьосник, струпвайки се като мрачни облаци над главата му. Черния лорд Волдемор се бе завърнал и неговите слуги опустошаваха световете както на вълшебниците, така и на мъгълите, създавайки страх и ужас навсякъде.
Освен това най-близките хора на момчето умираха един по един, предадени от коварните смъртожадни.
Внезапно нещо близна Хари по ръката и младежът се събуди. Потърка очи, за да се разсъни, сложи очилата си, погледна надолу и…нещо го стисна за гърлото. Пред него стоеше високо, черно куче с мрачен поглед.
– Сириус… – прошепна Хари и преглътна с мъка. Това не бе възможно. Кръстникът му Сириус Блек бе мъртъв, убит от злата си братовчедка Белатрикс Лестранж, сега той не можеше да е тук.
И все пак беше.
“Хари” чу той познатия мек глас в главата си. “Толкова си порастнал, макар и само за година, момчето ми”. Сетне скочи на леглото му и го близна по лицето.
– Сириус, как… – попита Хари.
“Уви, момчето ми, тук съм само за малко и както за съжаление се случва, не идвам с добри вести. Толкова е лошо… все едно нямаш достатъчно грижи на главата, но ти трябват и още.”
– Какво е станало? – запита магьосника, скован от лошо предчувствие.
“Нещо много лошо, Хари. Предполагам знаеш, че най-големия магьосник в историята е Мерлин, на който е кръстен най-важния ни орден. Мерлин друида, съветникът на крал Артур…”
– Да – кимна Хари, нетърпелив да разбере за какво точно става дума.
“Е, някой се опитва да промени историята, някой не от този свят. Той бърника в миналото, Хари. Нападнал е Мерлин пряко станалото в исторически план. Сили, които не мога да назова казаха, че ти трябва да го спреш.”
– Но как? – потресено бе момчето – Дори и с времевърт…
“Не, с времевърт, Хари. Ако приемеш мисията, ще се озовеш където трябва. И още нещо. Няма да си сам. Ще има друг с теб, който ще ти помогне”.
– Разбирам – отвърна Хари – Е, имам ли друг избор. Нали искам да бъда аврор. Тази мисия ще бъде най-малкото добро упражнение.
“Точно като баща си” – светнаха гордо очите на Сириус – “Виж сега за какво точно става дума….”
І
Разказът на Мерлин
Умореният стар друид отпи от виното си. Той се бе отпуснал на широко кресло, разположено пред камина, в която весело пукаха пламъци.
– Знам, че ме чувате и виждате – каза той – Аз съм Мерлин друида, придворния магьосник на великия крал Артур и ви моля за помощ. Злото в моето кралство, Логрия, дойде от небето и се просмука в замъка Камелот като поквара, променяйки естествения ход на нещата, отнемайки живота на достойните рицари и издигайки отрепки на тяхно място. Магьосник, по-зъл от мрака и по-коварен от усойница отне и моя живот, отне и моята любов…
– Той дойде от небето, искрящ метален обект, който се заби в центъра на Шеруудския лес, оставяйки следа от изгорено. Излизайки от там, той изпепели посрещналите го разбойници, ползвайки окултни енергии, които не знам и не искам да познавам… Скоро всички зли създания се струпаха около него, гоблини, тролове и по-лоши, безименни неща и Логрия узна името му – Дарт Сидиус и се научихме да тръпнем от него. При все това нечестивите му армии бяха съкрушени, храбрите рицари на Кръглата Маса ги разбиха до жалки остатъци, а самия крал Артур кръстоса своя меч Ескалибур с острието на магьосника, което бе изцяло от червен пламък и го прогони надалеч. Поне така мислехме тогава. Но той се върна отново и никой не го позна, тъй като бе надянал върху противния си лик маската на мил старец. Зовеше се Палпатин и съветите му бяха мъдри и помагаха на хората. Бързо се издигна той да поста на главен съветник на краля, а мнозина почнаха да се кланят първо на него, начело на предателите бе злия сър Мордред –проклето да е името му! Но аз бях улисан, влюбен като хлапе в прекрасната Моргана и не забелязвах нищо, а в това време Палпатин сееше разруха. Той насъска един срещу друг най-големите рицари на Логрия, Гауейн и Ланселот. Те се убиха един-другиго и така пръв рицар на краля стана Мордред, а той за господар зовеше преди всичко Палпатин.
– Но най-лошото тепърва предстоеше – рече с пресипнал глас Мерлин – Дарт Сидиус бе сполучил да поквари и цветето на сърцето ми Моргана и да я обърне срещу мен. Тя ме отрови с черна магия и когато аз паднах, пред Палпатин вече не седеше нищо. Той свали добродушния си лик и отново разкри разкривената си физиономия на зъл магьосник. Заедно с Мордред те убиха Артур насред кръглата раса, а после с подлости изклаха всички доблестни рицари, оставяйки само негодниците, лоялни на Мордред.
