Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената

ari and dante

Хубавото нещо на това да имаш собствен сайт е свободата да пускаш каквито си ревюта поискаш, без да те е страх, че собственикът може да се разсърди, задето не са по темата. “Аристотел и Данте откриват тайните на вселената” на Бенджамин Алире Саенц действително няма нищо общо с фантастичния жанр и остросюжетната литература, но се оказа достатъчно добра като книга, за да не ми остави избор, различен от това да споделя впечатленията си с вас.

Преди да пристъпя към същината на ревюто, искам да кажа, че една от причините да си купя книгата са добрите думи, които прочетох от Деница Райкова за нея, а друга – че тя й е преводач. Макар да не помня толкова ясно детайлите от сюжета на “Грегор Горноземеца” – първата фентъзи поредица на Сюзан Колинс – в съзнанието ми остана хубав спомен както от историята, така и от начина, по който Деница поднесе текста на български – с много любов и много емоция. Знаете ли, аз съм нейн колега и през годините се научих, в стремежа си да предложа най-добрия възможен превод на дадена книга, да се преструвам и симулирам дадена емоция. Заради това мога да различа кога някой преводач работи и кога си излива душата. Тук Деница е искрена. Във всяка дума има вложена любов. А само най-специалните книги могат да извадят това от нас.

Бенджамин Алире Саенц разказва историята на Аристотел Мендоса, мексикански младеж от 80-те години на миналия век, който живее в малко американско градче. Аристотел мрази много неща в живота си, като се започне от името, с което е кръстен. Името на най-великият гръцки философ, сякаш натоварващо с очакването да кажеш нещо значимо. Ари – предпочита да го наричат така – обаче не може да каже нищо. И не е единственият в семейството с такъв проблем. Баща му носи в съзнанието си белезите от войната във Виетнам. Сам. Без да споделя с никого. Майка му уж говори много, но казва малко, а за големият брат на Ари, който е в затвора, съвсем нищичко. Все едно е мъртъв.

Научен да стаява всичко в душата си, Аристотел расте без истински приятели, а последното му хубаво лято е от детството, когато е бил малък. Преди да започне да възмъжава. Преди да навлезе в живота. Нещата обаче се променят, когато в един плувен басейн среща Данте Кинтана – бъбриво, усмихнато момче с голямо сърце, способно да даде обич на всеки, дори на врабчетата, които други деца стрелят с въздушни пушки. Двамата с Ари стават истински приятели, колкото и да са различни един от друг.

И все пак, Ари така и не може да се научи да изразява това, което е в душата му. А ако не успее да го направи, гневът му ще го погълне – така както е затворил баща му в кошмара от Виетнам, а брат му в затвора…

“Аристотел и Данте откриват тайните на вселената” е от тези книги, които се четат невероятно бързо, без да имат нужда от постоянно действие или ескалиращо насилие. Това е история за човешки същества, които трябва да си простят за това, че са само хора и някакси да продължат напред. Майсторски написана, с елегантно темпо, което редува въздействащите описания на емоциите в душата на Ари с диалози, вървящи като грациозна игра на “Уимбълдън”, тази книгата е затрогваща, искрена и истинска, пълна с прекрасни хора, които се борят да бъдат себе си. Щом някой като мен, закалил душа с фентъзи и ужаси, е успял да я хареса – не, да я обикне – мисля, че трябва и вие да й дадете шанс.

 

Един коментар за Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената

  • Цитаделата  :

    […] – винаги искам повече. След като бях запленен от “Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“, потърсих и други заглавия от писателя Бенджамин […]

Оставете отговор