Алтал

 

redemption-of-althalus

Алтал е измамник, крадец, мошеник, а понякога дори и убиец. Казано накратко, той е човек, на който не може да се има доверие и абсолютно не е този, който ви трябва, ако искате да спасите света. Богинята Двейя обаче е на друго мнение, а никой не може да излезе на глава с нея.

Дори и Алтал.

Алтал е роден в старите времена на света, който обитава, една от митичните вселени, излезли от въображението на майсторите Дейвид и Лий Едингс. Човек, който смята честния и почтен труд за неестествен, той започва да се занимава с кражби и обири, като се счита за най-добрият в своя занаят. Алтал сравнително млад разбира, че няма да стане едър мъжага, който да прибира това, което иска със сила, нито пък дребен и гъвкав човек, който да се промъква навсякъде, затова развива до изкуство умението си да разказва вицове, забавни истории и да баламосва хората, докато ги накара да свалят гарда, след което прибира парите им. По правило Алтал не се занимава с убийства, но пък правилата са, за да се нарушават, а ако някой предложи дори пари, той е склонен да преосмисли принципите си. Освен това, Алтал има и друго силно оръжие на своя страна.

Късметът. Той никога не го изоставя. Или поне докато не напуска дивите гористи земи, където живее и не слиза сред цивилизацията. Там съдбата му обръща гръб и той едва не се прощава с живота си. Веднъж обирът се проваля заради кучета пазачи. Втори път заради това, че е неграмотен и не разбира стойността на банкнотите, които намира. Накрая се озовава в къщата на дебелак, който надлъж и шир разправя колко пари има, но всъщност е изял всичко. Алтал прекарва цяла зима да го гледа как яде, докато го забавлява с вицовете си, а когато излиза сгоден случай да го обере, намира няколко медни монети.

AlthalusChar

 

Поради това може да разберете, че крадецът не е в добро настроение, когато се връща по родните си места и приема поръчка от мъж на име Генд да открадне една книга. Алтал действително не може да чете, но той не е и добър златотърсач, а умело краде скъпия метал. Когато Генд – който има изключително странни очи, в които проблясват адски пламъци – показва на Алтал една доста неприятна черна книга, от надписите в които му прилошава, въпреки, че не ги разбира, той се съгласява да му открадне друга книга, която е бяла и според Генд се намира в къща на края на света. Алтал отива до края на света, вижда северното сияние, влиза в споменатата къща и не излиза оттам 2 500 години. Крадецът действително намира книгата вътре, но освен нея попада на говореща котка. Първоначално Алтал решава, че е изпаднал в умопомрачение, но котката му се представя с името Есмералда и започва да го учи да чете от бялата книга. Това не е толкова лесна задача, тъй като книгата е написана на езика на Дейвос, богът, създал света, но за две хилядолетия, които Алтал попада в учение и спане, той някакси успява да се справи. Трябва да се отбележи, че мъжът първоначално не разбира колко много време е минало. Езикът, който учи променя реалността и на тялото му трябва много сън, за да свикне с него. Поради това 2 500-те години минават като няколко месеца, а после Алтал трябва да се заеме на работа. Всъщност, котката не го е научила да чете просто така и в действителност дори не е котка, а богинята Двейя.

Original_Althalus_Sketches

Двейя има работа за хитрия крадец, който е пленила и превърнала в безсмъртен магьосник. Тя е сестра на Дейвос, богът, създал света и макар двамата да се карат често, се обичат много. Не така обаче стоят нещата с другия й брат, демона Дейва. Дейва се сърди много на това, че Дейвос е създал света, тъй като постоянните промени в реалността, настъпили от този факт го влудяват. Всъщност той иска да върне вселената до блаженото минало, когато не е имало абсолютно нищо. За целта Дейва набира агенти, най-личен от които е Генд и иска да промени миналото, за да заличи бъдещето. Двейя, която бди над това, което Дейвос е сътворил, няма желание да му позволява нещо подобно и затова избира Алтал за свой агент в света на смъртните и му дава вълшебен нож, с който той намира собствен екип – младият войник Елиар, жрецът Бейд, вещицата Лейта, малкият умник Гер и разбира се, Андина, принцесата на град-държава, известна с пронизителния си глас. Срещу тях Генд изправя примитивни хора от далечното минало като Гелта и Пехал, които са човекоядци, жрецът расист Арган, който създава орден борци за социална правда, мошеникът Хном, а също и Яхаг, мъж, който не изпитва никакви емоции. Те идват от Нагараш, страна, много близо до представите на повечето хора за Ада и искат да завладеят останалия свят.

Алтал, Двейя и техните избраници обаче ще им вгорчат живота…

Althalus_Japan1

Подобно на много фентъзи герои, Алтал свършва невероятно много работа по време на битките си със силите на злото. Провежда няколко войни, спира една революция, премахва причините за нея, пътува във времето, открадва книгата на демона Дейва и също така потрошава много нерви около емоциите на своите съюзници, разправиите си с котката Есмералда и тъпотата на своите първобитни врагове, начело с Генд, който може и да има огнени очи, но никак не носи на пиене. В крайна сметка изненада няма, Алтал спасява света, но и кара читателя да се влюби в него по време на приключенията, през които го превежда. А каква е наградата му?

Е, още преди да влезе в Къщата на края на света, Алтал има сън, в който приказно красивата богиня Двейя му се явява и обещава:

Ще се разхождаме заедно сред звездите и късметът никога повече няма да ти изневери. Дните ти ще бъдат изпълнени със слънце, а нощите ти — с любов. Ела с мен, мили мой. Ще се грижа за теб.

Струва си да спасиш света при такова обещание, не мислите ли?

eddings_althalus_0_2009

Оставете отговор