– Сега Палпатин, Мордред и Моргана управляват като триумвират на злото Британия, а ръката на Сидиус копнее да се сключи около Светия Граал, който ще се пренесе от света на духовете в този на живите сред броени седмици – появявайки се точно върху Кръглата Маса. Ако Императора – той се нарича така сега, след като отрови старото кралство – докопа този чист артефакт и го поквари с окултните си енергии, цялата вселена ще е в опасност.
– СПРЕТЕ ГО!

ІІ
Запознанство
Хари се свести насред тучна зелена ливада, огряна от слънцето. С почуда установи, че е в робата си, а ръката му стиска магическата пръчка. Бавно се огледа наколо. На около десетина метра от него бавно се изправяше висок млад мъж с руса коса и огромен меч на гърба си, на дръжката на който блещукаше син камък.
Хари почисти очилата си от няколко тревички, полепнали по стъклата, сетне приближи другия човек и го поздрави.
– Здравейте – каза той колебливо, не знаейки какво да каже – вие също ли…
– Да – отговори другия и се усмихна – Ако питаш дали също бях викнат на пожар тук, да. Казвам се Гарион – каза и подаде ръка.
– Хари Потър – здрависа се с другия момчето – Аз съм магьосник.
– А аз вълшебник – отговори Гарион – ти разбра ли за какво става дума…
– Разказът на Мерлин – кимна Хари – Май си имаме работа с много ужасен противник.
– Поредния мегаломан! – изсумтя вълшебника – Не мога да разбера защо винаги се намират хора, които искат да владеят света. Та какво ще го правят после?
– Тормозят, най-често – отвърна Хари и се усмихна. Беше започнал да харесва спътника си.
– Едва ли това е най-целесъобразното нещо на света – отговори Гарион, а после добави – Нека се поразходим, поне да разберем къде се намираме.
Не след дълго достигнаха първот населено място, малко, зле изглеждащо градче, пълно с мизерни къщурки, в които живееха по няколко семейства. Единствените изключения бяха местната странноприемница и грамадна къща в центъра на града, на която пишеше “Имперски Комисар” и бе охранявана от войници с мрачни и груби физиономии.
– Да поразпитаме това-онова из кръчмата – предложи Гарион и двамата влязоха в грозното сдание, откъдето ги лъхна смесения аромат на вкисната бира и някаква съмнителна манджа.
– Ъъ, не ме карай да ям нещо тук – задави се Хари.
– Аз самия не горя от желание – намигна му вълшебника, сетне хладнокръвно се насочи към тезгяха, на който се бе облегнал мършав кръчмар с тежки торбички под очите.
– Здравейте! – каза Гарион – Ние сме търговци от далеч – излъга той, без да трепне, а очите на Хари леко се разшириха – Аз се казвам Амбар, а младия човек зад мен е братовчед ми Радек. Как върви пазара по вашия край?
– Зле – отвърна кръчмаря – Откакто император Палпатин взе властта в Камелот, контрола е затегнат до абсурд. Стоки нито влизат, нито излизат.
– Император Палпатин? – обади се Хари – Доколкото бях чувал, Логрия е кралство, управлявано от Артур.
– Стари са ти новините, момко – изсмя се кръчмаря – Артур е мъртъв, а Логрия бе обявена за Британска Империя. Вече Палпатин дърпа конците.
– Какво се е случило с краля? – попита Гарион, повдигайки вежди в престорено учудване.
– Казват – процеди кръчмаря – че друида Мерлин го е убил.
– Лъжа! – извика Хари, а Гарион предупредително стисна ръката му.
– Лъжа, казваш? – вдигна вежди мършавия мъж – Е, може и да си прав, момко. Но на твое място бих си държал езика зад зъбите. Императора има уши и очи навсякъде, които му донасят всяка лоша дума, казана по негов адрес. Някой казват – кръчмаря се облиза – че той е магьосник, може би същия, който навремето бе сбрал троловете.
– Каква любопитна история! – възкликна Гарион и допълни – Е, опасявам се, че ние ще трябва да си ходим – сетне с извинителна усмивка напусна кръчмата, а малко по-късно и града. Хари крачеше фучащ след него. Когато се отдалечиха на достатъчно разстояние, Потър кресна:
– За какво бе целия цирк да се правим на търговци и…
– Един приятел ме научи – вметна Гарион.
– …и да питаме за неща, които вече знаем?
– Не е точно така – възрази вълшебника – Сега например знаем, че Палпатин е лош управник и тормози хората. Това е много полезно.
– Е, то понеже е много трудно да се досетиш – ехидно отбеляза Хари – че такъв човек ще е тиранин.
– Досещах се – съгласи се Гарион – Но не бях сигурен, а ми трябваше да се уверя. Това е много важно – лошия управник винаги има гнила система около себе си, която може да се използва.
– Сигурно си прав – умърлуши се Хари – просто съм изнервен. Там, откъдето идвам… -той се запъна за миг – Също имаме такъв…случай, със зъл магьосник, интригант и убиец – в следващия момент изстреля – Той уби родителите ми.
