Без последна спирка

Commuter

Преди да започна с ревюто на “Без последна спирка”, най-новият екшън с Лиъм Нийсън в главната роля, искам да подчертая за колко отблъскваща намирам практиката на някои родители да оставят децата си в киносалона за трилър, предназначен за възрастна аудитория. Малките изчадия, врякат, крякат, разхождат се и вдигат шум – при направена забележка от друг зрител или отговорника на салона се кротват за известно време, а после отново се активизират, досадни като комари през лятна нощ. Ако имате отрочета, поздравления, но бъдете така добри да си ги гледате и да не ги възпитавате, че могат да получават всичко, защото са малки и сладки. Най-вече защото са само малки.

След това лирично отклонение, бих искал да кажа нещо и за самия филм. “Без последна спирка” е най-новият от поредицата екшъни, които Лиъм Нийсън снима за френското студио “Канал”, като най-известни от тях безспорно са филмите от трилогията “Твърде лично”, но аз много харесвам още “Билет за отвъдното”, “Среднощно преследване” и “Директен полет”, като новият филм най-много прилича именно на последното заглавие, но наместо в самолет, действието се развива във влак. Нийсън играе главната роля на бивше ченге, но освен него във филма са още Патрик Уилсън и Вера Фармига, познати ви като семейство Уорън в хорър-поредицата “Заклинанието” – тук ролята им е доста различна.

Нийсън играе застраховател, който навремето е работил в полицията, а един прекрасен ден, точно когато трябва да се плаща за колежа на сина, той разбира, че вече нищо няма да работи, защото е уволнен. Съкрушен, възрастният мъж се прибира във влака за дома, когато към него идва красива жена с интересно предложение – получава 25 000 долара, намира непознат човек по бегло описание, получава още 75 000 и не се занимава и интересува какво ще стане с въпросния.

Героят на Лиъм не иска да участва в такива игри, но 100 000 долара са много пари, които биха му дошли толкова добре… затова се хваща на хорото. И разбира, че въпросът е на живот и смърт!

the-commuter

“Без последна спирка” е много стилен филм и вероятно щях да му се насладя много, ако в кинозалата “Цар” на “Синегранд” нямаше шумни, противни хлапенца, чието място не бе там, а в Дери, щата Мейн. Забележка към киното – имайте предвид, че за хората, заделили парички да ползват луксозната ви зала не е приятно гледането им да се проваля от малки простачета.

Да се върна на филма обаче. Без да блести с оригиналност, “Без последна спирка” е добре направен екшън с прекрасни актьори, разчупен сюжет и добра градация на напрежението, изригнала с вихрена кулминация в самия финал на филма. Когато излезе в Интернет, вероятно ще го гледам отново, този път на спокойствие. Сигурен съм, че така ще го оценя още по-добре – както си и заслужава.

Тагове:  

Оставете отговор