За миг Гарион замълча, после тежко въздъхна:
– Съжалявам. Наистина.
– Няма значение… – махна с ръка Хари, ядосан на себе си, че е допуснал емоциите да го овладеят.
– Има огромно значение – възрази вълшебника и постави ръка на рамото му. Момчето го погледна с тъжен поглед.
– Виж, извинявай, че те занимавам… – каза Хари.
– Изгори го – прекъсна го Гарион.
– Моля? – не разбра Хари.
– Човека, който е убил родителите ти. Изгори го – гласът на вълшебника беше станал студен и далечен – Убийците на родители изглеждат значително по-добре препечени. Говоря от личен опит.
След това разговора между двамата потръгна от само себе си. Хари разказа на новия си приятел тъжната си история, разказа му за отвратителните семейство Дърсли, за “Хогуортс”, за Сириус, за Дъмбълдор…за лорд Волдемор. Вълшебника слушаше вцепенен историята.
– Ужасно ми е мъчно за всичко това, Хари – каза накрая Белгарион – Но знаеш ли, убеден съм, че накрая ти ще се справиш, че ще победиш. Ще видиш, че така ще стане.
И след това му разказа своята история, за Белгарат, за леля Поул, за лукавия, но весел Силк, за ужасните мурги и злия Ашарак, за сблъсъка си с Кал Торак.
– Аз успях, Хари – завърши Гарион – Макар шансовете ми да не бяха по-големи. И ти ще успееш. Сигурен съм това.
– Благодаря – отвърна искрено момчето и за пръв път от много време заспа спокоен сън.
***

ІІІ
Рицарския Турнир

През следващите няколко дена двамата минаха през различни градове и селца, през една гора, където ги нападнаха тролове (които в крайна сметка си плюха на петите, веднага щом ги посрещна бомбардировка от камъни), встрани от пътищата и по тях, следвайки редките табелки, сочещи посоката към Камелот. Навсякъде ги посрещаше еднаква грозна картина – бедност, страх и унижение от страна на хората, самодоволни войници, които си бяха прикрити зад имперски указ разбойници, недоверие и злоба.
– Какъв проклет човек! – каза веднъж Хари, визирайки Императора, в чието име се извършваха всичките престъпления – Дошъл е в Логрия само за един конкретен артефакт, но въпреки това я изтисква до изнемога.
– Такива са тираните – мрачно отвърна Гарион – Те купуват своята власт, не с уважение или обич, а със страх. Такъв беше Торак, такъв е и, ако мога да съдя от разказите ти, лорд Волдемор, такъв е и Император Палпатин. Злото никога не може да съгради нещо хубаво. То ражда само омраза.
Когато двамата започнаха да приближават Камелот, по пътя им се появиха и нови табели, шумно рекламиращи “първия имперски рицарски турнир”! Всички рицари бяха поканени според обявата, а наградата била 1 000 жълтици и скиптър, връчвани лично от “Негово Имперско Величество” Палпатин.
– Това е интересно! – каза Гарион, докато четеше рекламата – ако спечеля турнира, ще съм близо до Палпатин и ще имам чист удар срещу него. Ако и ти си до мен, двамата ще го довършим.
– А ти можеш ли да спечелиш турнира? – погледна го с известно недоверие Хари – Все пак тук ще участват най-добрите рицари.
– Довери ми се – самоуверено се усмихна вълшебника – Аз ще съм рицарят, ти ще си моя оръженосец. Ще ги разбием.
– Щом казваш – съгласи се Хари и не след дълго Гарион си купи доспехи и кон и наконтен с тях, пристигна в Камелот давайки заявка за турнира от свое име и на храбрия си оръженосец.
Самия турнир бе изключително за времето и мястото си събитие, местността бе претъпкана с народ и имаше над 30 рицаря. На импровизиран подиум, на който бе разположен трон, стоеше Императора и двамата младежи, пратени да го спрат за пръв път можаха да видят врага си. Палпатин изглеждаше ужасно. Той бе неестествено съсухрен, с мъртвешки бледа кожа, наметнат с огромно черно наметало и качулка, спусната толкова ниско, че изпод нея ясно се виждаше само безсилно отворената му уста и блещукащите, свирепи жълти очи, пълни с омраза и жестокост.
– Този жалък старец – измърмори Хари, а Гарион му изшътка.
– Старците са най-гадни – намигна му той – Сърдити са на всички, по-млади от тях.
До Палпатин стоеше млада жена с жестоко лице и кървавочервени одежди.
– Това ще да е Моргана – обади се Хари – Къде ли е Мордред?
– Сигурно ще участва в турнира – отговори Гарион и не грешеше. След като турнира започна, бързо се откроиха двама участници – Гарион и Мордред. Белгарион беше направил прост магически трик на върха на копието си, който го правеше нечупливо и така вълшебника събаряше противник след противник пред възторжения поглед на Хари.
Мордред бе друг. Той бе едър рицар в черни доспехи и шлем, изобразяващ череп. Той предпочиташе да убива противниците си и целеше с копието си или към врата им, или по коня им, ревейки диво всеки път, щом кръвта оплискваше доспехите му.
– Отвратително чудовище – процеди Хари – Внимавай с този, Гарион.
– Нямам търпение да се сблъскам с него – отвърна вълшебника с мрачен поглед.
Вечерта дългоочаквания финал настъпи. Решителния сблъсък щеше да се състои точно пред погледа на Палпатин, който почти не мърдаше по време на битките и само изръкопляскваше тихо на всяка победа на Мордред. Стоящата до него Моргана изглеждаше някак измъчена.
Гарион и Мордред се спуснаха един срещу друг, яхнали конете си, стискайки пиките си, дрънчейки с доспехите си. Вълшебника бе сигурен, че копието му няма да го предаде и този път. Милиметри преди двамата да се сблъскат обаче Гарион почувства, че се блъска в невидима стена и, че пада по гръб. Звезди изкочиха пред очите му, а в ушите му ехтеше гръмкия смях на Палпатин. После видя угрижената физиономия на Хари Потър над себе си.
– Добре ли си? – попита момчето.
– Ъъ, мисля, че да – изпъшка в отговор Гарион, мъчейки се да схване какво се е случило.
– Тогава да се махаме оттук. Мордред спечели турнира.
С неудоволствие вълшебника се изправи на крака и последва магьосника в шатрата, която им се полагаше като участници. Отвън кънтеше грачещия глас на Дарт Сидиус, който обявяваше сър Мордред за най-велик рицар.
– Мордред не ме победи, Хари – избухна Гарион в палатката – Той дори не ме удари!
– Знам – кимна момчето – Палпатин те събори. Видях как се бе съсредоточил на финала. Но стана твърде бързо. Не знаех как да ти помогна.
– Няма нищо, приятелю – отговори вълшебника – Ти ми помогна много. Аз подцених ситуацията. Сега е по-добре да се омитаме оттук.
Така и направиха…

ІV
Моргана

Около всички Тъмни Лордове на Сит се носеше аура на ужас и страх, но никъде тя не бе тъй силна, както у Дарт Сидиус, най-могъщия и зъл адепт на Тъмната Страна, раждан някога. Затова не бе случайно, че и жестокия рицар Мордред, и вещицата Моргана бяха коленичи и треперещи като листа пред безмилостния Император:
– Разочаровате ме, драги – рече Палпатин, предъвквайки с някакво перверзно удоволствие всяка дума – Ден след ден ме уверявате в това, че всичко е под контрол и въпреки това на моя имперски турнир заварвам двама, чиито сили не са никак за подценяване.
– Двама? – изръмжа неразбиращо Мордред.
– Рицаря и оръженосеца му – остро поясни Императора – Те не бяха дошли само за чест и слава. Не обичам, когато се месят в делата ми.
– Няма да го допуснем, ваше величество! – удари ръка в сърцето си рицарят.
– Вече е допуснато – кисело отговори Дарт Сидиус – Искам да удвоиш охраната около двореца, Мордред. Отказвай всякакви срещи и аудиенции. Не желая изненади. Моргана! – той се обърна към магьосницата.
– Намери и убий тези двамата. И не ме проваляй!
– Да, господарю – кимна тя пребледняла.
***
– Планът ми беше грешен от самото начало! – ядосано нареждаше Гарион по-късно вечерта, надвесил се омърлушено над чашата вкиснато вино – Нямаше как да успее, защото не включваше теб. Арогантно допуснах, че мога да се справя сам.
– Е, може би щеше, ако Императора не се бе намесил – възрази Хари – освен това моя е вината, че не измислих някакво заклинание, което да те защити от посегателствата му.
– Както и да е, безмислено е да се обвиняваме – направи гримаса Гарион – Трябва да измислим как да докопаме стария коч преди Граалът да е пристигнал в това измерение.
– Това няма да е лесно – намръщи се Хари – Замъкът, в който уча, “Хогуортс” е защитен от страховити заклинания. Някакси се съмнявам Камелот да е по-достъпен, особено предвид факта, че го владее параноичен зъл магьосник. За да проникнеш на такова място…
– …ти трябва вътрешен човек – завърши Гарион – А ние го нямаме. По-лошото е, че на практика не знаем нищо за Дарт Сидиус…
– Освен, че е грозен – ухили се Хари.
– В това поне сме сигурни – разсмя се вълшебника – Виж, мисля, че сега е по-добре да си легнем и да видим какво ще измислим вечерта.
И двамата се отправиха към наетата по-рано стая в малката кръчма, намираща се наблизо до поредния масивен лес. Нито те, нито някой от останалите гости, замръкнали в заведението забеляза мрачната, черна фигура, която наблюдаваше с присвити очи всичко. Моргана бръкна в пазвата си извади зловеща на вид пръчка, която постави на земята, шепнейки ужасни заклинания. Пръчката се заизвива и запълзя към кръчмата, привлечена от нея като нощна пеперуда от свещица в мрака.
***
Хари спеше неспокоен сън. В него той бе отново в Стаята на Тайните, борейке се с базилиска, който съскаше ли, съскаше… Момчето се събуди и стана рязко, обляно в пот.
– Кошмар? – чу до себе си гласът на Гарион.
– Да – изстена Хари – Сънувах базилиска, ужасния крал на змиите…
– Сънувал си змия? – възкликна спътника му – Това е смешно. И аз сънувах змия, вечната Салмисра…
В този миг нов съсък разцепи нощната тишина и отвън се чу писък, а после трясък на счупено дърво.
– Явно не сме сънували! – изруга Хари и скочи на крака, слагайки очилата си и вадейки магическата си пръчка.
– Май ни нападат – изръмжа и Гарион и изтегли огромния си меч. Кълбото на Алдур яростно блестеше на дръжката му. Двамата герои се спогледаха за миг, сетне излезоха от стаята си и попаднаха в някакъв пандемониум. Столовата на заведението гореше от случайно изтървана факла, хора бягаха навсякъде, а в центъра, всред куп изпотрошени маси стоеше огромен змей с широко разтворена паст, от която никнеха ред почернели от отрова зъби, през които час по час се подаваше противен раздвоен език.
– Хари! – викна Гарион и посочи на приятеля си през през огромен процеп в стената на заведението. Осветена от пламъците се виждаше мрачна издължена фигура.
– Това е Моргана! – каза вълшебника – Опитай се да я хванеш, аз ще се оправя с домашния и любимец – сетне Гарион размаха меча си и се метна към огромното чудовище, което със съсък се изви, за да избегне удара му.
Хари обаче вече бе изкочил навън, размахвайки вълшебната си пръчка и редейки заклинания за обезвреждане и обездвижване на врага. Моргана успя да ги избегне, изруга и хукна да бяга към гората.
Хари тръгна след нея, не искайки да я изпусне.
В това време Гарион вече довършваше ужасния змей, сътворен от злата магия. Здравите люспи на уродливото чудовище не го предпазваха от магическото острие на вълшебника и скоро змея се гърчеше в собствената си слузеста кръв. Когато приключи с него Белгарион се втурна към гората, където бяха отишни Хари Потър и Моргана.
Вещицата се бе опитала да издегне момчето магьосник и го атакува с ледена мъгла, която издиша, но Хари контрира атаката с едно просто “Екселиармус”, а следващата магия, “Флипендо!”, запрати Моргана в един дъб, където тя се свлече безсилна.
– Не мърдай! – предупреди момчето и насочи пръчката си към Моргана.
– Добра работа! – чу се гласът на дотърчалия Гарион, който бе вдигнал окървавения си меч.
– Надявам се, че змея ти не е бил най-силното ти заклинание – насмешливо каза краля на Рива – Защото ако е, говори лошо за способностите си.
– Вие не знаете с какво си имате работа! – изпищя Моргана – Може да сте силни, но моя господар Дарт Сидиус е най-могъщ! Той не може да бъде победен!
– О, така ли? – извика Хари вбесен – За това предаде стария си учител Мерлин, нали! Мръсница! Круцио! – Забраненото проклятие удари вещицата и тя изпищя.
– Хари, по-спокойно! – каза Гарион, леко смразен от внезапната ярост на приятеля си – Сетне погледна Моргана – Мерлин ни прати, мила. Знаеш ли, след всичко, което си направила той все още те обича.
Магьосницата погледна втренчено пленилите я герои и внезапно очите и се навлажниха.
– Винаги съм била лошото момиче – изхлипа тя внезапно – Тръгнах с Мерлин заради магиите му, заради тайните му. Той ми ги даде, виждайки само любопитното момиче. Не видя каква кучка съм – задави се Моргана.
– Но Палпатин видя. Той ми показа разни неща, прекрасни неща, видения за слава и власт отвъд границите на света, власт над цели звезди. Той ме убеди на мина към него, да се присъединя към Тъмната Страна…
– Предателка! – изрева Хари, а Гарион предупредително го стисна за рамото.
– Ако очакваш съчувствие, няма да го получиш – сурово каза вълшебника – Аз имам малко крайни възгледи за такива като теб.
Моргана погледна двамата младежи и изхриптя като в транс:
– Дарт Сидиус е ужасен човек, момчета. Откъдето и да идвате, не сте се сблъсквали с такова зло. Той открадва мечтите ви… – тя направи кратка пауза – и ги превръща в кошмари. Бягайте от него.
– Не възнамерявам – хладно отвърна Гарион.
– Няма да се изплашим от поредния мерзък чернокнижник – изръмжа и Хари.
Моргана ги погледна за миг, сетне въздъхна.
– Добре тогава – каза тя – Сър Мордред е удвоил охраната около замъка, но той не подозира, че има и таен проход – Тя извади от пазвата си навит пергамент – Има го на тази карта. През него ще може да влезете в тронната зала.
– Как да сме сигурни, че не ни лъжеш? – попита рязко Хари.
– Нямам полза – отвърна Моргана – Аз така и така съм мъртва. Императора не търпи провали.
– Какво ще правиш тогава сега? – попита Гарион.
– Ще отида при човека, който истински ме обичаше. Сега ме оставете! – внезапно изплющя гласът на вълшебницата – Не искам да виждате как умира една истинска друидка!
Хари и Гарион отстъпиха назад, а после обърнаха гръб на падналата магьосница. Разнесе се силен гръм….
***
Император Палпатин стоеше в мрака на тронната зала и гледаше през прозореца, откриващ му изглед към близкия лес. Нещо в него гореше.
– Милорд! – чу той гласът на Мордред зад гърба си – Магическа експлозия в гората! Мислите ли, че….
– Лейди Моргана е мъртва, мой рицаря – каза Дарт Сидиус и студена усмивка раздели лицето му – Всичко е така, както го предвидих.
– Но, ваше величество… – запъна се рицаря – Моргана беше могъща магьосница…
– Спокойно, приятелю – отговори Императора – Скоро ще имам нов придворен маг, по-млад и много по-силен – и Ситския лорд се засмя. Първоначално тихо, а после по-силно и по-силно.
Пряко волята си, Мордред потрепера.
V
Изкачване
Отвора на тайния проход се намираше в коренището на един голям дъб, растящ недалеч от Камелот.
– Алохомора! – каза Хари на скритата врата и тя със скърцане се отмести настрани.
– Да приключваме с това – сви рамене Гарион и влезе вътре с изваден меч. Хари го последва с готова за дуел магическа пръчка. Двамата се озоваха във влажен каменен коридор, по чиито стени растяха мъхове, издаващи слаба, фосфорецираща светлина. Той се виеше първоначално надолу, а после рязко нагоре, внезапно насочвайки се към замъка. Внезапно срещу двамата се чу дрънчене на верига. Хари и Гарион замръзнаха. Слуха им долови тътрещи се нозе, отново дрънчене на верига, а после и глозгане на някакъв очевидно голям кокал. Хари се престраши и пристъпи напред, стигайки нов завой в коридора. Той подаде плахо глава иззад стената и видя гърба на огромен трол, който сумтеше и се бе надвесил над останките от крава.
– Явно Сидиус все пак е знаел за този проход – изсумтя тихо Гарион, който също бе видял противното създание.
– Гадно! – сви рамене Хари, вдигна пръчката си и произнесе:
– Флипендо!
Заклинанието удари трола по гърба, което обаче само го задави и разлюти. С дълбоко гърлено ръмжене съществото стана и вдигна от земята до себе си ръждивото острие на нещо като гигантски сатър.
– Грешен ход – призна си Хари и отскочи настрани когато трола замахна с примитивното си оръжие към него. Гарион обаче послещна удара с Меча на Риванските Крале и ръцете му изстръпнаха от усилието. Въпреки това той премина в контраатака, одрасквайки гротескното същество по люлеещия му се тумбак. Трола изрева, от което Гарион почти оглуша и се принуди да отскочи назад, когато чудовището замахна със сатъра си към тавана и едва не го погреба с камъни. В това време Хари насочи пръчката си към масата, на която се хранеше трола и произнесе:
– Уингардиум Левиоса!
Заклинанието издигна масата и я стовари върху пипонестата глава на трола. Звярът изръмжа и се обърна с кръвясали очи към Хари, който бе шокиран от факта, че и това не обезвреди гигантското същество. Гарион обаче се възползва от разсейването на звяра, съсредоточи Волята си и го блъсна с все сила, събаряйки по очи. Хари пък отново вдигна масата и пак я стовари върху главата на звяра, който потръпна и застина.
– Гадно същество! – продума момчето.
– Не ще и дума – съгласи се Гарион и двамата продължиха напред. Не след дълго коридора стана по-хубав – мъхът изчезна от стените, появиха се факли, а каменния под бе покрит с килим. Накрая пътя ги отведе към широка златна врата… пред която стояха 12 рицаря начело със сър Мордред.
– Хванете ги – хладно нареди злия предводител и слугите му се втурнаха напред, размахвайки оръжията си.
– Експелиармус! – извика Хари и оръжията им изхвърчаха от ръцете им.
– Паднете! – допълни усмихнат Гарион, съсредоточавайки волята си и негодниците се затъркаляха на земята.
– Мъгъли – презрително отбеляза Хари и се ухили, а Гарион насмешливо подхвърли на пребледнелия от яд Мордред:
– След трола това беше леко обидно, да ти кажа.
Черния рицар изтегли меча си и изръмжа:
– Тогава защо не кръстосаш меча си с мен, всезнайко. Малкия може да върви напред, Императора го очаква.
Лицето на Гарион се изопна:
– На твое място нямаше да съм толкова предизвикателен – и с изваден меч нападна Мордред, който едвам отби атаката. Двамата започнаха битка с мечове и целия коридор затрещя от сблъсъка на остриетата. Хари реши, че няма да е полезен в тази битка и с един скок се озова до златната врата, натискайки бравата и…


Тъмната Страна

Дарт Сидиус посрещна Хари Потър отпуснал се на своя трон.
– Очаквах те, млади човече – усмихна се той.
– Така ли? – отговори Хари, затръшвайки вратата след себе си – Тогава знаеш защо съм дошъл тук!
– Разбира се – усмихна се Палпатин – Дошъл си да ме убиеш. Каква благородна мисия. Без съмнение, за висшето благо, нали така? – Императора се засмя – Или може би са те пратили за да отмъстиш за Мерлин. Също високоблагородна задача, отмъщението.
Хари се поколеба за миг.
– Изпратиха ме да те спра – каза накрая – И ако това минава през смъртта ти, толкова по-зле за теб.
– Ау, така пълен с гняв – възкликна Сидиус – И с болка, толкова болка. А си толкова млад… Кажи ми, младежо, ти си загубил твои близки хора, нали?
– Това не е твоя работа – малко рязко отговори Хари и вдигна пръчката си, приближавайки Ситския лорд.
– Не, това е твоя работа, магьоснико! – отвърна Палпатин – Моя работа обаче е, че срещу мен изпращат момче, което не познавам и на което… – Сидиус се усмихна – … не мисля нищо лошо.
– Млъкни… – отвори уста Хари, но Императора го прекъсна:
– Но там, откъдето идваш, много хора ти мислят злото, нали? – Палпатин изглеждаше загрижен – а когато се опиташ да ги спреш, те възпират, казват ти, не така, спокойно, търпение…
Хари мълчеше, но червенина от ярост изби по лицето му.
– Да, чувствам гнева ти. И той е справедлив, момчето ми – кимна Сидиус – На теб не ти позволяват да правиш, каквото диктува сърцето ти, нали така… та как се казваше, впрочем?
– Хари Потър – бавно каза младежа.
– Да… – доволно се отпусна назад Сидиус – Там, откъдето идваш Хари ти слагат юзди и се опитват да те наранят, може би дори убият? – Императора вдигна вежди – Е, зарежи ги тогава.
– Моля? – не разбра момчето.
– Остави ги, Хари Потър. Присъедини се към мен в един свят, където никой няма да ти посегне. Остави злото зад гърба си и ела с мен. Стани мой ученик и познай пътя на емоциите си. Ще ти покажа неща, които не подозираш, че съществуват.
– Това… това не е истина, ти си зъл! – възрази младежът.
– Зъл? Не. Аз просто следвам това, което ми нашепват чувствата – поклати глава Сидиус – Те ми нашепнаха, че Граалът идва и аз дойдох, за да изпия силата в него. Ела с мен, да пием заедно… – Императора се усмихна.
Хари поклати глава.
– Ела с мен и вкуси абсолютната, безгранична сила…
***
Мордред беше добър, призна му го Гарион, докато се дуелираше с него. Само, че бойният му стил беше на добър рицар и нищо повече. Белгарион познаваше рицарския бой с мечове, но знаеше също така и куп други, не по-малко ефективни. Резултата беше смесен боен стил, който остави без дъх конкурента му. Накрая вълшебника изби оръжието противника си и опря огромното си острие в гърлото му.
– Предай се, сър Мордред! – каза Гарион.
– Никога! – изръмжа черния рицар и извади крив кинжал от скрита ножница в бронята си, надигайки го срещу вълшебника.
Гарион въздъхна и му преряза гърлото.
– Така се надявах да мина без убийства – сетне се сети за Хари и се втурна към вратата.
***
– Никога! – извика Хари внезапно – Само това ти е в главата, власт, сила! Срещу хора като теб се боря! – допълни момчето и надигна пръчката си.
– Бори се тогава! – рязко отвърна Сидиус – Хайде, отдай се на яростта си, убий ме. Голям подвиг, да убиеш един старец. Давай!
Хари се помъчи да овладее дишането си.
– Виж… – опита се да каже той.
И в този миг Сидиус скочи, с неестествена бързина, с нечовешко ръмжене в гърлото и с развети черни дрехи. В десницата му грейна лъч червена енергия и докато се усети, Хари усети режеща болка в стомаха.
Палпатин изтегли светлинния си меч и се озъби на момчето:
– Много му мислиш, малкия – сетне леко го бутна по гърдите. Младия магьосник се свлече на пода, неспособен да се съсредоточи, неспособен да се концентрира. Болката в корема му беше ужасна.
– НЕ! – чу се викът на Гарион и вълшебника влетя в залата, размахвайки огромния си меч. Цялото острие бе окъпано от огъня на кълбото на Алдур, което блестеше яростно. Палпатин го блокира със своя меч от чиста енергия, смехът кънтеше от устните му.
Битката между него и Гарион беше изключително яростна. Магическата стомана се сблъскваше с лазера отново и отново с ужасна скорост. Остриетата и на двамата блестяха като дъги и описваха осморки около телата на биещите се. Белгарион бе обезумял и търсеше бърза победа над противника си, но никога не се бе сблъсквал с фехтовач от такава класа, с толкова подли удари и така бързи. Вълшебника имаше обаче едно предимство, което се оказа решаващо – острието му бе чувствително по-дълго и широко, което му позволи да атакува с широка дъга, която изби светлинния меч от ръцете на Императора.
– Нее – извика стареца и се свлече на колене – Не ме убивайте, господарю…
Гарион се спря за миг, надигнал меча си за последен удар. И Ашарак, злия жрец, който бе убил родителите му, го бе молил така докато гореше…
Мигът колебание бе фатален. От пръстите на Сидиус захвърчаха ужасяващи червени светкавици, които подхванаха Гарион, накараха го да изтърве меча на риванските крали и да се загърчи на земята, виейки от болка.
Палпатин се изправи с тържествуващ смях, а злата му енергия вършеше ужасното си дело.
– Млад глупак! Не знаеш ли, че от моята Сила може много да боли! Познай мощта на Тъмната Страна!
В този миг зад гърба му обаче се чу едно немощно:
– Импедимента…
Магията блъсна Сидиус и го събори на земята. Миг по-късно Гарион отново бе на крака, сграбчил меча си, олюляващ се, но готов за бой.
Палпатин се изправи на крака, неговия меч също бе в ръцете му, но вълшебника вече бе съсредоточил Волята си, сливайки я с тази на Кълбото. От вълшебния камък блесна яркосиня светлина, която заслепи Императора.
– Проклети да сте! – изкрещя той, обърна се и скочи през прозореца на замъка. За миг Гарион понечи да го последва, но сетне студена тръпка мина през тялото му. Вълшебника се обърна и с лъвски скок се озова до тялото на Хари.
Момчето обаче вече не дишаше. Заклинанието, с което бе спасил Гарион, бе изпило силите му.
– Хари, не… – проплака вълшебника – Не, не, не може да свърши така.
Внезапно се съсредоточи и преглътна сълзите си. На два пъти бе измамвал смъртта, с новороденото конче в планините на Улго и с ковача Дурник. Щеше да я измами и сега.
“Хубаво, Гарион” – чу познатия глас на Пророчеството в съзнанието си – “Но това не е твоя свят и ще имаш нужда от малко допълнителна помощ. Обърни се наляво от теб”.
Гарион се обърна.
“Мое ляво” – раздразнено уточни Пророчеството – “И побързай!”
Белгарион погледна на другата страна и видя проста дървена чаша, пълна с вода.
– Това… – каза той.
“Е Граалът, умнико. Излей водата в устата на Хари. Нататък знаеш как се процедира.”.
Белгарион последва инструкциите на Пророчеството, а сетне съсредоточи Волята си. Отново срещу него се изправи ужасната стена на смъртта, отвъд която бе бездната на неживота. Гарион веднага видя душата на Хари и се пресегна с цялата си енергия, с цялата си мощ, сграбчвайки я трескаво и измъквайки приятеля си оттам.
Хари се закашля и отвори уморено очи. Първото нещо, което видя бе измъчената, но усмихната физиономия на Гарион.
– Ти… – понечи да каже момчето.
– Ти също ме спаси – побърза да отговори Гарион – Няма нужда да ми благодариш.
И в следващия миг двамата се прегърнаха в здрава, приятелска прегръдка.
– Добра работа, момчета – чуха глас до себе си и се извърнаха, за да видят прозрачния образ на Мерлин – Не само спряхте злия Дарт Сидиус, но и спасихте душата на моята Моргана. Но най-важното е, че Палпатин няма да вземе Граала, който бе използван за нещо много добро и сега ще може да се върне в света на духовете.
– Какво ще стане с Императора? – попитаха Хари и Гарион почти едновременно.
– А, той ще извърши ужасни неща… – със съжаление каза Мерлин – … но накрая ще бъде спрян. Той вече не е ваша грижа. Сега… – друида направи кратка пауза – …ще трябва да си кажете сбогом. Моята магия ще ви върне от там, откъдето дойдохте, в момента, в който напуснахте световете си. Вие никога повече няма да се видите… но мисля, че няма да се забравите.
– Никога – кимна Хари и се обърна към Гарион – Сбогом, кралю на Рива. Ти ми даде надежда и кураж за бъдещето. Дано щастието не напуска вечния ти живот.
– Хари… – с предразгавял глас отвърна Гарион – знам, че там, където се връщаш мрака все още е силен, но съм сигурен, че ти ще победиш накрая.
– Сбогом, Белгарион – каза момчето-магьосник.
– Сбогом, Хари Потър – отвърна вълшебника.
След миг вече двамата бяха в домовете си.
КРАЙ

Belgarion of Riva

Darth Sidious

 

Оставете отговор